Решение № 56 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000396 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 140/27.01.2025 г. по т.д. № 935/2023 г. на СГС, VI-18 състав е обявено по предявения от кредитора „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК: 121856059, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 1 срещу ответниците „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 102907182, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ж.к. Лозенец, бул. „Арсеналски“ № 105 и ОБЩИНА ВРАЦА, Булстат 000193115, с адрес: гр. Враца, 3000, ул. „Стефанаки Савов“ № 6 иск с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ, по който е конституиран по реда на чл. 649, ал. 3 ТЗ като съищец синдикът на „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД - в несъстоятелност – Р. Г. М., за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на

„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 102907182, прихващания, извършени от ОБЩИНА ВРАЦА, с изявление за прихващане до синдика на „Понсстройинженеринг АД“ (н) вх. № 1/17.05.2022 г. с вземания за сумите от 3 366 163.87 лв. - неустойка за забава по протокол за обезщетение за забава от 16.12.2015 г. и 2 553 856.48 лв. - сума за дължими и неизпълнени СМР по договора за вреди, установени с КСС и Акт от 22.08.2019 г., срещу задължения на Община Враца към „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД (н), присъдени с Арбитражно решение от 28 09.05.2022 г. по ВАД №39/2020 г. на Арбитражния съд при БТПП.

Със същото решение са отхвърлени предявените от кредитора „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК: 121856059, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 1 срещу „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 102907182, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ж.к. Лозенец, бул. „Арсеналски“ № 105 и ОБЩИНА ВРАЦА, Булстат 000193115, с адрес: гр. Враца, 3000, ул. „Стефанаки Савов“ № 6 главен установителен 1 иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ и първи евентуален установителен иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, по които е конституиран по реда на чл. 649, ал.

3 ТЗ като съищец синдикът на „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД - в несъстоятелност – Р. Г. М., да бъде обявено за нищожно спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД-в несъстоятелност прихващане, извършено от ОБЩИНА ВРАЦА, с изявление за прихващане до синдика на „Понсстройинженеринг АД“ (н) вх. № 1/17.05.2022 г. с вземане за сумата 1 240 014.56 лв., представляващо акцесорно вземане за законна лихва върху главницата от 5 920 020.35 лв. за периода от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (24.04.2020 г.) до датата на направеното изявление за прихващане (17.05.2022 г.), срещу задължения на Община Враца към „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД (н), присъдени с Арбитражно решение от 09.05.2022 г. на Арбитражния съд при БТПП по ВАД № 39/2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С решението е обявено по предявения от кредитора „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК: 121856059, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 1 срещу ответниците „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 102907182, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ж.к. Лозенец, бул. „Арсеналски“ № 105 и ОБЩИНА ВРАЦА, Булстат 000193115, с адрес: гр. Враца, 3000, ул. „Стафанаки Савов“ № 6 евентуален иск с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ, по който е конституиран по реда на чл. 649, ал. 3 ТЗ като съищец синдикът на „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД - в несъстоятелност – Р. Г. М., за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 102907182, прихващане, извършено от ОБЩИНА ВРАЦА, с изявление за прихващане до синдика на „Понсстройинженеринг АД“ (н) вх. № 1/17.05.2022 г. с вземане за сумата 1 240 014.56 лв., представляващо акцесорно вземане за законната лихва върху главницата от 5 920 020.35 лв. за периода от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (24.04.2020 г.) до датата на направеното изявление за прихващане (17.05.2022 г.), срещу задължения на

Община

Враца к ъ м

„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД (н.), присъдени с Арбитражно решение от 09.05.2022 г. по ВАД № 39/2020 г. на Арбитражния съд при БТПП.

Ответникът Община Враца е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени (уточнено в о.с.з. от 07.10.2025 г.), като иска неговата отмяна в тази част и отхвърляне исковете на ищеца „Българска банка за развитие“ ЕАД, тъй като е постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и при пълна необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въпреки че ищецът не доказал пълно и главно целия предмет на спора, съдът, в нарушение на материалния закон, го приел за установен и го извел в решението си. Неправилно било прието относно първото активно вземане ( в размер на 3 366 163.87 лева по Протокол за обезщетение за забава от 16.12.2015 г.), че прихващането е относително недействително, тъй като прихващането с това вземане изобщо не попадало в хипотезата на чл. 645, ал. 3 ТЗ.

Освен това първото вписване в ТР по партидата на търговеца за откриване производство по несъстоятелност, датирало към 27.04.2020 г. и едва от тогава можело да се презюмира знание у третите лица. Съдът не извел тези изводи поради нарушение на материалния закон и без аргументи обявил първото прихващане за относително недействително.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че съдът извел изводите си относно второто прихващане (с активно вземане в размер на 2 553 856.48 лева – сума за дължими и неизпълнени СМР и вреди, констатирани с Акт от 22.08.2019 г.), само въз основа показанията на свидетеля М. М., чиито твърдения били фактически 2 неверни. Двете насрещни вземания възникнали до 31.10.2018 г., поради което неверни били изводите на съда, че те са възникнали в периода 2017 - 2019 г. Дефектите, причинени от изпълнителя, възникнали за възложителя в периода 2013-2016 г., видно от Предизвестието за прекратяване договора с изпълнителя от 01.12.2016 г., като в същия период възникнало вземането на общината за тяхната обезвреда, поради което вземането е придобито в този момент. Тези дефекти не са били отстранени до 30.09.2017 г. Съдът въобще не обсъдил тези факти и доказателствата за тях (арбитражното решение и показанията на свидетеля М. П.), а погрешно приела, че вземането на общината е възникнало в периода 2017 – 2019 г., когато вече общината е знаела, че е подадена молба за откриване производство по несъстоятелност.

Относно третото вземане за лихви в размер на 1 240 014.56 лева за периода след решението за откриване производство по несъстоятелност (РОПН), жалбоподателят намира, че това вземане се погасило не вследствие прихващане, а вследствие погасяването на главното вземане, с обратна сила., считано от момента на настъпване изискуемостта на активното вземане.

Жалбоподателят е изложил подробни правни доводи относно това, какво следва да се разбира под „знание“ на прихващащия кредитор и понятията „неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“ по чл. 645, ал. 3 ТЗ.

Жалбоподателят излага и оплаквания за съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд, който не извършил пълна, обективна и сравнителна оценка на всички доказателства поотделно и съвкупно. Съдът основал решението си на доказателства, негодни да установят фактите по чл. 645, ал. 3 ТЗ. Посочил е факти относно извънпроцесуалното поведение на страните, които имали доказателствено значение за отсъствие на „неплатежоспособност“ преди 2017 г. Съдът основал изводите си за „знание“ на журналистически публикации и медийни изявления в пресата и на сайта на общината, чиято автентичност и истинност общината оспорила и обсъдила в отговора на исковата молба. Същите, дори да имали доказателствено значение, не извеждали знание на общината за неплатежоспособността на длъжника.

Неправилно съдът не обсъдил показанията на свидетеля М. П..

Отговори на въззивната жалба на община Враца са депозирали длъжникът „Посстройинженеринг“ АД (н), „Българска банка за развитие“ ЕАД и синдикът на несъстоятелното дружество Р. М.. Длъжникът е изложил доводи за основателност на въззивната жалба, а банката и синдикът – за нейната неоснователност.

Ищецът „Българска банка за развитие“ ЕАД е депозирал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част (по исковете с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ - главен и чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ – първи евентуален иск) с доводи за неговата неправилност. Неправилно съдът приел, че процесното прихващане с активно вземане за лихви за забава за периода след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на длъжника не попадат в хипотезата на тези норми, а само на нормата на чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Поддържал е, че разпоредбата на чл. 645. ал.3 вр. с ал.1 ТЗ не въвежда ограничение за крайния момент на прихващанията. т.е. същите могат да се извършват oт кредитор и след откриване на производството но несъстоятелност. Законът изрично визирал обаче с кои вземания може да се прихваща. Това били вземания, които са възникнали/ придобити преди решението за откриване на производство по несъстоятелност. Лихвите за забава след датата на решението не представлявали вземания възникнали преди датата на решението. Kaтo приел противното съдът не съобразил, че независимо от акцесорния им характер спрямо главното вземане, тези вземания се третират различно от законодателя в производството по несъстоятелност. За тези вземания не важали преклузиите да бъдат предявени в сроковете по чл.685. ал.1 и чл.688. ал.1 ТЗ. Тези 3 вземания подлежали на удовлетворяване в самостоятелен ред - т.9 на чл.722, ал.1 ТЗ, с тези вземания не можело да се прихваща поради императивна разпоредба на закона.

Съдът не отчел обстоятелството, че в изявлението за прихващане самият прихващащ кредитор уточнявал, че лихвата за забава представлява вземане след датата на решението. Възможността за кредитора да извърши прихващане след РОПН касаела само и единствено тези вземания, за които прихващането е възможно и позволено.

Прихващането било вид изпълнение. Нарушението на установения в производството по несъстоятелност ред било извършено защото изявлението за прихващане било извършено след датата на решението за откриване на производството но несъстоятелност.

Синдикът Р. М. е депозирал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Посочил е, че с постановеното решение съдът неправилно е стеснил приложното поле на нормата на чл. 646, ал. 1 т. 1 и т.3 ТЗ, и е обосновал извод, че като е приел, че главния иск по чл.

646, ал. 1, т. 1 ТЗ и първия евентуален иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ се явяват неоснователни. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлил главния установителен иск по чл. 646, ал. 1 т. 1 ТЗ и първия евентуален иск по чл. 646, ал. 1, т.

3 ТЗ е неправилно, защото съгласно неговата логика, прихващащият кредитор би могъл да прихване и с негово вземане, което е възникнало след датата на РОПН.

Община Враца в случая прави изявление за прихващане със вземане за лихви в размер на 1 240 014.56 лева, които са възникнали след датата на РОПН. Последното е в противоречие с нормата на чл. 645 ТЗ, която урежда единствено прихващане на задължения, които са възникнали преди датата на РОПН или възникнали в резултата на решението за обявяване в несъстоятелност. Това обосновава и неговият извод за основателност на двата иска по чл. 646, ал. 1 т. 1 и т. 3 ТЗ, а именно неспазването на установения в производството по несъстоятелност ред. Синдикът е поискал, ако съдът приеме, че въззивна жалба на Община Враца, с която иска отмяна на решението на Софийски градски съд в частта, в която съдът е уважил предявения при условията на евентуалност иск по чл. 645, ал.3 ТЗ и е обявил за относително недействително прихващането, извършено от Община Враца за сумата 1 240 014.56 лв. - акцесорно вземане за законна лихва върху главницата от 5 920 020,35 лв. за периода от датата на РОПН (24.04.2020 г.) до датата на направеното изявление за прихващане (17.05.2022 г.), срещу задължения на Община Враца към „Понсстройинженеринг" АД (н.), присъдени с Арбитражно решение от 09.05.2022 г. на Арбитражния съд при БТПП по ВАД №39/2020 г. бъде уважена, то съдът да разгледа предявените от Българска банка за развитие АД установителни искове в сочената поредност по чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ, при условие на евентуалност по чл.646, ал.1, т.3 на ТЗ относно извършеното прихващане в тази му част и да постанови решение съгласно петитума на исковата молба.