Решение № 1464 от 12.11.2021, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...........................................

2021г., гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав, в публично заседание на тринадесети октомври 2021г., в състав:

Административен съдия: Марияна

Ширванян при секретаря

Светла Великова с участието на прокурор Владислав Томов като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян адм. дело №1337 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл.145 от АПК.

Производството образувано пред съда е по реда на чл. 203, ал.1 АПК вр. чл.

1, ал.1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на Г.П.К., чрез адв. А.А., ВАК срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна /ОД МВР Варна/ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 2 500лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, във връзка с незаконните действия и бездействия на органите на полицията при изпълнение на заповедта за „задържането му под стража“ за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2020г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба е посочено, че ищецът е задържан на 16.12.2020г. по реда на ЗМВР, като за това задържане е била издадена заповед № 433зз-833/16.12.2020 година на полицейски орган – оперативен работник /разузнавач 5-та степен/, при Първо РУ на ОД на МВР - Варна, в която като основание за задържането му е вписана разпоредбата на чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането е осъществено от 8 полицейски служители, които влезли в магазина на ищеца на ул. „Пискюлиев“ гр. Варна и му поставили белезници. Задържането било извършено пред продавачите от съседните магазини, клиенти и случайни минувачи. При задържането на ищеца не били разяснени правата и основанието за задържане и не му била осигурена адвокатска защита. След задържането му, заобиколен от полицейските служители, ищецът бил конвоиран пеш от ул. „Пискюлиев“ към ул. „Георги Бенковски“ бл. 64, където се намира магазинът на съпругата му. Колегите на К. излизали, за да видят защо е с белезници. В магазина на съпругата му полицейските служители също са извършили претърсване, като и там не са открили забранени предмети. След това с полицейски автомобили са отишли до дома на К., където отново са извършили претърсване. Съседите на ищеца излезли, за да видят какво се случва. В исковата молба се сочи, че едва около 18:00 часа задържането било реализирано чрез привеждането на ищеца в помещение за временно задържане в Първо РУ на ОД на МВР - Варна. Изложени са твърдения, че чак около 20:00 часа му е осигурена храна и среща със съпругата му и адвокат. По време на задържането му е прилошало и се е наложило да бъде повикан екип на спешна помощ.

Посочената заповед за задържане е била обжалвана, като е било образувано АНД № 24/2021 година по описа на Варненски районен съд, който с решение от 22.02.2021 година е отменил заповедта. С Решение № 701/25.05.2021г. по КАНД № 641/2021 година Административен съд – Варна е потвърдил решението на ВРС, като това решение е било окончателно и е влязло в сила на 25.05.2021 година.

Предмет на исковата претенция са вредите - страх и стрес от незаконно задържане, негативно отражение върху работата на лицето Г.К. от незаконното задържане, негативно отношение на ищеца Г.К. от кръга на негови познати, срамът и неудобството от ограниченията, които са му наложени по време на задържането. Това, че е спрял да излиза от домът си и съседите са го обсъждали, дълго време е бил тема на разговор в жилищната кооперация. Натрапчивите мисли, кризи, отказите да се среща с познати, като тези депресивни състояния са се проявявали с понижен емоционален контакт, състояние към песимизъм. Изчезване способността за изпитване на радост и удоволствие и постепенно цялостно загубване на положителните емоционални изживявания, както и чувство на силна емоционална потиснатост. Безсъние, трудно заспиване, сънят е станал повърхностен, с чести пробуждания с кошмарни сънища. Започнал да вдига високо кръвно налягане и да държи в стойностите 170/110 с усещания, че е омерзен, че е засегнато сериозно достоинство му, чувствал се е като престъпник, а не се възприемал, като такъв.

И от всички горе упоменати състояния, се е превърнал в несигурен и тревожен индивид и в следствие на гореописаните страдания се е обърнал за преглед към личната лекарка и му е поставена диагноза “тревожно разстройство”, неуточнено, с предписано лечение.

В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Ответникът, ОД на МВР Варна моли исковата претенция да бъде оставена без уважение. Излага твърдения, че същата е неоснователна и недоказана. В условие на евентуалност, моли сумата на претенцията да бъде намалена.

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение, че е налице възможност да се дири отговорност от държавата, но излага твърдение, че в останалата част исковата претенция е недоказана. В условия на евентуалност, моли ако исковата претенция се уважи в цялост, сумата да бъде редуцирана.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за задържане на лице №

433зз-833/16.12.2020г. е наредено задържане на Г.П.К. за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР поради това, че са налице данни за извършено престъпление, като е посочено, че задържането е станало на 16.12.2020г. в 12:55ч., лицето е настанено в помещение за временно задържане на Първо РУ гр. Варна, а съгласно разписката към заповедта е освободен на 17.12.20г. в 12.45ч. От представения протокол за личен обиск на лице се установява, че на 16.12.20г. в 12:55ч. на основание чл.80 ЗМВР е извършен личен обиск на ищеца, при който са намерени описаните в протокола вещи – ланец от жълт метал – 60 см., гривна от жълт метал, сумата от 4072 лева и халка от жълт метал. Представена е и декларация, подписана от К., в която е удостоверил, че е запознат с посочените в нея права, желае да ползва адвокат; има здравословни проблеми и желае медицински преглед; не желае член на неговото семейство или друго лице да бъдат уведомени за задържането; има нужда от специална хранителна диета и е запознат с правото му на свиждане и получаване на пратки. На декларацията е посочена дата 16.12.20г.

От книга за задържаните лица в Първо РУ – Варна се установява, че на 16.12.2020г., в 16:30 часа, ищецът е приведен в помещение за временно задържане, като в 12:45 часа на 17.12.2020г. е освободен.

Установява се от приложения по преписката фиш за спешна медицинска помощ (стр.6 от административната преписка), че на 16.12.2020 г., в 22:36 часа, в сградата на Първо РУ при ОД на МВР - Варна е изпратен медицински екип на спешна помощ, който е извършил преглед на ищеца и е констатирал, че същият е с повишено кръвно налягане.

Представен е амбулаторен лист № 000505/10.03.2021г., в който се сочи, че на ищеца е поставена диагноза „тревожно разстройство“ от неговия личен лекар.

По делото е представено медицинско направление, издадено отново от личен лекар на ищеца, в което е посочено, че същият страда от хипертонична болест, инсулиново зависим захарен диабет с неврологични усложнения, други видове стенокардия, рецидивиращо депресивно разстройство – сегашен епизод умерено тежък. Представен е и амбулаторен лист, издаден от същия лекар с поставена диагноза инсулиново зависим захарен диабет с неврологично усложнения и назначени изследвания и терапия.

Представена е епикриза от 08.10.2020г., в която е вписано, че Г.К. е бил опериран на 06.10.2020г., с поставена диагноза кръвоизлив в стъкловидното тяло на дясното око. Като придружаващо заболяване е посочено инсулинозависим захарен диабет с очни усложнения. Посочено е също, че лицето няма временна нетрудоспособност.

Представена е епикриза от 01.04.2021г., в която се сочи, че Г.К. е постъпил в болница за операция, с поставена диагноза отлепване на ретината на дясното око. Като придружаващи заболявания в епикризата са посочени хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и инсулинозависим захарен диабет. Посочено е също, че лицето няма временна нетрудоспособност.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. А. К.– съпруга на ищеца, и П.С.П

От показанията на св. К.се установява, че след 16.12.2020г. – денят на задържането му, ищецът е станал нервен и избухлив. Не е можел да спи и всичко го е дразнело, започнал е да вдига кръвно. Свидетелката сочи, че хората са започнали да ги избягват и съседите им са се подигравали с тях. От показанията на К., се установява, че след задържането ищецът е посетил личния си лекар и кардиолог, тъй като не се е чувствал добре. Твърди, че след задържането съпругът й не желае да се среща с роднини. Посочва, че при обискът са му взети телефони, които все още не са върнати. Свидетелката сочи, че след задържането ищецът е започнал да вдига кръвно, като е стигало до 200. Уточнява, че съпругът й е с диабет тип „А“ и е инсулинозависим. В деня на ареста му са я пуснали да му занесе инсулин едва след 19:00 часа.

От показанията на св. П. се установява, че с ищецът се познават от около 15 години. Описва го като спокоен, услужлив и с приятен характер. Твърди, че след задържането Г.К. в станал по – притеснителен. Свидетелят сочи, че преди задържането К. не е пиел лекарства, но напоследък е започнал да пие хапчета. В показанията си свидетелят посочва, че К. е станал по – нервен от преди. Излага твърдение, че след задържането съседите му са започнали да му се подиграват, с цел да го унижат.

По делото са приобщени и материалите по НАХД № 24/2021г. по описа на Варненски районен съд.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба е допустима като предявена от надлежна страна пред родово и местно компетентен съд – Административен съд Варна.

Ответникът – Областна дирекция на МВР - гр. Варна е юридическото лице, в състава на което е структурата, в която e зает служителя, издал незаконосъобразния административен акт, което ЮЛ е със седалище гр. Варна, съгласно чл.

37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Разгледана по същество исковата претенция се явява неоснователна по следните съображения:

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт /отменен по съответния ред/, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

Първият елемент от фактическия състав на отговорността е прогласена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административен орган. В настоящия случай се касае за отменен като незаконосъобразен административен акт. Безспорно по делото е установено, че с Решение №260246/22.02.2021г., постановено по АНД №24/2021г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение № 701/25.05.2021г., постановено по КАНД №641/2021г. по описа на Административен съд – Варна е отменена като незаконосъобразна издадената заповед за задържане № 433зз/833/16.12.2020г.

На следващо място, ищецът следва да докаже наличието на вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С настоящата искова молба се претендират неимуществени, под формата на влошено емоционално и здравословно състояние на ищеца, които са довели до промяна на неговото поведение - затвореност, избягване на контакти и душевни страдания като стрес, притеснение, възмущение, унижение и срам, както и повишено кръвно налягане, които са в следствие на осъщественото конвоиране, като част от действията по изпълнение на заповедта за задържане и са причинили и неимуществени вреди във вид на уронване на авторитета на ищеца пред колеги, познати и съседи и е породило съмнения в неговата добра репутация.