Решение № 291 от 24.03.2015, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е № 108 гр. Бургас, 24.03.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иво

Добрев при секретаря Ц.А. като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 1942 по описа за

2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.2 ал.1 т.2 и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от И.Л.Г., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес адв. Георги Митрев, САК, с адрес за призоваване: гр.София, ул.„Солунска“ № 26, ет.1 срещу Прокуратурата на Република България, със седалище гр.София, п.к. 1061, бул."Витоша" №2, с която претендира заплащане на обезщетение от правозащитните органи в размер на 5 000лв. (пет хиляди лева) за причинените и имуществени вреди в резултат от извършено изземване на моторно превозно средство, собственост на ищцата марка „Шкода“ с регистрационен номер ***, както и за неимуществени вреди в размер на 923 000 лв. (деветстотин двадесет и три хиляди лева), изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие задържането на Г. и проточилите се в продължение на близо 17г. съдебни дела. Моли се за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на 19.12.1994г. с постановление за образуване на предварително следствие, следовател при Окръжна следствена служба – гр. Бургас е образувал следствено дело№1219/1994 г. срещу ищцата за престъпление по служба, от което са настъпили значителни вредни последици за банката, в която последната работила в размер на 3 милиона лева, представляващо особено тежък случай, извършено при условията на продължавано престъпление. На 28.12.1994г. била привлечена като обвиняем, като по отношение на нея е определена мярка за неотклонение задържане под стража. Отново на 16.03.1995г. ищцата била привлечена като обвиняем за престъпление по служба, от което са настъпили значителни, вредни за банката, последици в размер на 42 милиона лева, представляващо особено тежък случай, при условия на продължавано престъпление, както и за подправяне съдържанието на официален документ, договор за кредит с удължаване на срока за погасяване на кредита, в кръга на службата й, като отново е постановено задържането й под стража. На 27.04.1995 г. обвинението повдигнато от разследващите срещу ищцата било изменено за трети път. С присъда №73 от 14.12.1995 г. по НОХД № 75/95г. Районен съд– Поморие признал ищцата за виновна в извършване на посоченото по- горе длъжностно престъпление, за което и наложил наказание – лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален общ режим и лишаване от право да заема длъжността директор на банка за срок от 3 г. С решение №16 от 19.02.1996 г. по ВНОХД №24 от 1996г. Бургаски окръжен съд изменил присъдата, като я оправдал по повдигнатото обвинение по чл.282 ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от НК, а в останалата част оставил жалбата без уважение. В изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда, ищцата изтърпяла наложеното наказание лишаване от свобода за времето от 20.02.1996 г. до 26.07.1996г. По предложение на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас наказателното дело било възобновено, в резултат, на което ВКС отменил и двете присъди на Поморийски районен и Бургаски окръжен съд, като върнал делото за ново разглеждане от стадия на предварителното разследване. Прието било, че са налице новооткрити обстоятелства– погасените задължения по кредита към банката, които обстоятелства били включени в предявеното обвинение. След проведеното допълнително разследване, на ищцата били повдигнати обвинения със същата квалификация за извършено престъпление по служба, за което и последната е била призната отново за виновна с присъда №61 от 17.06.2006г. на Бургаски окръжен съд. За извършеното престъпление било определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 г., а предявения граждански иск уважен за сумата от 8 809,55 деноминирани лева, причинени имуществени вреди. Тази присъда била отменена от Апелативен съд- гр.Бургас с присъда №245 от 12.12.2006г., като бил отхвърлен гражданския иск. Въззивната инстанция приела, че ищцата не е притежавала качеството длъжностно лице по смисъла на НК. ВКС с Решение № 379 от 10.07.2007г. по КНД №29/2007г. е отменил в наказателната част присъдата на БАС, с която ищцата И.Г. е призната за невиновна и е оправдана по предявеното й обвинение, като върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. С Решение №190 от 03.11.2007 г. Апелативен съд – Бургас е отменил изцяло присъда №61 от 17.04.2006 г. и е върнал делото за доразследване на Окръжна прокуратура, която е повдигнала ново обвинение за умишлена безстопанственост в особено големи размери, при условията на продължавано престъпление. В крайна сметка с Решение №121 от 04.07.2011 г. постановено по ВНОХД № 151/2011 г. Апелативен съд – Бургас признал за виновна ищцата за това, че в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление умишлено не е положила достатъчно грижи за ръководенето, управлението и запазването на повереното й в това качество имущество и от това е последвала щета в общ размер на 41 193, 73 лв., поради което наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като е определил да бъде приспаднато времето, през което Г. е била задържана под стража – от 28.12.1994 г. до 19.02.1996 г. и е изтърпявала наказание лишаване от свобода, считано от 20.02.1996 г. до 26.07.1996 г.

Посочва се също така, че с решение №466 от 02.11.2011г. ВКС е изменил горепосочената присъда, като я е отменил в частта с наложеното наказание лишаване от свобода, като съответно било отчетено обстоятелството, че ищцата не подлежала на наказване поради изтекла давност.

Ищцата настоява, че спрямо нея са извършени нарушения съгл. чл. 5, т. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които се изразяват в: на първо място, нарушаване на правото й да бъде изправена пред съд: при ареста й (в който момент е била в отпуск по болест за 30 дни).

Постановленията за задържането й били издавани от следовател към ОСС-Бургас и потвърждавани от прокурор. Допълва, че нито прокурора, нито следователите могат да бъдат възприети като длъжностни лица, оправомощени по закон да изпълняват съдебни функции. Обръща внимание на това, че следователите не са били независими от прокурора и не са имали право да вземат решение за задържане на ищцата под стража. Прокурорите можели да се намесват при извършването на процесуални действия от името на обвинението, което според ищцата поставяло под съмнение тяхната непредубеденост. Нарушено било и правото й на освобождаване преди гледане на делото, като властите не се били съобразили с влошеното и здравословно състояние. Ищцата счита, че е нарушен и чл.5 т.4 от КЗПЧОС, тъй като намира за недостатъчен обхватът на съдебния преглед срещу задържането й в досъдебното производство, заради начина, по който са тълкувани приложимите законови разпоредби от върховния съд, поради което и ищцата не е могла да обжалва пред съд задържането си. Ищцата твърди, че е налице и нарушение на чл.3 от КЗПЧОС, тъй като за престоя си в следствения арест била подложена на нечовешко отношение: липсвали елементарни условия за съществуване, лична хигиена и дневна светлина, помещението било тясно и влажно, отказани й били необходими за следоперативно лечение лекарства, което довело до рязко влошаване на здравето й, към момента превърнало се в хронично, субсумиращо се под състава за средна телесна повреда по смисъла на закона. Освен това ищцата счита, че е нарушен и чл. 41 от ЕКЗПЧОС, тъй като вследствие на гореспоменатите действия и бездействия на властите, тя е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди ищцата свързва с изземването при извършени претърсвания на МПС „Шкода“ с тогавашен ДР номер ***, свидетелство за регистрация на същото и ключовете от него. Автомобилът не бил върнат на г-жа Г., като местонахождението му било неизвестно. Имуществената вреда се оценява от ищцовата страна на 5 000 лв. Относно претендираните неимуществени вреди, ищцата твърди, че вследствие на задържането й в ареста, както и проточването на съдебните дела в рамките на 17 г., здравословното й състояние се било влошило и продължавало да се влошава, като това е довело до хронични заболявания и нарушаване на нейното емоционално и психическо равновесие. Допълва, че изживения стрес от затвора се е отразил тежко върху нейните адаптивни и комуникативни възможности и на семейния й живот. Нарушени са били и семейните връзки с нейния съпруг и децата й, които също били подложени на унижения и подигравки в социалната си среда. Освен всичко гореизложено ищцата е била в невъзможност да си намери работа, прекъснато е нейното кариерно развитие, както и това на съпруга й. Това се отразило на отношенията им, поради което стигнали до развод.

Прокуратурата на РБ чрез прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Бургас оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Противопоставя се на претенцията за неимуществени вреди в размер на 923 000 лв., като твърди, че признаването на ищцата за виновна за извършено престъпление по чл. 219 НК, но ненаказването й, поради изтекла абсолютна давност, не пораждало правото й на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ, чиято основна предпоставка била незаконността на обвинението и на задържането под стража. Твърди, че ищцата изрично била поискала пред състав на БОС по НОХД №67/08 г. производството да продължи, независимо от констатираната служебно от съда изтекла давност. С решение №466/2011г. ВКС на основание чл.24 ал.1 т.3 е приложил правилата за давността за престъплението, за което ищцата била призната за виновна, като не я е наказал. Ответникът релевира възражение за изтекла давност, тъй като твърдяните от ищцата нарушения били извършени в периода 28.12.1994г.-19.02.1996г., а исковата молба е подадена на 28.10.2014г., поради което намира претенциите за погасени по давност. Погасена била и претенцията по чл.3 от ЕКЗПЧОС, освен това прокуратурата не можела да носи отговорност за условията в арестните помещения, които довели до влошаване на здравословното й състояние. Ответникът твърди, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди била силно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика и обществено-икономическите условия в страната. При определяне размера на обезщетението следвало да се вземат предвид: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, както и всички факти и обстоятелства във връзка с увреждането. Намира за недоказани и твърденията на ищцата относно загубата на работата на съпруга й, както и невъзможността да си намери нова. Уточнява, че между действията на правозащитните органи и нанесените вреди трябва да има пряка и непосредствена връзка, съответно кръгът на пострадалите не може да се увеличава произволно. Що се отнася до предявената претенция за имуществени вреди в размер на 5 000 лв., ответникът пояснява, че вредите са с оглед действия на органи на ОДП-Бургас, а не органи на Прокуратурата, поради което и тя не е пасивно легитимирана да отговаря по тази претенция.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На

19.12.1994г. с постановление на следовател от Окръжна следствена служба гр.Бургас срещу ищцата било образувано следствено дело №1219/1994г. по описа на същата служба. На 28.12.1994г. Г. била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като със същото постановление по отношение на нея била взета мярка за неотклонение задържане под стража. В образуваното наказателно производство от общ характер пред Районен съд гр.Поморие прокуратурата повдигнала и поддържала обвинение по същия законов текст от НК. С присъда от 14.12.1995г. Районен съд гр.Поморие признал за виновна последната по посочените вече текстове от НК, като и наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на същото. Присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена с Решение на Окръжен съд гр.Бургас от 19.02.1996г. След влизане в сила на съдебният акт, същият бил приведен в изпълнение и след приспадане на времето, през което Г. била с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ последната изтърпяла в Затвора гр.Сливен наказание лишаване от свобода за времето от 20.02.1996г. до 26.07.1996г. Тези съдебни актове били отменени по реда на възобновяването с решение №30 /24.01.2000г. на ВКС- НК -II н.о. и делото върнато за ново разглеждане от стадия предварително разследване. След провеждането му отново бил внесен обвинителен акт срещу Г. със същата правна квалификация. По нея подсъдимата била призната за виновна с присъда №61/17.04.2006г. на БОС, като и е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален общ режим. Последната присъда е отменена с въззивна присъда от 12.12.2006г. на Апелативен съд гр.Бургас, с която Г. е оправдана. С решение №379/ 10.07. 2007г. на ВКС- НК– II н.о. последната въззивна присъда била отменена и делото върнато на същия съд за ново разглеждане. БАС с решение №130/ 03.11.2007г. отменил отново първоинстанционната присъда от 17.04.2006г. и върнал делото за ново разглеждане на прокурора.