Решение № 94 от 10.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр. Добрич, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20243200900107 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „НОВО ФИНАНС“ООД ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“И. С.“ №2, управлявано и представлявано от Б.

П., чрез адв.Д. М. Т., ВАК, съдебен адрес: гр.В., ул.“И. С.“ №2 срещу „А.

ГРУП“ЕООД,

ЕИК

124524172, със седалище и адрес на управление:гр.Добрич, ж.к.“Д.“,Б. „А. груп, управлявано и представлявано от А. Г. А. и срещу А. Г. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Добрич, ул.“С. С.“ №**** с цена на иска сумата от 391 750 лв.,включваща неплатена главница по Договор за заем №126-ДЧ от 22.01.2018г. в размер на 356 000 лв.;договорна лихва за периода от 20.07.2021г. до 01.11.2021г. в размер от 25 463,90 лв.;законна лихва 5 933,33 лв., считано от датата на прекратяване на договора 01.11.2022г.до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК10.01.2022г.; сумата от 4 000лв.-главница по Договор за заем №125-ДЧ от 19.01.2018г.;договорна лихва за периода от 20.07.2021г.до 01.11.2021г. в размер на 286,10лв. ;законна лихва за забава в размер на 66,67 лв., считано от 01.11.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК10.01.2022г.

Правното основание на предявения иск е чл.422 от ГПК.

В срок от ответниците по делото са постъпили писмени отговори, с които се оспорва основателността на предявените искове.

1

Подадена е допълнителна искова молба от ищеца по делото,както и допълнителен отговор от ответниците по делото.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

С ответниците по делото са сключени два договора за заем със заемодател ищеца по делото, а именно Договор за заем №126-ДЧ от 22.01.2018г. в размер на 356 000 лв. и Договор за заем №125-ДЧ от 19.01.2018г.в размер на 4 000 лв.Двата договора са прекратени от ищцовото дружество, поради неизпълнение на задълженията на заемателя по тях.

Със заявление от 11.01.2022г. са претендирани по реда на чл.417 от ГПК сумата от

356 000 лв.-неплатена главница;сумата 25 463,90 лв.възнаградителна лихва; сумата от 5 933,33 лв.-законна лихва, както и сумата от 4 000 лв.-неплатена главница; сумата от 286,10 лв.-възнаградителна лихва и сумата от 66,67 лв.-законна лихва по двата сключени договора за заем.

С Разпореждане №1040/18.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 70/2022г. на ДРС заявлението е било уважено изцяло и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.02.2022г. и изпълнителен лист.

На 18.06.2024г. е постъпило възражение от длъжниците по ч.гр.д.№70/2022г. на ДРС по чл.414 от ГПК, в резултат на което е издадено Разпореждане № 3567 от 18.06.2024г. за предявяване на установителен иск срещу ответниците в настоящото производство по реда на чл.422 от ГПК.

Искът е предявен в указания от съда едномесечен срок.

Предвид изложеното предявеният иск е допустим.

С представената към исковата молба справка за задължения по Договор за заем № 126-ДЧ -22.01.2018г. ищецът е посочил дължимите суми до момента на прекратяване на договора на 01.11.2021 г.Посочени са и задълженията по прекратения Договор за заем №125-ДЧ-19.01.2024г.

Налице е правен интерес от ищеца от завеждане на настоящия иск.

В срок от ответниците по делото е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на предявените искове и се настоява за отхвърлянето им със следните аргументи:

Спори се относно действителността на сключените договори и настъпването на породените от тях правни последици.

2

Според ответниците договорите не са произвели правно действие.Това е така, защото условие за пораждане на действието на двата договора е заплащането на уговорената гаранционна вноска, съгласно пар.2 във вр. с чл.1.2 от Договор за заем №126-ДЧ-22.01.2018г. и №125-ДЧ-19.01.2018г.Това условие не е настъпило -ответниците не са заплащали такава вноска. Поради това договорите за заем изначално не са породили действие, което важи и за всички съдържащи се в тях клаузи за лихви и неустойки.Сумите, за които ищецът твърди, че са действително получени от заемополучателя се дължат на заемателя, тъй като са дадени от същия без правно основание.

Евентуално , ако се приеме, че договорите за заем са породили правно действие, договорна лихва в размер на 20 %, респективно 25% от уговорената главница не се дължи, тъй като клаузите на т.2.2 б.“ж“ и б.“з“ на всеки от договорите за заем са нищожни като противоречащи на чл.26 ал.1, пр.3-то от ЗЗД-противоречие на договорения размер с добрите нрави.Договорната лихва далеч надхвърля пазарната лихва към датата на сключване на договора и я надвишава над 10 пъти.С прилагането на същата се стига до прекомерно обогатяване на кредитора, което изцяло противоречи на добросъвестността и добрите нрави.

Освен това е договорено, че ответниците нямат право да погасят предсрочно заема, което е установено в чл.2.2 б.“й“ от съглашенията между тях.

Посочват се извършени плащания от страна на ответниците в периода от 18.04.2022г. до 09.08.2022г.,а след като между страните е възникнал спор, разрешен със спогодба , ответниците са заплатили допълнителни суми за периода до 11.10.2022г.

Вследствие на така извършените плащания, значителна част от заетите суми са погасени .

Прави се възражение, че събраните по изпълнителните дела средства,образувани от ищеца срещу ответника по делото, са достатъчни да погасят изцяло дълга, евентуално че част от тях са събрани без основание суми за неустойки, които са основани на нищожни клаузи поради тяхната прекомерност.Прави се възражение за нищожност на клаузите за неустойка, на основание чл.26 ал.1 пр.3-то от ЗЗД-/т.2.7 от договорите/.

В съдебно заседание е оттеглено възражението за нищожност на клаузите за 3 неустойка, доколкото предмет на делото е задължение за връщане на главницата и възнаградителни лихви по двата договора.

Прави се също и възражение за злоупотреба с права, на основание чл.289 от ТЗ.Ищецът е предявил настоящите искове единствено с цел да бъде увреден ответника, тъй като към момента всички негови вземания за главници и лихви са погасени и по същество, той не е претърпял никакви вреди от неизпълнението.

С допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:

В настоящата конкретика спрямо процесните договори за заем следва да се приложат разпоредбите на ЗКНИП.

Доколкото дружеството ищец е финансова институция и при тази своя дейност спазва стриктно текстовете на ЗКНИП, дружеството е изпълнило всички свои задължения за предоставяне на информация на потребителя преди сключването на процесните договори.Предварително на ответниците е предоставена персонализирана информация, в индивидуална конкретика спрямо индивидуалните договори.Това е станало още на 09.01.2018г., т.е. 14 дни преди сключването на договорите.Или до датата на сключване на същинските договори за заем ответниците са имали необходимото време от 14 дни , съгласно чл. 9 ал.3 от ЗКИНП.В съответствие с постоянната практика на ВКС са и индивидуално определените уговорки в сключените договори, обективирани в последствие и в ипотечния акт.Не са нарушени правилата на ЗЗП, визиращи неравноправни клаузи.

Сочи се съдебна практика на ВКС по чл.146 от ЗЗП.

Твърди се, че клаузите на договорите са индивидуално уговорени, видно от сключените с ответниците предварителни договори и стандартни европейски формуляри.

Счита се, че с превеждането на договорените суми по банков път ищецът е изправна страна по договора.По делото са приложени доказателства за предаването на заемните суми-платежни нареждания и разписки.

Сочат се други договори за заем, сключени с ответниците, които обаче не са предмет на настоящия спор.

Съдът следва да приеме за недопустими възраженията, основани на Договор №182-ДЧ-15.06.2018г. и №183-ДЧ-18.06.2018г., които не са предмет на 4 производството по настоящото дело.

Никъде в процесните договори страните не са уговаряли като условие за сключването им заплащане на „гаранционна вноска“.В представените към делото договори за заем липсва пар.2 вр.с чл.2.1., на които се позовават ответниците.

Съгласно съдържанието на представените договори страните са се съгласили ответниците да заплащат само дължимата лихва-б.“ж“ в чл.2.2 от двата договора за заем.Главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока.

Оспорват се възраженията за нищожност на клаузите на договора за възнаградителна лихва, като противоречащи на чл.26 ал.1 предложение трето от ЗЗД.

В процесните два договора е посочено, че уговореният лихвен процент от 25 % по кредита е равен на посочения размер на ГПР в чл.2.1 б.“м“ от договорите, което е в съгласие с трайно установената съдебна практика, че така договорена лихвата не е в противоречие с добрите нрави, тъй като лихвата и ГПР са значително под установения в чл.29 ал.9 от ЗКНИП максимален размер на пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и чуждестранна валута, приета с Постановление на МС.

Ответниците са имали възможност да се запознаят с договорения лихвен процент , да проучат лихвените условия на пазара, като се финансират от друг кредитор при по-ниска лихва.Следователно лихвата не е договорена по начин, който да води до неоснователно обогатяване на кредитора и не противоречи на добрите нрави, още повече , че в ГПР е включена единствено възнаградителна лихва.

Възнаградителната лихва е формирана съобразно правото на кредитора да получи възнаграждение за предоставения кредит по аналогия с разпоредбата на чл.430 ал.2 от ТЗ.Договорът за кредит е абсолютна търговска сделка, към която следва да се прилагат разпоредбите на търговския закон.Те, според ищеца по делото предвиждат,че длъжникът следва да полага завишена грижа към делата си.

Допустимо е предсрочното погасяване на задължението по договора за заемчл.2.2. б.“й“ от договорите.

Доколкото образуваните изпълнителни дела за задълженията на ответниците не са приключени, следва извода, че те не са погасили изцяло дължимите по 5 договора за заем суми.

На следващо място изпълнителните дела имат за предмет освен процесните договори и други сключени между страните договори за заем, посочени в допълнителната искова молба и в тази връзка се счита, че представените от ответниците писмени доказателства са абсолютно неотносими към настоящия спор, поради което се възразява срещу приемането им.

В подадения допълнителен отговор се поддържа твърдението, че заплащането на гаранционната вноска по пар.2 вр.1.2 от договорите е условие за пораждане на действието на процесните договори за заем. По същество гаранционният депозит представлява според ответника скрита лихва, която следва да се добави към твърдяната договорна лихва.

Поддържат се възраженията, посочени в отговора на исковата молба за действително получени от кредитодателя суми и получаването им без основание от ищеца по делото,като платени без основание.

Неоснователни се считат всички доводи, изведени от ЗКНИП.Предметът на регулираните с този закон правоотношения нямат никаква връзка с предмета на делото.

Поддържат се възраженията на ответниците за погасяване на дълга, за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави, включително клаузата за предсрочно погасяване на задълженията, санкционирани с неустойка, която се дължи вън и независимо от плащанията на други санкции, надвишаващи с 60% от общия размер от заетата сума.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си в разменените между тях книжа.

След като се запозна с писмените доказателства по делото, както и със заключенията на съдебно икономическата експертиза, съдът достига до следните фактически констатации и правни изводи.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ищецът по делото е поискал да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ срещу ответника по делото по двата договора-предмет на настоящия спор, а именно главница в размер на 356 000 лв. –предоставен в заем по Договор №126-ДЧ-22.01.2018г.,възнаградителна лихва в размер на 25 463,90 6 лв. за периода от 22.07.2021г. до 01.11.2021 г. и законна лихва за забава в размер на 5 933,33 лв. за периода от 01.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -10.01.2022г. и сумата от 4 000 лв.-главница по Договор за заем № 125-ДЧ- 19.01.2018г., възнаградителна лихва за периода от 22.07.2021г. до 01.11.2021г. в размер на сумата от 286,10 лв. и законна лихва върху главницата за периода от 01.11.2021г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -10.01.2022г., както и съдебно деловодни разноски в заповедното производство.