Решение № 398 от 27.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Казанлък, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510102725 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 24.09.2025г. сключила с ответника “Лендиво“ ООД, с ЕИК:203811241 договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №286173. Договорът за заем бил сключен чрез онлайн платформата на ответника - https://lendivo.bg, при следните условия: Главница 500.00 лв., Лихвен процент по кредита 36%, Годишен процент на разходите (ГПР) 42.58% със срок за погасяване от 30 дни, като обща сума, дължима от потребителя била 509 лв. Съгласно чл.17 (1), раздел V. Обезпечения от договора следвало в срок до 3 (три) дни от сключване на договор за потребителски кредит да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата на която банката получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащането на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Съгласно (2) - Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрявали от кредитора. Одобрението се извършвало единствено по преценка на кредитора. В чл.27 (1) от договора било описано, че в случай на 1 неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било предоставено договорното обезпечение. Напълно логично, не успял да предостави обезпечение съгласно изискванията на кредитора, за което му била начислена въпросната неустойка. Въпросната неустойка била по същество скрита лихва, маскирана като неустойка при практически невъзможни за изпълнение условия, именувана неустойка, за да не бъде включена в ГПР.

Счита, че договорът е недействителен, тъй като неустойката следвало да бъде включена в ГПР и същият бил в действителност неточно посочен, което влечало недействителността на договора за заем. За да погаси задължението си в срок заплатила 583.60 лв., с оглед недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл.23 ЗПК сумата от 83.60 лв. била платена при изначална липса на основание. С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на договора за заем твърди, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора била нищожна за което излага подробни доводи, в т.ч. и, че неустойката се отклонявала още повече от основните си функции обезпечителна и обезщетителна и предоставяла сигурна печалба за кредитора.

Заплащането й представлявало допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречала на добрите нрави, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлявала неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП. Отделно от това, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от същата разпоредба било посочено, че не били индивидуално уговорени клаузите, които били изготвени предварително и поради това потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение било дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която била транспонирана в българското законодателство с чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП.

Според чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи били договорни клаузи, които не били индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създавали в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Макар някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза били индивидуално договорени, не изключвало приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора. Клаузата за уговорена неустойка, следвало да се счита за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. Договорът бил недействителен, тъй като неустойката следвало да бъде включена в ГПР и същият в действителност бил неточно посочен, което влечало недействителността на договора за заем на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на 2 договора. Следвало да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС по настоящия въпрос, а именно решение по дело С- 714/22, с което било прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и) - какъвто бил настоящия случай.

Прието било, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не бил посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС било прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябвало да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази Директива. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че сключеният между Л. Д. Т., с ЕГН-********** и “Лендиво“ ООД, с ЕИК:203811241 договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №286173/27.08.2025 г. за недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и да осъди “Лендиво“ ООД, с ЕИК:203811241 да заплати на Л. Д. Т., с ЕГН-********** сумата от 83.60 лв. платена при изначална липса на основание. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба по подробно изложени доводи в т.ч. като предявена в условията на злоупотреба с права и за неоснователност предявените искове. Заявява, че основание чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея, какъвто бил случая.

Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приемела за нищожна, то същата ще се считала изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри – главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесния договор. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това предоставил на 3 потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ. Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора били извършени по следния начин. Потребителят отправил искане за сключване на договор за заем между него и "ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК 203811241 („Заявка“). Искането било попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя. С формата/ формуляра за кандидатстване Кредитополучателят предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин кредитополучателят обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със "Лендиво" ООД, ЕИК:203811241. Когато Заявката за кредит се подавала от потребител, който няма създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след като попълнил данните, натиснал бутона „Кандидатствай“ и дал изричното си съгласие с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, Потребителят следвало да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочва, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay.

На тази страница на Потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който последният можел да изтегли. За да завърши заявката, потребителят натискал бутон „Вземи парите“, което действие било в потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на Потребителят се предоставяла възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако бил съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“.

По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи.

След като натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпвала в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение. Когато Заявката за кредит се подавала от Потребител, който има създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след попълване на Заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора, Потребителят, следвало да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волеизявявал да му се отпусне желания кредит. На тази страница на Потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който можел да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на Потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако бил съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпвала в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение. Кредитодателят изпратил на посочената от Кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Потребителя паричен заем, а в системата на 4