Решение № 3050 от 27.06.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............. гр. Варна, 27.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА при секретаря

Светлана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15404 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.

240, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К.Г.Б. твърди в исковата и уточняващите си молба, че на 07.05.2012г. е сключил с ответника

Ю.М.Ю. договор по силата на който се е задължил да предостави на Ю. сума в размер на 14 500 евро. Твърди се, че сумата по договора е предоставена на ответника на части чрез международни парични преводи по система „Юнистройм“.

Излага , че в чл. 3 (1) от договора страните са уговорили условията по връщане на заема, както следва: 1000 евро в срок до 12.07.2014г., като при неизпълнение на това задължение е предвидено ответникът да дължи неустойка в размер на 0.1% на ден, но не-повече от 10%; 13 500 евро в срок до 28.09.2014г. Излага, че в чл. 3.1.1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на ответника да върне заетата сума в посочения по-горе срок, същият ще изпълни това си задължение по следния начин: за времето от м. 10 и м.

11.2014г. и от м. 05 до м. 09.2015г. месечни вноски в размер на 500 евро, платими до 5-то число на следващия месец по банкова сметка ***% на годишна база; за времето от м. 12.2014г. и от м. 01 до м. 04.2015г. месечни вноски от по 250 евро, платими до 5-то число на следващия месец по банкова сметка ***% на годишна база. Твърди се, че на 15.08.2014г. ответникът е превел сума в размер 1500 евро, с която е погасено задължението по чл. 3 (1), т. 1 от договора от 1000 евро и 500 евро по задължението по т. 2. Тъй като сумата от 1000 евро е върната след уговорения срок, то и ответникът дължи неустойка в уговорения размер от 0.1% за всеки ден забава, или сумата от 34 евро. След това плащане се твърди ответникът да е преустановил изпълнението на задълженията си по договора, поради което и до Ю. е изпратена нотариална покана от 20.02.2015г. Последвали са нови плащания, извършени от съпругата на ответника през м. 05.2016г. и м.

06.2016г., като с превода от 151.05 евро е погасено част от задължението по главницата. След нова нотариална покана от 17.08.2016г., ответникът, отново чрез съпругата си е погасил 1000 евро, съответно на 06.10.2016г. сума в размер на 200 евро; на 07.11.2016г. сума в размер на 200 евро; на 27.12.2016г. сума в размер на 400 евро и на 05.04.2017г. сума в размер на 200 евро. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по договора, сезира съда с искане за осъждане на Ю.М.Ю. да му заплати сумите, както следва:

- 11 848.95 евро, представляваща непогасена главница по договор за заем от 07.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.08.2017г. до окончателното погасяване на задължението;

- 34.00 евро, представляваща неустойка по чл. 3 (1), т. 1 от договора, начислена за периода от 12.07.2014г. до 15.08.2014г.;

- 3675.10 евро, представляваща обезщетение за забавено връщане на заетата сума, формирана както следва: 2109.17 евро – лихва за забава, нъчислева върху непогасената главница от 13 000.00 евро за периода от 28.09.2014г. до 02.05.2016г.; 122.54 евро – лихва за забава, начислена върху непогасената главница от 12

948.95 евро за периода от 03.05.2016г. до 05.06.2016г.; 436.31 евро – лихва за забава, начислена върху непогасената главница от

12848.95 евро начислена за периода от 06.06.2016г. до 05.10.2016г.; 112.66 евро – лихва за забава, начислена върху непогасената главница от 12648.95 евро начислена за периода от 06.10.2016г. до 06.11.2016г.; 173.25 евро – лихва за забава, начислена върху непогасената главница от 12448.95 евро начислена за периода от

07.11.2016г. до 26.12.2016г.; 332.01 евро – лихва за забава, начислена върху непогасената главница от 12048.95 евро начислена за периода от

27.12.2016г. до 04.04.2017г. и 389.16 евро – лихва за забава, начислена върху непогасената главница от 11848.95 евро начислена за периода от 05.04.2017г. до 31.07.2017г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.

131 ГПК, ответникът Ю.М.Ю., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Счита, че от представеното по делото копие от договор за заем не се установява, че същият е подписан от ответника.

Излага, че от представените по делото преводни документи не са от естество да установят, че извършените от ищеца преводи касаят твърдяното заемно правоотношение, доколкото в същите като основание е посочено „частен превод за текущи разходи“, а отделно от това не може да се направи извод, че сумите са получени от Ю.. Вън от горното излага, че общия размер на преведените суми не съответства на размера на задължението по твърдяното заемно правоотношение.

Прави възражение за погасяване на претенцията по давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното на л. 6-8 от гр.д. № 1770/2017г., по описа на ВОС, заверено от страната копие на договор, че на 07.05.2012г. К.Г.Б., в качеството му на заемодател и Ю.М.Ю., като заемополучател, са сключили договор за паричен заем, по силата на който ищецът предава за ползване на заемополучателя парична сума в размер на 14 500 евро, която от своя страна заемополучателят се е задължил да върне при уговорените между страните условия. Предвидено в чл.

2 от договора е, че същият влиза в сила при предаване от заемодателя на заемополучателя на горната сума на части чрез международни парични преводи е след подписване на разписка от заемополучателя за получената сума, потвърждаваща факта на получаване на парите.

Според уговореното в чл. 3 (1), заемополучателят е длъжен да върне заемната сума в срок до 28.09.2014г., при следния график на плащания:

- до 12.07.2014г. сума в размер на

1000 евро, като в случай на неизпълнение на това задължение в посочения срок е предвидено заемополучателят да дължи неустойка от

0.1% на ден, но не повече от 10%;

- до 28.09.2014г. сумата от 13 500 евро на различни вноски по банковата сметка на заемодателя.

Страните в чл. 3.1.1 са предвидили, че при невръщане на заемната сума до 28.09.2014г., от 29.09.2014г. графикът на плащанията да се променя както следва: за м. октомври и м. ноември 2014г. и от м. май до м. септември 2015г. и нататък по същия график /съобразно посочената в частта на договора на руски език/ заемополучателят внася по 500 евро до 5-то число на следващия месец и за м. декември 2014г. и от м. януари до м. април 2015г. и нататък по същия график /съобразно посочената в частта на договора на руски език/ по 250 евро до 5-то число на следващия месец по банкова сметка ***.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на коментирания договор, поради което в проведеното на 23.04.2018г. съдебно заседание и на основание чл. 193 ГПК е открито производство за проверка автентичността му. Доколкото оспореният документ представлява частен такъв, който носи подписа на оспорващия, то тежестта за доказване неистинността му пада върху страната, която го оспорва /арг. от чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК/, т.е. ответникът по делото. Последният не ангажира доказателства в подкрепа на предприетото оспорване, поради което и съдът приема, че оспореният документ е автентичен такъв и същият е подписан от Ю.М.Ю..

Приобщени към доказателствения материал по делото заявления за превод по международна система за парични преводи „Юнистром“, от които е видно, че за периода

29.05.2012г.-04.04.2013г. ищецът е наредил по сметка на ответника суми както следва: на 04.04.2013г. сума в размер на 3000 евро; на 12.03.2013г. сума в размер на 300 евро; на 15.01.2013г. сума в размер на 1460 евро; на 24.12.2012г. сума в размер на 2450 евро, на 10.08.2012г. сума в размер на 2450 евро, на 21.06.2012г. сума в размер на 2450 евро, на 29.05.2012г. сума в размер на 2450 евро. Общият размер на извършените преводи възлиза в размер на 14560 евро, като във всички платежни нареждания като основание за извършения превод е посочено „частен превод за текущи разходи“.

От приложеното на л. 94 от делото удостоверение от „Токуда банк“

АД се установява, че за периода от 29.05.2012г. до 04.04.2013г. по сметка на Ю. Мустава Ю. е постъпила сума в общ размер на 14010 евро с наредител К.Г.Б.

Представена по делото е издадена от Ю.М.Ю. разписка от 12.10.2012г., в които ответникът е посочил, че взема в заем от ищеца сума в размер 5000 евро, която се е задължил да върне до м. 05.2013г. /л.

65-66/.

Приобщено към доказателствения материал по делото е удостоверение от 31.07.2017г., издадено от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, видно от което по посочена в договора за заем банкова сметка *** К.Г.Б. са постъпили следните суми: на 15.08.2014г. сума от 1500 евро с вносител Ю.М.Ю.; на 03.05.2016г. сума в размер на 51.05 евро с вносител Н. Ю.; на 06.06.2016г. сума в размер на 100 евро с вносител Н. Ю.; на 06.10.2016г. сума в размер на 200 евро с вносител Н. Ю.; на 07.11.2016г. сума в размер на 200 евро с вносител Н. Ю.; на 27.12.2016г. сума в размер на 400 евро с вносител Н. Ю. и на 05.04.2017г. сума в размер на 200 евро с вносител Н. Ю.. Видно от приложената на л. 23 от делото справка от НБД „Население“, че лицето Н. Ю. е съпруга на ответника.

Представени по делото са и нотариални покани, с които ищецът е поканил ответника Ю. да изпълни задължението си по договора за заем в седмодневен срок от уведомяването. Съобразно удостовереното от нотариуса поканата от 20.02.2015г. е получена от съпругата на Ю. на 24.02.2015г., а тази от 17.08.2016г. е връчена по реда на чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47 ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи.

Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигано съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в производството по иск с правно основание чл. 240, ал.

1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска от ответникът следва да докаже възраженията си – че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и пр.

В настоящия случай ищецът за установяване на твърденията си представя сключения между страните договор за паричен заем от 07.05.2012г., с който Б. е поел задължение да предостави на Ю. парична сума в размер на 14 500 евро, която последният ще му върне по уговорените в договора срокове и начин. Доколкото обаче изрично в договора е посочено, че сумата ще бъде предоставена на части чрез международни парични преводи, то съдът приема, че е налице обещание за заем. Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът е изпълнил поетото от него задължението като е предоставил на ищеца част от обещаната сума в размер на 14 010 евро, с която сума е заверена сметка на Ю. в „Токуда банк“ АД. От ответника не се твърди между страните да е имало друго правоотношение, по повод което Б. да е превел посочените суми, поради което и за съда не е налице основание да не приеме, че ищецът е изпълнил поетото задължение по договора без оглед на вписаното в преводните нареждания. При това положение и за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума в уговорените срокове, като последната вноска на разсроченото задължение е м. 06.2017г. С оглед направеното признание в исковата молба, съдът приема, че Ю. е върнал част от заетата му сума в общ размер на 2651.05 евро, при което е останал да дължи 11 358.95 евро.