Решение № 333 от 10.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Бургас, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20232100101098 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от М. В. Л., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“№18, ет.2, чрез пълномощник адвокат Василева от БАК против Ж. П. М., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева- обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди и 3323.14 лева за претърпени имуществени вреди, в резултат на извършеното от ответника непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деянието- ***г. до окончателното изплащане на сумата върху присъдения размер за неимуществени вреди и от датата на завеждане на исковата молба- 16.06.2023г. до окончателното изплащане за присъдената сума за имуществени вреди.

Твърди се в исковата молба, че на ***г. в *** ответникът съборил ищеца на земята, затиснал с крак лакътя на лявата му ръка и ритал лявата му ръка, като по този начин причинил на пострадалия общо четири средни телесни повреди, за което деяние, представляващо престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 НК е осъден с влязъл в сила съдебен акт- определение за одобряване на споразумение по НОХД 1884/2023г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

Посочва се освен това, че в резултат на случилото се ищецът претърпял непоносими болки и страдания, които следвало да се обезщетят от техния причинител. Пострадалият бил приет в болнично заведение, където се лекувал, проведени били изследвания, последваща операция и процедури по рехабилитация. Възстановяването на здравето на Л. представлявало дълъг процес, а телесните увреждания в своята съвкупност довели до трайно затруднение движението на лявата ръка на пострадалия за срок повече от шест месеца Описани са подробно начинът, по който се е чувствал ищецът след инцидента. Уточнява се също така, че физическият дискомфорт и болките продължавали и понастоящем, което влошавало качеството на живот на Л., а налагането на редица ограничения и неудобства повлияло изключително негативно на психиката му.

Във връзка с лечението си направил разноски- представени са писмени доказателства 1 в тази връзка.

Ответникът, в депозирания отговор на исковата молба посочва, че счита предявения иск за допустим, но частично основателен.

Оспорва размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди като силно завишен. Противопоставя се на твърденията на ищеца, свързани с последиците от причиненото увреждане, като в тази връзка заявява, че телесните повреди не са довели до тежки и сериозни последствия за здравето на ищеца, нито значително надхвърлят обичайните болки и страдания, за да се търси обезщетение в предявения размер. Казаното се установявало и от прочита на приложените медицински документи, свидетелстващи за състоянието на потърпевшия. Набляга се на обстоятелството, че ищецът е постъпил за операция дванадесет дни след получаване на увреждането, а се явил на работа месец след оперативната интервенция, което не кореспондирало с изявлението му, че е изпитвал много силни болки и страдания и то в продължение на месеци. Сочи се също така, че увреждането настъпило като резултат от падане на ищеца, след взаимно бутане с ответника, което показвало участие от негова страна в конфликта и съпричиняване на вредоносния резултат, чието репариране се иска.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С протоколно определение, постановено по НОХД №1884/23г. по описа на Районен съд гр.Бургас е одобрено споразумение, съгласно което Ж. П. М. е признат за виновен в това, че на ***г. в ***, съборил на земята, затиснал с крак лакътя на лявата ръка и ритал лявата ръка на М. В. Л., с което счупил костите, образуващи лакътната става и му причинил четири средни телесни повреди, както следва: бикондиларна фрактура на лява раменна кост, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на капитулума на раменна кост, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 2-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на главата на лъчевата кост, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на процесускороноидеус на лакътна кост, което води до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 4-6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес- престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 НК, като му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, а изтърпяването на същото е отложено за срок от три години.

Споразумението, с което ответникът се е признал за виновен в причиняване на средна телесна повреда на ищеца е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца / чл.300 ГПК вр. чл.383 ал.1 НПК/. Тези въпроси следователно, включително приетият от наказателния съд механизъм на причиняване на травмите /събаряне на земята, затискане с крак на лявата ръка и ритане на лявата ръка/ не подлежат на пререшаване от гражданския съд. Въведено е обаче насрещно възражение за съпричиняване на настъпилите противоправни последици от страна на пострадалия, който според твърдението на ответника с поведението и думите си допринесъл за възникване на вредоносния резултат.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят К.- служител в Пето РУ-Бургас споделя, че след получен сигнал за възникнал конфликт в *** посетил посочения адрес и провел среща с ищеца. В хода на разговора последният споделил, че след словесен спор с ответника и отправени към него и приятелката му реплики и впоследствие 2 осъществен физически контакт между двамата паднал на земята и си счупил лакътя. Лично възприел травмата на пострадалия.

Свидетелката М. разказва, че спорът е възникнал след като блъснала вратата на колата си, а ответникът подразнен от шума излязъл на терасата в дома си във видимо нетрезво състояние. Малко по-късно, когато се намирали пред къщата заедно с ищеца, М., който продължавал да стои на балкона на втория етаж, започнал да ги заплашва и след разменени думи слязъл при тях. Там стиснал ръката на пострадалия, а в един по-късен момент го ударил по лицето, бутал го, съборил го на земята и започнал да го души.

Свидетелката се развикала, а нападателят притеснен от гласа и преустановил действията си и се изправил. Докато Л. се опитвал да стане, подпрян на лявата си ръка, ответникът го ритнал няколко пъти в областта на лакътя. Приятел на Ж. го прибрал в дома му, а малко след това на място дошли полиция и екип на спешна помощ. В болницата станало ясно, че са налице множество счупвания на ръката на ищеца, като специалистите препоръчали оперативна интервенция. Такава била проведена няколко дни по-късно на 26.05.2022г. в болница „Бургасмед“. След изписването му от болничното заведение пострадалият изпитвал силни болки, не искал да се храни и не можел да спи. В продължение на месеци се чувствал постоянно изнервен, а инцидентът повлиял зле на психиката му. Провел два курса на рехабилитация, но болките продължавали. Към настоящия момент не бил в състояние да вдига тежко с ръката си, нито да изпъва докрай същата. Ищецът ползвал болничен един месец, след което наел човек, който да върши неговата работа.

Г. И. си спомня, че е станала свидетел на възникналия конфликт. Възприела случилото се от съседния двор на къщата, в която живеела. Имала директна видимост и ясно видяла как ответникът бутал пострадалия, след което го съборил на земята и започнал да го рита в областта на лявата ръка. Друг мъж ги разделил.

Ц. Й. споделя, че е в приятелски отношения с ответника, на който бил на гости.

Скандалът възникнал след като последния направил забележка на лица, които вдигали силен шум, пред входа на кооперацията. Излизайки на терасата видял ищеца да нанася удари в главата на ответника и побързал да слезе долу, за да раздели спорещите. След като ги разтървал се качили, заедно с Ж. в дома му. Последният имал подутини в областта на устната и лявото око. Пристигнали органите на реда, които обяснили за постъпило оплакване от човек със счупена ръка.

Съдът при обсъждане показанията на свидетелите, включително след съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, приема с доверие казаното от тях, с изключение на заявеното от свидетеля Й. за нанасяне на удари от ищеца на ответника. Последното твърдение не се потвърждава от събраните по делото материали, а напротив опровергава се от приобщените писмени доказателства и останалите гласни такива, отхвърлящи подобна теза.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е посочило вида на телесните увреждания, квалифицирани като средна телесна повреда от наказателния съд. Изразило е становище за срока на възстановяване при обичаен ход на оздравителния процес на всяка от причинените травми. Заявена е категорична позиция, че посочения механизъм от пострадалия съответства на нараняванията, в резултат на които Л. е търпял болка и страдание преди, по време на лечението и след това в рамките на възстановителния период. От изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещо лице- ортопед става ясно, че първата описана травма следва да се разглежда като авулзионни фрактури на медиален и латерален епикондили. Констатирани са също така смущения на 4 и 5-ти пръст на ръката и наличие на груб ръбец на дланта, като последица от увреда на палмарната фасия. В съдебно заседание д-р Турсунлийска-Йорданова пояснява, че пълно възстановяване не пострадалия не може да бъде постигнато, но функцията на ръката като цяло не е увредена, независимо от ограничаването на екстензията и отслабването на мускулатурата в областта на мишницата и предмишницата. Според вещото лице лекарският екип при извършване на операцията е 3 постигнал много добро наместване, независимо от обстоятелството, че същата е проведена на десетия ден от инцидента.

Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки напълно заключенията им, като счита, че са изготвили мотивирани и обосновани становища и е отговорили изчерпателно на всички, поставени въпроси.

Фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД поначало включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45 ал.2 ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респективно води до неоснователност на иска. Както вече се посочи в настоящия случай одобреното от наказателния съд споразумение има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя. Безспорно от страна на ответника М. е извършено виновно и противоправно деяние, установено от наказателния съд. С оглед доказателствата и съображенията по-горе настоящият състав приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от нанесените му телесни увреждания. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Такава връзка, според съда, е установена между деятелността на ответника и всички, описани по-горе телесни увреждания, квалифицирани от наказателния съд като средни телесни повреди, включително и досежно констатираните от специалистатравматолог смущения в сетивността на 4-5 пръст на ръката и полученият груб ръбец на дланта на ръката.

По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Поведението на пострадалия не е предмет на споразумението и не е изследвано от наказателния съд, като същото следователно подлежи на установяване в хода на настоящия процес. Ясно е също така, че предвид начина на приключване на наказателното производство, наказателният съд не е установявал фактическата обстановка, но дори това да се беше случило, констатациите в мотивите към присъдата принципно нямат задължителна сила, а в последващия граждански процес на самостоятелно доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода от настоящия спор за причинените с деянието вреди.