Решение № 199 от 13.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Велико Търново, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ И.

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно гражданско дело № 20234000500293 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 115 / 21.03.2023 г. по гр. д. № 664 / 2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен е признато за установено, на основА.е чл. 422, ал.1 ГПК, по отношение на солидарно отговорните длъжници Г. Ц. И. и В. Г. И., съществуването на вземане на „Юробанк България” АД за сумата в общ размер на 33 286.89 лв., включваща: 31 207.64 лв. - главница; 1045.16 лв. възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 19.12.2021 г.; 914.09 лв. мораторна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 28.03.2022г. и 120 лв. - такси за периода от 22.10.2021г. до 28.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1225 / 18.04.2022 г. по ч. гр. д. № 2119 / 2022г. по описа на РС – Плевен.

Присъдени са разноски за първоинстанционното производство и за заповедното производство.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Г. Ц. И. и В. Г. И., чрез процесуалния им 1 представител, против горепосоченото решение, като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направени са възражения и са изложени подробни съображения в подкрепа на тях, че както сключеният между стрА.те договор за предоставяне на потребителски кредит № 00100192-1012-0003285/23.03.2018 г., така и процесният договор за потребителски кредит № FL1041726/22.01.2020 г. за рефинансиране, имащ характеристика на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, били нищожни, на основА.е чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаряли на изисквА.ята на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7 – 9 ЗПК. На първо място, се изтъкват доводи, че в процесния договор годишният процент на разходите /ГПР/ бил неясно и неразбираемо посочен, като не били спазени изисквА.ята за формулирането му, което се приравнявало на непосочване на ГПР и се цитира съдебна практика в този смисъл. На второ място, се излагат съображения, че не е посочен размерът на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, като Методиката за изчисляване не била ясна и изготвена на разбираем език. В случай, че съдът уважи възраженията за недействителност, се сочи неприложимост на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, поради което се счита, че предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не бил разгледал и направените пред него, под условие, че бъдат приети договорите за кредит за недействителни, възражение за погасителна давност и възражение за прихващане за сумата от 35 000 лева, представляваща недължимо платени главници, лихви, такси и разноски по договора за кредит от 22.01.2020г., в случай, че се прецени, че отношенията следва да уредят по договора за кредит от 23.03.2018 г.. Искането на жалбоподателите до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „Юробанк България“ АД за неоснователност на жалбата. Изложени са съображения, че единствено релевантен за настоящото производство е договорът за кредит от 22.01.2020 г., който бил самостоятелен и целеви – за погасяване на друг кредит, а не представлявал споразумение (спогодба) за преуреждане последици на предходен договор за кредит. Твърди се, че договор за потребителски кредит № FL 1041726/22.01.2020 г. бил действителен и не страдал от сочените в жалбата пороци, поради което се моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно. Претендират се разноски.

След подаване на въззивната жалба на 03.04.2023 г., единият от жалбоподателите Г. Ц. И. е починал на 20.05.2023 г. (л. 126 и л. 179 от въззивното производство), послужило като основА.е на разглеждащия делото въззивен съд да инициира и проведе процедури по чл. 51 ЗН. В резултат на тези процедури, с определение от 07.10.2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново е констатирано, че призованото да наследи починалия Г. Ц. И. лице 2 от четвърти ред, пета степен (чл. 8, ал. 4 ЗН), а именно П. С. Е. (роднина по съребрена линия - дете на починал преди него първи братовчед – синът на сина на брата на бащата на починалия - л. 179-184 и л. 258 от въззивното дело) не може да бъде открит и по отношение на него не може да бъде проведена процедурата по чл. 51 ЗН, поради което е указано на кредитора (ищец) да инициира производство по чл. 59 ЗН за назначаване на управител на незаетото наследство на Г. И. Ц. (в който смисъл и определение от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2018 г., IV г. о.).

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1126 / 2026 г. по описа на РС – Плевен, с решение № 686 / 09.05. 2026 г. районният съд е назначил, на основА.е чл. 59, ал. 1 ЗН, по молба на „Юробанк България“ АД, адвокат Ралица Р. М., АК – Плевен, за управител на незаетото наследство на Г. И. Ц., починал на 20.05.2023 г., който управител е извършил Опис на наследството.

Във връзка с горното, с постановено по настоящото дело определение от 01.07.2026 г. Апелативен съд – Велико Търново е конституирал на мястото на починалия, като страна по делото (въззивник), назначеният, на основА.е чл. 59 ЗН, управител на незаетото наследство на Г. Ц. И., починал на 20.05.2023 г. А. Р. М., АК – Плевен, с личен рег. № 1500034458, с адрес на кантората – гр.

Плевен, **********, с указА.я до нея да изрази становище дали поддържа подадената въззивна жалба и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на 29.09.2026 г. (л. 356 - 357).

В открито съдебно заседА.е въззивниците, редовно призовА., не се явяват и не изпращат представители. Процесуалният представител на въззивницата В. Г. И. депозира становище, като заявява, че поддържа въззивната жалба, като доразвива съображенията си за нищожност на процесния договор за кредит, поради неспазване на шрифт размер 12 в договора и приложенията към него.

Назначеният, на основА.е чл. 59 ЗН, управител на незаетото наследство на Г.

Ц. И., починал на 20.05.2023 г. - А. Р. М., с нарочна молба по делото, също заявява, че поддържа подадената по делото въззивна жалба по изложените в нея доводи и направените с нея искА.я.

В открито съдебно заседА.е въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, редовно призована, не изпраща представител. Процесуалният представител на Банката депозира становище, с което по същество оспорва жалбата по наведените в отговора на същата съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от стрА.те - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

3

Предвид горното, пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността му, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основА.е чл.

422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците (солидарно отговорни длъжници) съществуването на вземА.я на банката, произтичащи от договор за потребителски кредит № FL 1041726/22.01.2020 г., обявен за предсрочно изискуем, за следните суми: 31 207.64лв. - главница; 1045.16 лв. - възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 19.12.2021 г.; 914.09 лв. - мораторна лихва за периода от 22.10.2021г. до 28.03.2022г. и 120 лв. - такси за периода от 22.10.2021г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1225 / 18.04.2022 г. по ч. гр. д. № 2119 / 2022г. по описа на РС – Плевен.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор, с който са оспорили предявените искове с възражения – същите, обективирА. във въззивната жалба и възпроизведени по – горе.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2119 / 2022 г. по описа на РС – Плевен, съдът е издал в полза на „Юробанк България“ АД против солидарно отговорните длъжници Г. Ц. И. и В. Г. И., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК (извлечение на банката) и изпълнителен лист за следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № FL1041726 / 22.01.2020 г., обявен за предсрочно изискуем, а именно: 31 207.64 лв. - главница; 1045.16 лв. - възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 19.12.2021 г.; 914.09 лв. - мораторна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 28.03.2022 г. и 120 лв. - такси за периода от 22.10.2021 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са възразили, поради което и в изпълнение на указА.ята на заповедния съд по чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземА.ята по заповедта.

Видно от приетия, като писмено доказателство по делото, договор за потребителски кредит № FL1041726/22.01.2020 г. (л. 8 - 23), сключен между „Юробанк България“ АД, от една страна, и Г. Ц. И. и В. Г. И., от друга страна, като кредитополучатели, Банката се е задължила да предостави на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 33 590 лева за пълно предсрочно погасяване на вземА.ята по договор № 0010-0192-10124 0003285/23.03.2018 г., при следните параметри и условия:

- за първите 24 месеца от срока на договора променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.329 %, като е посочено, че към датата на сключване на договора този референтен лихвен процент е в размер на 1.150 %, а след изтичане на 24 месечния период променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.329 %, като е предвидена възможност за едностранна промяна на този референтен лихвен процент от Банката, съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен процент Прайм, представляваща неразделна част от договора – също представена по делото (чл. 3, ал. 1-.7 от договора);

- годишен процент на разходите (ГПР) от 5.62 %, като обща дължима сума, изчислена към датата на сключване на договора, е посочена сумата от 43 012,66 лева (чл. 3, ал. 9 от договора), като в ал. 10 е посочено, че е изчислена при следните допускА.я:

1. Договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и стрА.те ще изпълняват задълженията си по него;

2. Лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане срока на договора;