Определение № 2207 от 12.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2207 гр. Варна, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500852 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе в предвид, следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “България Еър“ АД, с ЕИК 000633828, против Заповед за изпълнение №6497/18.11.2024г. по ч.гр.д.№14455/2024г. на РС Варна, в частта, с която в полза на заявителя са присъдени деловодни разноски.

В частната жалба, се поддържа, че с поведението си жалбоподателят не е станал повод за завеждане на делото, тъй като кредиторът не е предявил претенцията си в рекламационно производство, съгласно изискването на чл.134 от ЗГВ, с което е възпрепятствал длъжника да заплати доброволно дълга. Поддържа се още, че заявлението е депозирано преди да изтече обичаен двумесечен срок за разглеждане на рекламации, поради което дори и да се приеме, че превозвачът дължи обезщетение, без изрично сезиране, то периода от датата на полета до подаване на заявлението, е обективно недостатъчен. На следващо място се прави възражение за прекомерност на присъдения в полза на заявителя адвокатски хонорар, съответно се моли за редукцията му. Развити подробни съображения в подкрепа на направените възражения и се сочи относима съдебна практика. Моли се за отмяна на атакуваната част от заповедта за изпълнение, евентуално за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощник, е подал отговор, с който се поддържа становище за правилност на атакуваният съдебен акт. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че същия не е станал причина за иницииране на заповедното производство, като са изложени пространни доводи в обратна посока. Твърди се, че в хипотезата на чл.413, ал.1 от ГПК не могат да се разглеждат възражения, които е следвало да се релевират в производство по чл.414а, ал.3 от ГПК. Оспорват се оплакванията за прекомерност на адвокатският хонорар, като се поддържа, че същия съответства на нормативно заложената рамка и на правната и фактическа сложност на делото, съответно на труда положен от адвоката, като се развиват обстойни съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

Разгледана по същество частната жалба, е частично основателна, като съображенията за това, са следните:

След постановяване на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е предприета законодателна промяна, като е приета нова уредба, а именно създаден е разпоредбата на чл.414а от ГПК, уреждаща възможността за подаване на възражение от длъжника при погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. Съобразно с заложеното в чл.414а, ал.3 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

Въпросната разпоредба се явява специална и се ползва с примат пред заложеното в чл.413, ал.1 от ГПК, съответно създава специален ред за реализиране на правата на длъжник, който поддържа че с поведението си не е дал повод за иницииране на дело за принудително събиране на дълга.

В контекста на гореизложеното в настоящото производство, което се развива в условията на чл.413, ал.1 от ГПК, не подлежат на разглеждане оплаквания и доводи на длъжника, основани на недължимост на разноски поради липса на виновно поведение. На обсъждане подлежат единствено оплакванията за недължимост на разноски, поради липса на направено от заявителя искане присъждане на такива или защото не са ангажирани доказателства, че разноски действително са направени, както и възражения за прекомерност на адвокатския хонорар.

Безспорно е по делото, че адвоката представляващ заявителя е инициирал множество на брой съдебни производства с предмет аналогичен с този на настоящото дело. В този смисъл е налице ниска правна и фактическа сложност на спора, съответно основание за редукция на адвокатският хонорар при условията на чл.78, ал.5 от ГПК и при съобразяване с решението по дело C-438/22 на СЕС. Ето защо размера на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение, следва да се намали от 480лв. на 200лв.

В заключение съставът на въззивният съд намира, че обжалваната заповед за изпълнение, следва да бъде отменена в частта за разноските, в горепосоченият смисъл.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед №6497/18.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№14455/2024г. на РС Варна, в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение за разликата над 200лв. до присъдените 480лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2