Присъда № 151 от 21.05.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 151, постановена на 21.05.2026г. по н.о.х.д. № 1316 по описа на Районен съд – В. за 2025г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт на Х.

Г. В. за това, че на 14.02.2025г. в гр.В., направил опит да отнеме чужди движими вещи: две бутилки уиски марка „Балантайнс“ на обща стойност 57,98 лева от владението на М. А. И. управител на магазин „Лидъл“, находящ се в гр. В., бул. „Вл. Варненчик“ № 257, собственост на „Лидъл България“ ЕООД енд КО.КД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че деянието, извършено от подсъдимия е доказано по безспорен начин, като причините поради които същото е останало недовършено са вън от неговата воля и единствено своевременната и адекватна намеса на охранителя е предотвратила настъпването на противоправните последици. Предлага, доколкото извършеното от него деяние е такова в рамките на изпитателен срок на предходно наложено му наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е било отложено, за извършеното по отношение на него да бъде наложено наказание отново „лишаване от свобода“, но за срок по-голям от минималния, като за подходящ такъв счита шест месеца, предвид ниската стойност на отнетото. Пледира да бъде приведено в изпълнение и наказанието наложено му по нохд № 4140/2023г., като на подсъдимия бъдат възложени и сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия на свой ред сочи, че виновността на подзащитния му е установена в хода на наказателното производство, като посочва, че определеното от съда наказание в случая следва да бъде пробация в минимален размер, в случай че съдът не прецени, че е изправен пред маловажно деяние по смисъла на чл. 194, ал.3 НК.

Подс. Х. Г. В., не се явява, поради което съдът даде ход на делото в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.2 НПК, тъй като въпреки всички положени процесуални усилия същият не можа да бъде намерен и осигурен за да вземе непосредствено участие в провеждането на първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е роден на ***г. в гр. В., живущ съобразно последния си официално вписан адрес в гр. В., ул. „С.“ №*, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, неженен, не работи, с ЕГН: **********.

Х. Г. В. живеел на посочения по-горе адрес, заедно с баща си и приятелката си. От дълго време приемал наркотични вещества - „кристал“ и „марихуана“.

В. не работел никъде и нямал доходи.

На 14.02.2025г. подс. В. се разхождал и решил да открадне нещо, за да се сдобие след продажбата му с пари за наркотици.

Отишъл в магазин „Лидл“, който се намира на бул.“Вл Варненчик“ № 257, над зеленчуковата борса в гр.В..

Влязъл с намерението да открадне някакъв алкохол, минал покрай щандовете, поразходил се и видял на един щанд наредени бутилки с алкохол.

В. взел две бутилки уиски марка „Балантайнс“, на обща стойност 57,98 лева 1 съгласно назначената по делото СОЕ и ги прибрал във вътрешните джобове на якето си.

Същевременно подсъдимият В. държал ръцете си в джобовете на панталона си.

Тръгнал да излиза, като минал през една от касите на магазина, когато бил спрян от св.Б. Р.

С. - охрана в магазина.

С. го накарал да разкопчае якето си, при което се видели бутилките във вътрешните джобове на В..

Свидетелят С. отвел В. заедно с отнетите вещи при св. М. А. И. - управител във фирма „Лидл България“ ЕООД, с месторабота в магазин „Лидл“, находящ се на бул. „Вл.

Варненчик“ № 257, гр.В..

Свидетелят И. сканирал кода на бутилките и установил, че в магазина се предлага такава стока.

След това св.Б. С. върнал записите от охранителните камери и след прегледа им, се установило, че В. е взел две бутилки уиски от рафтовете за алкохол и ги прибрал във вътрешните джобове на якето си.

Свидетелят И. се обадил на тел. 112 и съобщил за извършената кражба. Малко след това дошли полицаи и задържали подс.В., а св.И. бил поканен в Трето РУ - В., за да подаде жалба.

В разпита си св.И. заявил, че отнетите вещи - 2бр.бутилки уиски са върнати в магазина.

Видно от справката за съдимост на подс. В. същият е осъждан по нохд № 4140/2023г. по описа на ВРС за деяние извършено на 21.09.2023г. по чл. 354а, ал.3 НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години, като съдебният акт, с който е било наложено то е влязъл в сила на 10.10.2023г.

Видно от заключението по назначената на ДП и приобщена в хода на проведеното съдебно следствие съдебно-оценителна експертиза стойността на отнетите при условията на опит движими вещи възлиза на сумата от 57,98 лева с равностойност в евро 29.64.

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – показанията на непосредствено разпитаните пред съда свидетели Б. Р. С., М. А. И., М. Д. М. и П. В. П. (както и тези приобщени от ДП по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 НПК), както и от намиращите се по делото писмени доказателства – справки за съдимост, характеристична справка,протокол за доброволно предаване, удосторения от „Лидл“ и др.

По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите. Доколкото по съществото си показанията на свидетелите са изцяло еднопосочни и описващи в пълнота изложената погоре фактическа обстановка, съдът не счита за нужно да ги подлага на по-задълбочен анализ.

Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключението е пълно, компетентно изготвено и неоспорено в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвеното на досъдебното производство експертно заключение, посредством което да приеме за установена стойността на всички инкриминирани вещи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Х. Г. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. чл.194, ал.1, вр. чл. 18 НК, тъй като безспорно се установи, че на 14.02.2025г. в гр.В., направил опит да отнеме чужди движими вещи: две бутилки уиски 2 марка „Балантайнс“ на обща стойност 57,98 лева от владението на М. А. И. - управител на магазин „Лидъл“, находящ се в гр. В., бул. „Вл. Варненчик“ № 257, собственост на „Лидъл България“ ЕООД енд КО.КД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини – бил е забелязан и задържан от св. Б. С., благодарение на чиято своевременна намеса вещите са останали в магазина.

От субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния резултат.

По отношение възражението на защитата, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 194, ал.3 НК, настоящият състав намери следното:

В настоящия случай действително стойността на инкриминираните вещи е много ниска, но това обстоятелство само по себе си не обуславя маловажност на случая, предвид обстоятелството, че е налице висока обществена опасност на дееца, поради това, че със Споразумение № 739/10.10.2023 г. по НОХД № 4140/2023г. по описа на Районен съд - В., влязло в законна сила на 10.10.2023 г. В. е бил осъден, затова, че на 21.09.2023г, в гр. В., без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества, както следва: марихуана а с нетно тегло 1.75 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10.16 %, на стойност 35.00 лева; - марихуана с нетно тегло 3.29 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10.16 %, на стойност 65.80 лева; - марихуана с нетно тегло 11.88 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3.00 %, на стойност 237.60 лева, общо марихуана с тегло 16.92 грама, на обща стойност 338.60 лева /триста тридесет и осем лева и шестдесет стотинки/, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК, вр. чл.55, ал. 1, т.1 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години, като именно в този изпитателен срок В. е извършил престъплението предмет на разследване, което е умишлено, тежко престъпление съгласно определението дадено в чл.93 т.7 от НК и за него е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до осем години.

Прилагането на разпоредбата на чл.18 ал.1 от НК по отношение на извършеното от В. престъпление се обуславя от това, че реално деянието е останало недовършено и предвид събраните по делото доказателства, това се е случило по независещи от дееца причини, като наред с това деянието му е било насочено към отнемане на вещи, които не са от първостепенна необходимост, а такива които той вероятно е щял да замени, за да се снабди с наркотични вещества.

Аналогични според настоящия състав са и мотивите поради които в случая не е налице хипотезата на чл. 9, ал.2 НК, тъй като в случая приложението й би могло да остави у личността на дееца погрешната представа, че отнемането на вещи на ниска стойност е обстоятелство, което следва да се толерира или най-малкото да се неглижира от държавните органи при осъществяване на техните правораздавателни функции.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

Предвид обстоятелството, че подс. В. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. чл.194, ал.1 НК 3 предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок до осем години.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът не констатира смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като констатира единствено отегчаващи отговорността такива – предходната съдимост, която не влияе на квалификацията на деянието, но следва да се вземе предвид при оценката на обществената опасност както на деянието, така и на извършителя му, поради което и определи наказанието да бъде в размер малко над минималния допустим от наказателния закон, а именно „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което предвид невъзможността за приложение на разпоредбата на чл.66 НК следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.

Въпреки ниската стойност на инкриминираните вещи съдът намери, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство поради което и прие, че наказанието на същия следва да се определи при условията на чл. 54 НК.

Наред с това и за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че в случая определяне на наказание „пробация“ при условията на чл.55 НК би било незаконосъобразно, но и нефункционално, доколкото към момента подсъдимият се намира извън пределите на РБ и не би могъл да го изтърпява, което би довело до неговата замяна с „лишаване от свобода“ от ВОС.

Доколкото деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство е извършено на 14.02.2025г. – в изпитателния срок на предходната присъда на лицето по нохд № 4140/2023г. на ВРС (изтичащ на 10.10.2026г.), то на основание чл. 68, ал.1 НК съдът приведе в изпълнение, наложеното по него наказание именно „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати и сторените по делото разноски в размер на 150,80 лева с равностойност в евро 77,10 в полза на ОД на МВР – гр. В., както и сумата от 30 евро, сторени по делото разноски в съдебната фаза на производството.