Решение № 3967 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3967 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100512208 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Производство е образувано по въззивна жалба на ответника „М.И.“ ЕООД срещу решение от 05.04.2022 г. по гр.д. №18923/2021 г. на Софийския районен съд, 35 състав, с което е уважен предявеният от „Т.-Ц. Е“ ЕООД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от 10 000,00 лв., представляваща частичен иск от цялото вземане в размер на 100 000,00 лв. по фактура №0000000001/28.09.2018 г., издадена по договор за доставка от 24.09.2018 г., ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №55606/2020 г. по описа на СРС, 35 състав, и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Т.-Ц. Е“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 1364,72 лв., представляваща направени разноски по организиран внос на стоки от Република Китай, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице основание за задържане на получената сума, тъй като ищцовото дружество е в неизпълнение на задълженията си по договора. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения установителен иск, както и да уважи изцяло предявения от него насрещен осъдителен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна на „Т.-Ц. Е“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение, валидно, допустимо и правилно поради следното:

СРС е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД - за връщане на платената на отпаднало основание продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки от 24.09.2018 г., който договор е развален от ищеца поради неизпълнение от страна на ответника-продавач – непредаване на стоките, предмет на продажбата, съгласно фактура №0000000001/28.09.2018 г. Настоящият състав счита, че нормата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е приложимата материална разпоредба към процесните правоотношения. Всички факти, сочени от ищеца, касаят фактическия състав на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – предаване, съответно получаване на нещо на отпаднало основание, като обогатяването се изразява в парична сума – продажната цена на сочените стоки. Предмет на производството пред СРС е предявения от ответника срещу ищеца насрещен осъдителен иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ЗЗД – за обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за организиране на внос на стоки от Република Китай, настъпили в резултат на неизпълнение на задължения на ответника по договора за покупко-продажба.

По делото не е спорно и се установява от представения договор за доставка на стоки от 24.09.2018 г., двустранно подписан, че страните са били в облигационни отношения по договор за покупко-продажба на стоки, по силата на който ответникът се е задължил да достави, а ищецът да заплати, стоки, подробно описани в търговско приложение за доставка на товарни гуми по спецификация от 24.09.2018 г., която е приложение към договора. В чл.4 от договора е предвидено, че стоките ще се доставят след подадени периодични заявки по имейл или телефон от страна на купувача на адрес, посочен от купувача /чл.5 от договора/, като в чл.6 е уговорено срокът за доставка да е до 6 мес. след заплащане на аванс, който е в размер на 50% от общата стойност в лева с включен ДДС на заявените за доставка стоки в срок от 10 дни след датата на подписване на договора /чл.9.1 от договора/. Представено е цитираното в договора търговски приложение от 24.09.2018 г., подписано от управителя на ответното дружество, за стоки на обща стойност 200 000,00 лв. с ДДС.

Представена е фактура №0000000001/28.09.2018 г., двустранно подписана, за сумата от 100 000,00 лв. с ДДС – аванс, сумата по която фактура е заплатена от ищеца на ответника на 28.09.2018 г., видно от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.

От представения по делото анекс към описания по-горе договор от 20.03.2019 г., двустранно подписан, се установява, че страните са удължили срока за доставка на стоките с 6 мес. – до 30.09.2019 г.

С покана от 18.10.2019 г. дружеството-ищец е поканило дружеството-ответник в 7дневен срок от получаване на поканата да върне сумата от 100 000,00 лв., представляваща аванс по описаните по-горе договор за доставка на стоки и анекс поради неизпълнение на задължението за доставка.

С нот. покана, нот. заверена от нот. М.К., рег. №83.04/13.11.2019 г., ищцовото дружество отново е поканило ответника да върне сумата от 100 000,00 лв., представляваща аванс по описаните по-горе договор за доставка на стоки и анекс поради неизпълнение на задължението за доставка. Поканата е връчена на дружеството-ответник на 13.11.2019 г.

С покана от 06.01.2020 г. ищцовото дружество е поканило ответника да изпълни задължението си за доставка на стоки по описания по-горе договор в срок от 1 мес. от получаване на поканата, като при неизпълнение ищецът ще счита договора за развален.

Поканата е връчена на дружеството-ответник на 08.01.2020 г., видно от представената по делото разписка за връчване.

2

По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД:

За основателността на предявения иск за връщане на пратената от ищеца продажна цена, явяваща се получена на отпаднало основание, трябва да се докажат следните факти: че страните са сключили договор, по силата на който ищецът е заплатил на ответника процесната сума, представляваща продажна цена по сключения договор за покупкопродажба на стоки, както и че договорът е развален. Тези факти подлежат на доказване от ищеца.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже положителния факт на доставяне на процесните стоки.

Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по двустранен договор не изпълни задълженията си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален, а съгласно чл.87 ал.2 ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ответникът се е задължил да достави на ищеца процесните стоки. Не се установи обаче ответникът да е изпълнил задълженията си по договора нито в уговорения в него срок, нито в срока, съгласно описания по-горе анекс, т.е. не се доказа наличието на договорни отношения, по които ответникът е престирал точно – да е предал стоките, предмет на продажбата, поради което процесният договор за покупкопродажба на стоки е развален поради неизпълнение на продавача-ответник по настоящето дело по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответника по чл.95 ЗЗД, че ищецът-купувач не му е оказал необходимото съдействие, тъй като не е подал заявки, съгласно чл.4 от договора, и не е посочил адрес на доставките. Действително, както вече бе посочено по-горе, в чл.4 от договора е предвидено стоките да се доставят след периодични заявки, подадени от купувача, но в случая още със сключването на договора, съгласно приложената към него спецификация, са конкретизирани стоките и тяхната цена, и купувачът е заплатил предвидения в договора аванс. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това не е ангажирал никакви доказателства, че е бил готов да достави на ищеца процесните стоки, а последният е отказал получаването им, съгласно разпоредбата на чл.97 ЗЗД.

Според нормата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД полученото на отпаднало основание подлежи на връщане. И тъй като по делото се установи, че процесният договор е развален, то и получената от ответника сума – цената на продадените стоки се явява получена от ответника на отпаднало основание и подлежи на връщане.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, на доказа положителния факт на връщането на цената на процесните стоки.

По насрещния иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването на договорно отношение между него и ответника със сочения предмет, наличието на претърпени вреди, техния вид и размер, и причинна връзка между вредите и виновно договорно неизпълнение на задълженията от страна на ответника.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил договорните си задължения, респ., че са налице обстоятелства, изключващи отговорността му.

По делото ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че направил разноски за внос от Република Китай на процесните гуми, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне, като не следва да се изследва наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права. За пълнота на изложението следва да се посочи още, че искът подлежи на отхвърляне и поради установяване на изпълнение на задълженията по договора от страна на купувача-ответник по предявения насрещен иск.

3

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода не делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото същата не е представила доказателства за направени такива, то и не следва да и бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20027561/05.04.2022 г., постановено по гр.д.

№18923/2021 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4