Решение № 5049 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5049 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100514879 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника ЗАД „Алианц България“ срещу решение № 16591 от 05.09.2024 г., постановено по гр. дело № 45438/2022 г. по описа на СРС, 52 състав, с което са уважени предявените от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД осъдителни искове с правно основание чл.

411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 484,69 лева, представляваща дължимата сума (след извършеното прихващане за сумата от 777,25 лева), с включени 15 лева ликвидационни разноски, за възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и образувана при ЗАД „Алианц България“ АД застрахователна преписка по щета № 0020-185-0375-2018 за причинени вреди на автомобил „Опел Инсигния“, с рег. № **** от настъпило на 04.10.2018 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 147,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.08.2019 г. до 22.08.2022 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се поддържа, че първоинстанционният съд погрешно е тълкувал съдържанието на 1 приложения платежен документ и е достигнал до неверни фактически изводи, че не е постъпило плащане на претендираните суми в хода на процеса. Въззивникът счита, че от съдържанието на платежното нареждане е видно, макар и с техническа грешка, че платените суми се отнасят да процесната щета 1000/19/727/500200, която съответства на регресната претенция на ищеца № 0020-185-0375-2018, поради което претендираните вземания са погасени. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно по следните съображения:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед становището на ответника, който по същество не оспорва претенциите, но твърди, че ги е погасил чрез плащане, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК по делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право. При доказаната основателност на претенцията в тежест на ответника е да установи, че е погасил паричното си задължение. От представените платежно нареждане и приложения към уведомление за прихващане на насрещни парични вземания между двете дружества (л. 27 от делото на СРС) е видно, че на 19.12.2022 г. ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от 1212,40 лв., като извършеното плащане се потвърждава от насрещната страна в писмена молба от 10.11.2023 г. (л. 67 от делото на СРС). В основанието на платежния документ е посочен различен номер на гражданското дело – 4543 на СРС, вместо 45438 на СРС, но е видно, че в случая е допусната 2 техническа грешка и е пропусната последната цифра от номера на делото. Този извод се потвърждава от посочения в основанието на платежния документ номер на щета 1000/19/727/500200, който фигурира в приложението към уведомлението за прихващане на насрещни вземания на ред 11 и кореспондира именно на процесната щета, образувана при ищеца под № 0020-185-0375-2018, посочен в исковата молба.

Доколкото по делото не са налице данни за други непогасени вземания на ищеца към ответника в посочения размер и по тази щета, а и предвид изричното признание от страна на ищеца, че сумите, предмет на предявените искове, са платени в хода на процеса, следва да се приеме, че плащането от 19.12.2022 г. касае именно процесните парични задължения. Със сумата от 1212,40 лв. ответното дружество е погасило изцяло вземанията към ищеца, възникнали във връзка с описаното ПТП от 04.10.2018 г. – непогасен остатък от главницата в размер на 484,69 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (23.08.2022 г.) до плащането (19.12.2022 г.) – сумата от 16,43 лв., мораторна лихва в размер на 147,71 лв. за периода 22.08.2019 г. – 22.08.2022 г., както и държавна такса по делото в размер на 100 лв.

(по делото не са представени доказателства за направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., а и съобразно молбата на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД от 11.12.2023 г. същият не претендира разноски по делото с оглед извършеното плащане в хода на процеса).

С оглед на обстоятелството, че претендираните вземания са погасени чрез плащане, предявените искове за главница и мораторна лихва се явяват неоснователни. Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода от настоящия спор въззивникът има право на направените в производството разноски, но доколкото страната не е направила искане в тази насока, съдът не дължи присъждането им.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 16591 от 05.09.2024 г., постановено по гр. дело № 45438/2022 г. по описа на СРС, 52 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, срещу „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна” № 16, осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 484,69 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета при ищеца № 3

0020-185-0375-2018 за причинени вреди на автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № **** от настъпило на 04.10.2018 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, както и за сумата от 147,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.08.2019 г. до 22.08.2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4