Решение № 1568 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1568 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20251100106583 по описа за 2025 година

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗОДОВ.

ИЩЕЦЪТ - В. М. А., ЕГН **********, чрез адвокат Е. Н. - САК, твърди, че на 30.09.2022 г. срещу него било образувано наказателно производство по ДП-№ЗМ 930/2022 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 33652/2022 г. по описа на СРП, като му било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 281, ал. 1 от НК от СРП. На 30.01.2024 г. ищецът отново бил привлечен в качеството на обвиняем от прокурор от СРП и е внесен обвинител акт в съда. На 14.06.2024 г. ищецът отново бил привлечен в качеството на обвиняем от прокурор от СРП и в съда бил внесен обвинител акт. С определение от 29.04.2024 г. по НОХД № 3845/2024 г. по описа на СРС, НО, 132 с-в, съдебното наказателното производство е прекратено и е върнато на СРП за отстраняване на нередности по обвинителния акт. С определение от 17.10.2024 г. по НОХД № 9370/2024 г. по описа на СРС, НО, 132 с-в, съдебното наказателното производство е прекратено и е върнато на СРП за отстраняване на нередности по обвинителния акт. На 22.11.2024 г. СРП с постановление за прекратяване на досъдебното производство е прекратила наказателното производство спрямо ищеца В. М.

А.. В резултат на воденото срещу него наказателно преследване без основание ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, тревожност, безсъние, страх от органите на полицията и прокуратурата.

Стресиращата ситуация, породена от воденото в продължение на две години и три месеца наказателно преследване се отразило най-вече върху по нататъшния му социален живот – ищецът твърди, че станал по-затворен, като намалил интензивността на социалния си живот, избягвал да излиза и да се среща със свои приятели под угрозата, че ще го сочат с пръст като престъпник. През продължителния период на наказателно преследване от страна на СРП 1 спрямо ищеца той бил принуден да заплати на два пъти адвокатски хонорар за защитник, общо в размер на 1 000 /хиляда/ лева и да извърши пет пътувания с автобус от Плевен до София и обратно във връзка с призоваване от органите на досъдебното и съдебното производство, като заплатил двупосочен билет за пътуване в размер на четиридесет лева или общо в размер на 200 /двеста/ лева, като тези суми претендира като имуществени вреди, претърпени от ищеца от наказателното преследване от страна на Прокуратурата на Република България. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, душевни болки и страдания, както и накърняване доброто му име и авторитет в обществото и 1 200 /хиляда и двеста/ лева - имуществени вреди, претърпени от ищеца в това число за заплащане на адвокатски хонорари по наказателното производство в размер на 1 000 /хиляда/ лева и направени пътни разноски в посока Плевен - София и обратно в размер на 200 /двеста/ лева в резултат на това, че на 30.09.2022 г. е привлечен като обвиняем по наказателно производство по ДП-№ЗМ 930/2022 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 33652/2022 г. по описа на СРП, като му било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 281, ал. 1 от НК от СРП, ведно със законната лихва от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 22.11.2024 г. до датата на окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за указана безплатна адвокатска помощ.

ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от прокурор от Софийска градска прокуратура, оспорва исковете изцяло, като неоснователни и недоказани. Оспорва по основание, както исковата претенция, така и претенцията за законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва по основание исковите претенции, включително и акцесорните за присъждане на лихва. Оспорва и датата, на която в исковата молба се твърди, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е влязло в сила - 22.11.2024 г., тъй като видно от копието на постановление за прекратяване на досъдебно производство от 22.11.2024 г. по пр. пр. № 33652/2022 г. по описа на СРП, същото е постановено на дата 22.11.2024 г., но не съобразено, че най-ранната дата за стабилизиране на прокурорския акт би бил 03.12.2024 г., след изтичане на 7-днвения срок за обжалване. Оспорва иска за неимуществени вреди и като недоказан, тъй като не са налице доказателства, които да установят действително търпяни вреди, като пряк и непосредствен резултат от неоснователното обвинение. Счита, че не са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за възникване ФС на отговорност за ответника по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Не са налице посочените от ищеца хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като основание за предявяване на иск срещу ответника - Прокуратура на Р.България. Оспорва да са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди по - големи от обикновените такива, както и пряка причинно следствена връзка, т.е. твърдяните в ИМ по - големи неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, тревожност, безсъние, страх от органите на полицията и прокуратурата, нарушване на емоционалното равновесие и настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическо състояние, депресия, 2 накърнено достойнство, вследствие на което му се налагало в продължение на няколко седмици да приема успокоителни лекарства, за да нормализира физическото и здравословното си състояние. От страна на ищеца по никакъв начин не са ангажирани доказателства за настъпването на така посочените негативни последици, както и наличието на изискуемата се пряка и непосредствена причинно следствена връзка с неоснователното обвинение. Намира, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и не му е била вземана мярка за неотклонение, което от своя страна води до значително по-нисък интензитет на твърдените неимуществени вреди. Заявява, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че забавянето на наказателното производство се дължи именно на действия или бездействия на ответника. Предвид обстоятелството, че отговорността на държавата е ангажирана спрямо Прокуратурата на Република България, то от значение в конкретния случай е не общата продължителност на наказателното производство във всичките му фази, а преценката следва да обхване единствено досъдебната фаза на процеса и то за времето, през което делото се е намирало на доклад при наблюдаващия прокурор и съответно извършените от него процесуални действия, респ. негови бездействия. Забавянето на процеса се дължи на обективни причини, а именно наличието на усложнена престъпна дейност, фактическа и правна сложност на наказателното производство. Оспорва началния момент, от който се твърди в исковата молба, че са настъпили вредите за ищеца, а именно от образуването на досъдебното производство на 30.09.2022 г. С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него, поради което това е и най - ранния момент, от който може да се претендира периода на увреждане срещу ищеца, а именно 30.01.2024 г., когато на ищеца му е предявено обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2 , т. 1 и т. 5, вр. с ал. 1 от НК. Възразява срещу така формулираните вредни последици като недоказани. За нито една от твърдените негативни последици не са представени доказателства. Липсват такива и за твърдените вреди. Освен твърдения липсват също така доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между описаните в исковата молба вреди и дейността на Прокуратурата на Република България. Заявява, че исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди не е доказана по размер, като в тази връзка оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, като прекомерно завишен и несъответстващ на вида и обема на заявените вреди и на икономическия стандарт в Република България, неосъобразен с изискванията за справедливост, която по аргумент на чл. 52 ЗЗД е основен критерий за определяне размера на претендираното обезщетение, както и на съдебната практика по аналогични случаи.

Поради неоснователност на главния дълг оспорва и акцесорния такъв за лихва. Възразява и относно началния момент, от който се претендира законна лихва върху обезщетението, а именно 22.11.2024 г. Оспорва приложените към исковата молба незаверени копия на договори за правна защита и съдействие, сключени между ищеца и адв. Е. Н. от 30.09.2022 г. за процесуално представителство по досъдебно производство № 930/2022 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № 33652/2022г. по описа на СРП, от 10.04.2024 г. за процесуално представителство по НОХД № 3845/2024 г. на СРС, като частни документи с оглед 3 достоверността на тяхната дата. Представените договори за правна защита и съдействие, с които ищеца цели установяване заплащането на общата сума от 1 000 лева не съставляват годно доказателство, чрез което се установява действително плащане на твърдяната сума във всеки един от тях. Оспорва като недоказана по основание и размер претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, предявена под формата на претърпяна загуба направени разноски за адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство.

Не се доказва договореното адвокатско възнаграждение да е било реално заплатеното. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разноски за адвокатски възнаграждения по наказателното производство. Прави възражение за съпричиняване на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като счита, че претърпяната загуба в имуществената сфера на ищеца с платеното на адвоката възнаграждение за защита в наказателното производство, е настъпило от действията на ищеца, който не е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът е предстояло да положи при осъществяването на защитата. Оспорва като недоказана по основание и размер претенцията за имуществени вреди в размер на 200 лева, съставляващи направени разходи за 5 пътувания с автобус в посока от Плевен до София и обратно, за заплатени 5 броя двупосочни билети за пътуване в размер на 40 лева. Приложените незаверени писмени доказателства нямат характера на разходно-оправдателни документи.

Искането към съда е исковете да се отхвърлят изцяло, евентуално да се присъди обезщетение в размери, значително по - ниски от претендираните.

Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца нак.преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение,постановление за прекратяване на нак.производство.

С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи твърдяните от ищеца имущаствените вреди- договор за правна защита и съдействие по ДП №930/2022 г. по описа на 08 РУ- СДВР от 30.09.2022 г. и заплатен хонорар в размер на 500.00 лева; договор за правна защита и съдействие по НОХД № 3845/2024 г. по описа на СРС от 10.04.2024 г.и заплатен хонорар в размер на 500.00 лева; разпечатка на цени автобусен билет-еднопосочен Плевен-София.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Т.В.В.а, майка на ищеца, твърди, че синът й бил много разстроен и не можел да спи нощем. Купила леки успокоителни, които са без рецепта - валериан, валидол. Будел се нощем, не можел да спи, не искал да излиза от вкъщи, не се виждал с приятели, една седмица не ходил на работа. Тогава той работел при нея, която е мениджър по качеството в 4 шивашка фирма в град Плевен, той работел в склада на фирмата. Пуснала го в отпуска за една седмица, защото бил зле. Това будене нощем продължило две години. Било го страх да излиза на разходка, било го страх да ходи до центъра, за да не бъде арестуван, сънувал кошмари. Две години се чувствал много зле. На 22.11.2024 г. адвокат Н. им се обадил и казал, че всичко е приключило, той чак тогава се успокоил. Сега вече синът й е добре. Два пъти ходили заедно с адвокат Н. в 8 РУ и няколко пъти се явявали на дело в град София. В периода 2022-2024 г. синът й не се чувствал добре, в един период от време напуснал работа, после го убедила да се върне отново, след това не е работил. В момента работи пак при нея в същата фирма.