Решение № 132 от 21.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100502677 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от П. М. Б., гражданин на Република **********род. на 26.03.1977г., чрез адв. Пламен Борисов, срещу Решение №2628/26.06.2020г. по гр.д. № 9278/16г. по описа на ВРС, 20-ти с-в, изцяло. Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът се е позовал на представените от ищцата писмени доказателства, макар и оспорени от ответника. Твърди се, че не са съобразени поведението и желанията на ответника да отглежда детето, а само исканията на майката. Сочи се, че неправилно е кредитирано частично заключението на вещите лица. Сочи, че не са съобразени и нормите на ХОПЕС и ЕКПЧОС. Моли да бъде отменено решението и бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Л.Ф.Р.Б., род. на ***г., на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето. В евентуалност, ако родителските права бъдат предоставени на майката С. О. Л., моли да бъде определен разширен режим на личен контакт между детето и бащата, както и да бъде определена издръжка в предвидения за Р България минимален размер, която да заплаща въззивника в полза на детето.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна С. Л., която оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

В исковата си молба ищцата С. О. Л. излага, че с ответника П. М. Б. се запознали в България през декември 2011 г. Двамата заживели на семейни начала в гр. Е., **********в резултат на което на ***г. се родила дъщеря им Л.Ф.Р., която е с българско и френско гражданство. Ответникът имал деспотичен характер и почти ежедневно проявявал физическа и вербална агресия към ищцата, която впоследствие разбрала, че той е 1 наркозависим /употребявал хашиш/. Детето ставало свидетел на това поведение на ответника, поради което започнало да изпитва смесени чувства към баща си, като едновременно се радва да го види, но е дистанцирано и необщително с него. С течение на времето ищцата разбрала, че различията между нея и ответника в начина на мислене и манталитета са толкова различни, че практически е невъзможно да живеят заедно.

Невъзможността ответникът да овладее гнева и агресията я убедили, че съвместното съжителство на страните е вредно, както за нейното, така и за психическото здраве на дъщеря

Л.. През 2016 г. със съгласието на П., ищцата и детето се върнали в България, където заживели в жилище, собственост на родителите на ищцата в ***. Детето започнало да посещава детска градина и има много приятели, с които играе и общува. Стресът, на който било подложено във Ф. постепенно намалял и сега момичето се чувства много поспокойно. Детето много пъти е идвало в България, където е общувало със своите баба и дядо по майчина линия, които живеят в същата сграда, и на които ищцата може да разчита за помощ и подкрепа.

Ищцата Л. е предявила обективно съединени искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН ********** на майката; определяне местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични отношения на бащата П. Б. с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200,00 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.08.2016 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Ответникът П. М. Б., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва да е с деспотичен характер и да е проявявал физическа и вербална агресия към ищцата. Оспорва твърденията, че е наркозависим; че не е оказвал съдействие за при отглеждането на детето; че през 2016г. е дал съгласие за промяна на местоживеенето на детето от Ф. в България; че не е плащал издръжка на детето си. Твърди, че в началото на месец юли 2016 г. ответницата е напуснала семейното жилище във Ф. и е взела детето със себе си без съгласието на ответника. Бащата се е опитвал да изглади противоречията си с майката и настоящият иск е изненада за него, но той продължава усилията си за намиране на споразумение по спорните въпроси по делото. Сочи, че подава насрещен иск, като се надява въобще да не се стигне до разглеждането на исковете на страните, а делото да приключи със споразумение.

С насрещната искова молба ответникът Б. предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН ********** за съвместно упражняване на двамата родители, а при невъзможност за споделено родителство- само на бащата; за определяне местоживеенето на детето при бащата; за определяне режим на лични отношения на майката с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 100,00 евро.

Ответникът сочи, че за детето ще е най-добре родителските права да бъдат споделени и детето да прекарва по една година при всеки от родителите си. Така Л. ще има възможността да опознае роднините си и по бащина и по майчина линия, както и двете идентичности българската и френската. В евентуалност ответникът желае съда да предостави упражняването на родителските права на бащата, който е готов да сътрудничи активно за осъществяване на преки контакти между момичето и майка му. В случай, че съдът предостави упражняването на родителските права на майката, моли да се определи максимално разширен и максимално подробно разписан режим на лични отношения между бащата и детето. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз, в частност на Дело С-335/17г. Сочи, че съгласно чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС висшият интерес на детето трябва да има първостепенно значение за държавните органи и частните 2 институции и че всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, без да се прави ограничение, заради географската отдалеченост. Сочи, че ако родителските права бъдат предоставени на майката може да плаща издръжка от 100 евро.

Ответницата по насрещните искове С. Л. е депозирала писмен отговор в срока по чл.

131 ал. 1 от ГПК, с който поддържа становище за неоснователност на предявените насрещни искове. Твърди, че детето е трайно установено в гр. Варна, където посещава детска градина, а напускането на Ф. е било наложително, тъй като двете са били подложени на психически тормоз от страна на П. Б.. Поради създадената от последния нетърпима атмосфера в семейния дом майката и детето са били настанени в Междуобщински център за прием в гр.Г., където са получили защита. Дълго време след завръщането в България Л. не е могла да преодолее преживения стрес. Въпреки това майката никога не е възпрепятствала бащата да се чува с детето по телефона. Той няколко пъти е посещавал дома на ищцата в гр.Варна и е имал възможност да се види с детето. През лятото на 2017г. и 2018г. е пребивавал във Варна за период от по един месец, когато майката е насърчавала срещите между детето и бащата.

Сочи, че споделеното родителство не е в интерес на детето и между страните не може да се постигне споразумение в посочения смисъл. Оспорва твърденията на П. Б., че той е поподходящия родител, като сочи, че Л. все още чувства страх, несигурност и безпокойство, когато е в обкръжението на баща си. Счита, че бащата няма необходимия родителски капацитет, с лабилна психика е, никога не е участвал реално в отглеждането на детето. Не се противопоставя да бъде определен разширен режим на лични контакти между бащата и детето. Счита, че до навършване на 10-годишна възраст на детето, контактите следва да се осъществяват само в присъствието на майката на територията на Република България, а след 10-годишна възраст на детето е съгласна с режима предложен в т.3, б. „б“, „в“, „г“, „д" от насрещната искова молба. По отношение на предложеното в т.3, б. „а“ заявява, че времето на ваканциите на детето следва да бъде поделено между двамата родители. Предлага след навършване на 10-годишна възраст на Л. детето да бъде при баща си всяка четна година по време на Коледните празници, всяка нечетна година по време на Великденските празници и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишната отпуска на майката.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изпраща представител. В социалния доклад се взема становище, че Л. следва да прдължи да се отглежда от майка си.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното удостоверение за раждане детето Л.Ф.Р.Б., ЕГН **********, е родено на *** г. в гр. Т., **********като негова майка е ищцата С. Л. и баща-ответникът П.

Б..

По делото е представен договор за обучение по френски език в детска градина „Аз съм българче“ за детето Л. в периода 01.08.2016 -01.09.2017 г. при месечна такса в размер от 420,00 лв. Приложена е и служебна бележка от 25.06.2019 г., съгласно която детето е посещавало детската гадина в периода 01.08.2016 г. – 01.09.2017 г., за което ищцата е заплатила месечни такси от 420,00 лв.

Ищцата е представила Нотариален акт № 7, том III, рег. № 4462, дело № 352/2006г., с който бабата на Л. по майчина линия е придобила чрез покупко-придажба жилището, в което детето живее с майка си на територията на гр. Варна.

В превод от френски език е представено писмо от ответника до ищцата, датиращо от 3 периода преди раждането на детето. Представена е и кореспонденция между него и двете през периода 2016 г. – 2018 г. Писмата не са оспорени от ответника досежно авторството и верността на съдържанието им. От приложената изходяща кореспонденция за периода 20162018г., когато страните вече са били разделени, се установява, че отношенията между родителите са били добри. Ответникът е посещавал детето в България, където е получавал съдействие и помощ от ищцата както за намиране на квартира, така и за осъществяване на срещи с детето.

Ищцата е представила приходни квитанции за заплащане на такси към ДГ № 7 „Александър Сергеевич Пушкин“, гр. Варна в периода 26.09.2017 г. - 02.10.2018 г., както и удостоверение, че в периода 01.06.2019 г. – 14.09.2019 г. месечната такса е 100,00 лв.

Безспорно се установява, че детето понастоящем вече е ученичка. Същата участва в извънкласни мероприятия, което се установява от представеното удостоверение за участие в математическо състезание „Малкият принц“ през април 2019 г., както и от абонаментна карта за басейн „Приморски“.

В превод от френски език е представено удостоверение от 02.02.2016 г. за изплатени парични помощи на ответника, видно от което в периода октомври 2015 г. – до януари 2016 г. на същия са изплатени 793,00 евро.

Видно от представните в превод от френски език сигнали рег. № 2015/022713 и № 2016/025045, ищцата е подавала оплаквания срещу ответника пред инспектор от криминалната полиция в гр. Е.. В първото от дата 07.04.2015 г. същата е посочила, че ответникът пуши канабис вкъщи пред детето, което онзи ден намерило едно парче и го сложило в устата си, изложила е също, че той рязко си сменя настроенията, става агресивен вербално и я е страх от него, но не я е удрял. Често повтарял, че няма право да остане и е по-добре да се върне в своята страна. Изложила е, че няма желание полицията да призовава ответника. Във втория сигнал от 15.04.2016 г. ищцата е посочила, че ответникът е много агресивен човек, който употребява канабис и чупи предмети вкъщи, което я плаши. Изрично е изложила, че ответникът не е проявявал физическа агресия, но я плашил с юмрук пред лицето. Посочила е, че вечерта в сряда строшил лаптопа, на който Л. гледала анимационен филм и детето повърнало от случая. Изложила е, че желае да напусне брачното жилище, но ответникът казал, че няма да подпише разрешение. Посочила е, че не иска ответникът да бъде призоваван и че преди всичко трябва да обсъди с адвоката си стъпките, които трябва да предприеме.