Решение № 2036 от 07.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2036 гр. Бургас, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА в присъствието на прокурора В. К. Н. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120102214 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, вр. чл.45 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпен емоционален стрес от воденото срещу ищеца наказателно преследване по ДП № ***г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Бургас и оставането му без СУМПС за времето от 17.03.2023г. до 06.03.2024г., както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита от адвокат по воденото срещу него досъдебно производство. Ищецът твърди, че на 17.03.2023г. в гр. Б. управлявал лек автомобил, марка “Фолскваген” с рег. № ***, като около 22.40 часа в ж.к. *** до бл.*** бил спрян от полицейски служители за проверка. В хода на проверката бил тестван първоначално за алкохол, а впоследствие и за наркотици, за което бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с бланков № ***, като уредът отчел “амфетамин”. Бил му съставен АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и свидетелството му за управление на МПС било иззето като доказателство, ведно с част II-ра от СРМПС. Впоследствие на 17.03.2023г. в 23:59ч. бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 със Заповед за задържане на лице с рег. № ***г., а като основание било посочено, че по отношение на ищеца са налице данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. По негово настояване му бил издаден талон за медицинско изследване като бил съпроводен до УМБАЛ – Бургас, където дал кръвна проба за химичен анализ. Сочи се, че още при задържането му, било образувано ДП № ***г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Бургас, пор. № ***г. по описа на БРС, пр.пр. № ***г. по описа на БРС. На 15.09.2023г. било изготвено заключение по назначената токсикохимична експертиза, която не установило наличие на наркотични вещества. Вследствие на горното, с Постановление на БРП от 07.09.2023г. наказателното производство било прекратено, а на едва на 06.03.2024г. СУМПС било върнато на ищеца. Твърди се, че към датата на проверката и задържането в поделенията на МВР на ищеца, последният упълномощил адвокат, с който да се яви за сведения, за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Ищецът твърди, че в резултат на проверката и принудителното му задържане, неоснователното обвинение и извършените действия по воденото срещу него наказателно преследване е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и 1 притеснения. Твърди, че е скромен, възпитан и интелигентен човек, с чисто съдебно минало и никога не е бил реабилитиран. Излага, че никога не е употребявал наркотични вещества, а вследствие от незаконната проверка и резултата от нея е останал и без СУМПС за периода от 17.03.2023г. до 06.03.2024г., през който период му се е налагало да ползва услуги на таксите, за да се придвижва до различни места, да ползва приятели и роднини, като на всички тях му се е налагало да обяснява защо е в невъзможност да управлява МПС. Твърди се, че първоначалния положителен текст, който впоследствие се е оказал неверен е станал причина за конфликти и скандали в семейството му, като родителите му го обвинявали в употреба на наркотични вещества, като вследствие на него загубил и доверието на своя работодателя.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва претенцията на ищеца за неимуществени вреди, като излага доводи, че твърдените вреди са настъпили изцяло от или във връзка с действия, извършени от полицейските органи по реда на ЗДМР и ЗДвП и то преди образуване на наказателното производство. Застъпва се становище, че за евентуално причинени вреди от извършената 2 полицейска проверка при спиране на автомобила, съставения АУАН, отнемане свидетелството за управление на автомобила и контролния талон и за задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, ответникът не е пасивно –легитимирана страна. В допълнение сочи, че видно от материалите по досъдебното производство, в хода на разследването, с ищецът не са извършвани каквито и са било действия по разследването и процесуални такива, които да представляват основание за ангажирани отговорността на прокуратурата. Излага доводи, че въведените с исковата молба обстоятелства не сочат на непосредствена причинно-следствена причина между претендираните вреди и дейността на прокуратурата по процесното дело. Счита за недоказани и твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство от близки и познати, които го разпитвали за естеството на делото, както и от опозоряване и дискомфорт от злепоставянето му в обществото, като в тази връзка оспорва твърденията, че обвиненията са станали доС.ие на широк кръг лица, довело до накърняване на доброто име и чест на ищеца, тъй като органите на прокуратурата не са давали разрешение за разгласяване на информация. В тази връзка счита, че вероятността информацията да е станала доС.ие на широк кръг лице е именно в резултат на действията на ищеца, както самият той сочил в исковата молба. На следващо място се сочи, че образуването и воденето на наказателно производство за престъпление от общ характер, в хода на което лицето не е привлечено като обвиняем не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а основателността на претенцията на ищеца се обуславя от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение, като изразът “обвинение в извършване на престъпление” не следва да се тълкува разширително.

Оспорва претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като навежда доводи, че същата е силно завишена, не е съответна на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика по аналогични случаи, в т.ч. и тази на ЕСПЧ. В тази връзка излага доводи, че обстоятелствата сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, което от друга страна е приключило в разумен, изключително кратък срок от 5 месеца, в хода на който лицето не е привличано като обвиняем, не са му прилагани никакви мерки за процесуална принуда, а делото е водено за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона. Не са налице трайни вреди върху физическото и психическото му здраве. В тази връзка счита, че претендираното от ищеца обезщетение, равняващо се на шестмесечен доход на лице за страната към този период в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Релевира възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По делото се установява от приложените акт за установяване на административно нарушение бл. № 396496, съставен от служител при Сектор “ПП” при ОДМВР – Бургас, че на 17.03.2023г. около 22:40ч. ищецът управлявайки лек автомобил “Фолскваген ***” с рег. № ***, е бил спрян в гр. Бургас, ж.к. *** до бл.*** от полицейски служители за извършване на проверка. В хода на проверката е тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дръг Тест 5000, за което е съставен протокол за извършване на проверка на наркотични вещества или техни аналози. Резултатът от проверката бил положителен, като на ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение. Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-07690002223 на Сектор “ПП” при ОДМВР – Бургас, свидетелството за управление на ищеца било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

По силата на Заповед за задържане на лице от 17.03.2023г. от командир на отделение при 04 2

РУ – гр. Бургас, ищецът бил задържан за срок от 24 чака на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, заради управляване на лек автомобил под въздействието на наркотични вещества. Извършен е личен обиск на лицето, видно от съставения протокол за обиск.

С първото действие по разследването, а именно разпит на свидетеля Л. Л. – мл.

Автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР – Бургас, видно от изпратеното уведомление до РП – Бургас, било образувано Бързо производство № ***-***г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР – Бургас за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор от 23.03.2023г. било постановено разследването да се проведе по общия ред. Била назначена и изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза, видно от която от от извършените изследвания на представената биологична пробва от ищеца не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества.

Видно от приложеното по делото Постановление от 07.09.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***г., съставено от прокурор при РП – Бургас, същото е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като няма данни същото да е било обжалвано в законоустановения срок.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Ж.У. и И. Т. (без родство с ищеца), които показания съдът кредитира като подробни, последователни и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал.

Св.У. заявява, че с ищеца се познават от около 20 години. Разказва, че на процесната дата, когато решили да ходят на заведение с колата ги спрели полицаи, като на ищеца му бил направен тест за алкохол, който излязъл отрицателен, а впоследствие и тест за наркотици, който излязъл положителен. Разказва, че след това го арестували и откарали в ареста към 04 РУ – Бургас, а след разпита бил прехвърлен в 01 РУ – Бургас, където бил задържан за 24 часа. След това св. Т. се обадил на родителите му, както и на някои от приятелите му, включително и на другия свидетел.

След като научили за случилото се, родителите му се притеснили. След освобождаването му от ареста, ищецът споделил на св. У. за това, че цяла вечер не бил спал и се притеснявал за това какво ще кажат колегите му на работа. Заявява, че след като му взели книжката, ищецът се налагало да ползва услугите на таксита, както и да ползва услугите на свои приятели. Притеснявал се, че не може да помага на майка си, която била инвалид. Свидетелят разказва, че работодателят му проявил разбиране и го оставил на работа, която била свързана с управление на електрокар и мотокар, но ищецът останал без свидетелство за управление за период от над половин година. След като му върнали свидетелството за управление се успокоил, но продължил да шофира напрегнат, тъй като не знаел кога отново може да се повтори същото.

Св. Т. заявява, че преди около 7 месеца разбрал, за това, че ищецът останал без СУМПС, поради шофиране под влияние на наркотици от техния общ приятел св. У.. Разказва, че след като го пуснали от ареста, ищецът бил притеснен за това, дали няма да го осъдят и да се стигне до някакви още по-тежки последствия. Разказва, че сега е много по-спокоен, но когато минавали покрай полицаи усещал промяна в настроението му.

Следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват установената по делото фактическа обстановка – спорът между тях се свежда до въпроса дали са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди, както и размера на обезщетението.

С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 353/06.11.2015г. постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то гр. отд., Решение № 425/01.12.2015г. постановено по гр. дело № 3143/2015 г. по описа на ВКС на РБ, IV г. о., съдът приема, че при образувано полицейско (досъдебно) производство, което е прекратено в последствие, поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем.