Определение № 52 от 28.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Ямбол, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500375 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Г. К. от гр. **** против Определение № 1844 от 05.09.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 1192/2024 г. по описа на същия съд, с което подадената от М. Г. К. искова молба е върната и производството по делото е прекратено, както и по частни жалби на същата страна против Определение № 2057 от 01.10.2024 г. и Определение № 2058 от 01.10.2024 г., постановени по гр.д. № 1192/2024 г. по описа на ЯРС, с които е осъдена да заплати на Община Ямбол и на „ГеостройИнженеринг“ ЕООД направените по делото разноски в размер на по 7000.00 лв. на всеки от тях.

Оплакванията в жалбата против Определение № 1844 от 05.09.2024 г. са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката счита, че при постановяване на обжалваното определение районният съд не е подложил на анализ изложените от нея в исковата молба твърдения, че за община Ямбол не е възникнало правото на собственост върху процесния имот на основанието, посочено в АОС, с който община Ямбол се легитимира като съсобственик в договор за доброволна делба от 09.09.2021 г., поради което и този договор за доброволна делба е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД- поради неспазване на предвидената форма за действителност предвид участие в делбата на несобственик. Като неправилни са оспорени изводите на районния съд досежно правото на собственост върху сградата, построена в процесния имот, неправилно посочена от ЯРС като павилион, без съда да е съобразил статута на сградата, съгласно влязлото в сила решение по гр. д. №266/2017 г. на ЯОС, с което е призната за собственик на сграда на един етаж за търговски услуги. Счита се, че неправилно с обжалваното определение ЯРС е отрекъл силата на пресъдено нещо на цитираното решение, а именно, че е носител на вещни права върху сградата, изградена в процесиите поземлени имоти. Като основание за отмяна на обжалваното определение жалбоподателката твърди и това, че ЯРС не е разгледал изложените от нея доводи за неприложимост на регулационния план на УПИ III- 103 за ОДО, кв.73 по ПУП ПРЗ на гр.Ямбол, като поддържа, че съгласно ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете на чл.6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите 1 обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат.

В подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор община Ямбол, действаща чрез пълномощника адв. М. А. от АК- ****, изразява становище за неоснователност на частната жалба, по съображения, подробно изложени в отговора. Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика по приложението им и не страда от посочените в жалбата пороци. Поддържа се от тази страна, че при постановяване на съдебния акт ЯРС е съобразил влязлото в сила решение на ЯОС по гр.д.

№ 266/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката М. К. и съпругът й Г.К. против община Ямбол иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на община Ямбол, че те са собственици на ПИ с идентификатор *** по КК на КР на гр.Ямбол с площ от 312 км.м., както и на правото на строеж върху мястото.

Споделят се изцяло като правилни и законосъобразни изводите на ЯРС, че ищцата не е представила доказателства, че е носител на право на строеж на павилиона, като при изграждането на правния си извод се е съобразил и с твърдението на ищцата, че павилиона е съборен и към момента не съществува. Твърди се, че според представеното разрешение за строеж №445/18.12.1997 г. на ищцата, като наемател на общинска земя, е разрешено само преустройство на съществуващ павилион върху общинска земя в магазин за промишлени стоки, магазин за хранителни стоки и заведение за бързи закуски, поради което и ЯРС правилно е приел за неоснователно твърдението на ищцата, че е собственик на тази част от земята. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че чл.66, ал.2 от ЗС е неприложим, т.к. процесния павилион се явява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и временен строеж по смисъла на същия закон и за ищцата не съществува възможност да реализира правото си на застрояване, а при липса на валидно учредено право на строеж, разпоредбата на чл.15, ал.3 е неприложима. Според община Ямбол, правилно ЯРС е приел, че ищцата цели намеса в чужда правна сфера, искайки от съда да бъде прогласена нищожността на сделка, сключена между ответниците, в която тя не участва, а като трето на договора лице, ищцата би имала правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакувания договор засяга конкретни нейни материални права, каквито тя няма. По изложените в отговора съображения се настоява частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК писмен отговор е постъпил и от „ГеостройИнженеринг“ ЕООД гр. Ямбол, подаден чрез пълномощника адв. M.M. от АК- ****.

Становището, изразено от тази страна е за допустимост, но неоснователност на подадената частна жалба против определението на ЯРС, с което производството по делото е прекратено.

Поддържа се, че правилно ЯРС е приел, че ищцата не се легитимира като съсобственик на поземлените имоти, предмет на договора за делба, нито като носител на вещни права върху тях, поради което за нея не е налице правен интерес да иска обявяване на договора за делба за нищожен. По подробно изложените в отговора съображение се настоява обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а на страната да се присъдят сторените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Оплакванията на жалбоподателката М. К. против Определение № 2057 от 01.10.2024 г. и Определение № 2058 от 01.10.2024 г., постановени по гр.д. № 1192/2024 г. по описа на ЯРС, с които е осъдена да заплати на Община Ямбол и на „Геострой- Инженеринг“ ЕООД направените по делото разноски в размер на по 7000.00 лв. на всеки от тях, са за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на същите. Жалбоподателката не оспорва, че делото е с фактическа и правна сложност, но счита, че при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение на ответниците по делото ЯРС не се е съобразил с доходите и имуществото на ищцата, с факта, че е лишена от право на собственост, както и от възможността да защити това свое право, както и с това, че по делото не провеждани 2 открити съдебни заседания с участието на пълномощниците на страните, липсата на представени доказателства по делото и направени доказателствени искания, а процесуалното представителство на двамата ответници се е изразило в направените от тях възражения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поддържа се от жалбоподателката, че ЯРС не е направил разграничение между адвокатски хонорар и разноски, както и че в случая заплатеното от страните адвокатско възнаграждение е девет пъти по- високо от минимално предвиденото и присъдената в полза на всеки от ответниците сума в размер на 7 000.00 лв. неоснователно би обогатила адвоката. По изложените в частната жалба съображения се настоява за отмяна на постановените от ЯРС две определяния, постановени по реда на чл. 248 от ГПК, с които прекратителното определение на ЯРС е допълнено в частта за разноските.

С отговора на частната жалба против Определение № 2057 от 01.10.2024 г. насрещната по нея страна „Геострой- Инженеринг“ ЕООД я оспорва като неоснователна, с доводи за фактическа и правна сложност на делото, обусловена от предявени три иска за нищожност на договор за делба, множество писмени доказателства, представени с исковата молба и цитирана от ищцата съдебна практика, с които ЯРС е съобразил размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

С отговора на частната жалба против Определение № 2058 от 01.10.2024 г. община Ямбол я оспорва като неоснователна, счита обжалваното определение за правилно, законосъобразно и обосновано и настоява за неговото потвърждаване. Счита се, че заплатеното от община Ямбол адвокатско възнаграждение е съобразено с действителната фактическата и правна сложност на делото, с цената на иска, посочен от ищцата- 210 600.00 лв., както и с разМ.те на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения. За неоснователни се считат доводите на жалбоподателката, че ЯРС не е взел предвид, че процесуалния представител на община Ямбол не е взел участие в съдебно заседание, като в тази насока се цитира практика на ВКС по чл.78, ал.5 от ГПК.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваеми актове– Определение № 1844 от 05.09.2024 г., което попада в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК, и Определение № 2057 от 01.10.2024 г. и Определение № 2058 от 01.10.2024 г., двете попадащи в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. чл. 248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворяващи изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата против Определение № 1844 от 05.09.2024 г. е неоснователна, като съображенията са следните:

Производството пред Ямболския районен съд е образувано по искова молба на М. Г. К. от гр. **** против община Ямбол и „Геострой- Инженеринг“ ЕООД гр. Ямбол, с която е предявен иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба № 5528, акт 153, том 4 от 09.09.2021 г. на СВп при ЯРС, ведно със законните последици от това.

Исковата си претенция ищцата обосновава с това, че е собственик на дворно място от 144.82 кв.м., съставляващо парцел III, имот пл.№ 3808 в кв.71 по плана на гр.Ямбол, който е част от ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, на основание договор за продажба от 25.09.1998 г., сключен с Областния управител на Бургаска област. Пояснява, че закупеният от нея имот през 1998 г. е включен в ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 312 кв.м., а същият към момента е идентичен с ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.****, който представлявал обединението на ПИ – *** и ПИ № ***. Ищцата твърди също така, че на основание договор за продажба на павилион 3 от 17.10.1997 г., сключен с „Търговия“ ЕООД- в ликвидация- гр. Ямбол, е придобила правото на собственост върху павилион както и правото на строеж на павилиона в ПИ № ***, а към настоящият момент ПИ № *** по КККР на гр.Ямбол. Сочи, с влязло в сила решение от 17.10.2018 г., постановено по гр.д. № 266/2017 г. по описа на ЯОС е призната за собственик на сграда на един етаж за търговски услуги/павилион, който към момента не съществува, т.к. е бил незаконосъобразно премахнат и разрушен, но се позовава на това, че правото на строеж не се губи с погиването на вещта и за ищцата няма пречка отново да реализира правото си на строеж, което не се погасява с погиване на постройката.

С договор за доброволна от 09.09.2021 г., вписан в СВп при ЯРС, двамата ответници, като съсобственици на ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, са сключили договор за доброволна делба на трите ПИ, без нейно участие, като ответникът община Ямбол не притежава право на собственост върху имотите, предмет на доброволната делба, поради което и не може да придобие права върху имота, който по силата на договор за доброволна делба му е поставен в дял., поради неспазване на изискуемата от закона форма за действителност, на договора.