Акт от 07.12.2022, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- 680/2022
- Подписан
- 07.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3,т.1 предл.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, ал. 1 · Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините
- чл.11 ал.1 · Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините
- чл.286 ал.1 · Търговски закон
- чл.318 · Търговски закон
- чл.324 · Търговски закон
- чл.327 · Търговски закон
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 527 гр. Плевен, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500680 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №838 /06.06.2022г., постановено по гр.д.
№430/2022г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „КОНОВ И СИНОВЕ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район **********, представлявано от К.П.К., чрез адв. В. Ц. И. от САК, съдебен адрес и адрес за връчване на съобщения: гр. София, ********** против „ЕВРО ТРЕЙД КЪНСАЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен 5800, **********,представлявано от М.К.Г., съдебен адрес: гр.Плевен, **********, адв.П.А., ПлАК иск с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. вр. чл.200 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД за сумата 5400лв., остатък от продажна цена на сушилен комплекс по договор за покупко-продажба от 09.11.2015год.Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „КОНОВ И СИНОВЕ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.София, **********, представлявано от К.П.К., чрез адв. В. Ц. И., САК, съдебен адрес и адрес за връчване на съобщения: гр. София, ********** против „ЕВРО ТРЕЙД КЪНСАЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен 5800, **********, представлявано от М.К.Г., съдебен адрес: гр.Плевен, **********, адв.П.А., ПлАК иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 2 514,13лв.,лихва за забава върху главницата 5400лв. за периода от 04.04.2016год. до 04.11.2020год.С решението на ПРС на основание чл.78 ал.3 от ГПК „КОНОВ И СИНОВЕ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.София, 1
**********, представлявано от К.П.К., чрез адв. В. Ц. И., САК, съдебен адрес и адрес за връчване на съобщения: гр. София, ********** е осъдено да заплати на „ЕВРО ТРЕЙД КЪНСАЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК **********,със седалище и адрес на управление в гр. Плевен 5800, **********, представлявано от М.К.Г.,съдебен адрес: гр.Плевен, **********, адв.П.А., ПлАК разноски по делото в общ размер 1311лв.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от „КОНОВ И СИНОВЕ“ ЕООД гр.София-ищец пред ПРС,чрез пълномощника на дружеството адвокат В. И. от САК.В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на изводите на ПРС ,че от страна на продавача е налице пълно неизпълнение на договора и недостатъците на вещта са такива,че тя не е била годна да се използва по предназначение, че ответникът своевременно е уведомил ищеца,че продадената му вещ е със съществени недостатъци ,които я правят негодна да се използва по предназначение,като с това е заявил,че не одобрява вещта –чл.194 ал.1 ЗЗД.Твърди се,че по делото са събрани достатъчно доказателства ,че е налице неточно изпълнение на задължението на купувача,който е в забава за заплати на продавача остатъка от дължимата продажна цена по договора за покупко-продажба от 09.11.2015г. Посочено е,че ПРС неправилно е кредитирал заключението на приетата по делото техническа експертиза,тъй като то се основава единствено на писмени данни по отношение на процесната машина ,без да е правен оглед на същата, поради което не може да се даде отговор на въпроса дали от купувача са правени промени по нея,които биха могли да доведат до неизправност на същата. Въззивникът се позовава на приетата съдебно техническа експертиза по гр.д.№8451/2016г.по описа на ПРС,като излага твърдения,че представители на купувача сами са си досглобили сушилнята ,направили са редица изменения /отстраняване на външния искрогасител,изрязване с електрожен на вътрешния искрогасител,пробиване на отвор на вратата на топлогенератора и пребоядисване/,което е предпоставка за запалване на сушилнята,което не следва да се вмени в ущърб на въззивника. Твърди се,че отразеното в договора оборудване на сушилнята е било доставено и предадено от дружеството ищец на купувача,за което е налице подписан между страните приемо-предавателен протокол от 08.02.2016г.,което отговаря на т.2 от приетото заключение по гр.д.№8451/2016г.,в което е отразено,че вложените части съответстват на нормативните изисквания за техническо съответствие на машини и на приложените декларации и сертификати.Изложени са доводи,че дружеството ищец е изправна страна по сключения договор за покупко-продажба на сушилен комплекс и негодността на въпросната машина се дължи единствено на действията на представитли на ответното дружество ,които са повредили същата. В тази насока въззвникът се позовава на присъда на ПРС и решение на ОС Плевен ,с които управителят на въззивнто дружество К.К. е оправдан по повдигнатото му обвинение за търговска измама.Цитирана е нормата на чл.300 ГПК.В заключение въззивното дружество моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и да постанови друго ,с което предявените искове да се уважат предявените искове. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.За съдебното заседание на 16.11.2022г.пред ПОС пълномощникът на 2 въззивника адвокат В. И. от САК е депозирал молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството,като със същата се поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.
Въззиваемото дружество „ЕВРО ТРЕЙД КЪНСАЛТИНГ“ ЕООД гр.
Плевен,представлявано от управителя М.Г. чрез своя пълномощник адвокат П. А. от ПАК е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК. В същия е взето становище,че жалбата е изцяло неоснователна , а обжалваното решение на ПРС като правилно ,законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.Изложени са доводи,че от събраните по делото доказателства се установява,че именно ищецът е неизправна страна по договора , тъй като е доставил на въззиваемия сушилния комплекс с недостатъци ,довели до пълна негодност на вещта ,поради което е налице пълно неизпълнение на основното му задължение по договора –да продаде на купувача вещта с договорените технически показатели.Въззиваемата страна се позовава на дадените от свидетелите У. и И. показания,които установяват ,че от самото начало на експлоатацията му,сушилният комплекс е бил непригоден да работи като свидетелите са посочили ,че машината не доизсушава дървената суровина и се самозапалва,за което е сезиран управителят на ищцовото дружество.Твърди се с оглед така депозираните показания на свидетелите,а и съгласно приемо-предавателен протокол от 07.03.2016г.,че ответникът е предал на ищеца горивната камера с искрогасителите ,с оглед привеждане на същите в състояние годно за норманата експлоатация на машината,че след ремонта е проведено пускане в експлоатация на сушилния комплекс ,в присъствие на управителя на ищеца К.К. и машината отново е дефектирала.Свидетелят У. в показанията си е установил,че са водени разговори с управителя на дружеството ищец да бъде върната авансово платената част от цената и ищецът да си вземе сушилния комплекс обратно,но същите са били безуспешни.Посочено е,че в производството по реда на чл.207 и сл ГПК за обезпечаване на доказателства по гр.д.№8451/2016 по описа на ПРС / номерът на делото погрешно е посочен като №5481/2016/,заведено от въззиваемото дружество е прието заключението на ВЛ инж.С.М.,съгласно което сушилният комплекс е бил негоден да се ползва по предназначението си.Твърди се ,че тези обстоятелства са установени и в хода на настоящото производство с оглед приетата техническа експертиза ,изготвена от същото ВЛ С.М., съгласно 3 която доставения от ищеца сушилен комплекс не отговаря на описаните директиви и НСИОМ/Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините /и ЗТИП/Закон за техническите изисквания към продуктите/ и на съответните подзаконови нормативни актове ,че не е издавана техническа документация и такава не е заверена,съгласно нормите на НАМТК.Посочено е,че по делото е приета даклерация за съответствие ,издадена от ищеца,но с оглед заключението на ВЛ М. сушилната инсталация не отговаря на нормативните документи,посочени в декларацията ,като ВЛ е описало какви са проблемите ,свързани с работата на сушилния комплекс и е дало заключение,че същият не отговаря на изискванията за безопасност и в това си състояние представлява опасност за работещите с него,като крайният извод на ВЛ М. е,че изначално сушилната инсталация е била негодна за използване по предназначение.Въззиваемото дружество счита,че изначалната непригодност на доставената вещ е породила субективното му право да иска разваляне на договора,което изявление е обективирано в писмения отговор.Позовавайки се на съдебна практика счита,че доставката на напълно негодна вещ представлява пълно неизпълнение на задължението на ищеца – продавач по договора,поради което за купувача не се е породило задължение да заплати остатъка от продажната цена и искът се явява неоснователен.В заключение въззиваемото дружество моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди като правилно и законосъобразно решението на ПРС по гр.д.
№430/2022г.Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция.За съдебното заседание на 16.11.2022г. от пълномощника на въззиваемия адвокат П. А. от ПАК е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.Претендират се направените разноски за настоящата инстанция , съгласно списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срешу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от 4
„КОНОВ И СИНОВЕ“ЕООД гр.София срещу“ЕВРО ТРЕЙД КЪНСАЛТИНГ“ ЕООД гр.Плевен обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 5 400лв.,претендирана като неизплатен остатък от продажна цена на сушилен комплекс по договор за покупко-продажба от 09.11.2015г. и по чл.86 ЗЗД за сумата 2 514,13лв.,претендирана лихва за забава върху главницата ,за периода 04.04.2016г.до 04.11.2020г.
За да отхвърли така предявените искове,ПРС е приел,че от страна на ищеца-продавач по договора е налице пълно неизпълнение на договора ,тъй като същият е доставил изначално дефектна машина,негодна да се използва по предназначение.С оглед събраните по делото доказателства,съдът е приел,че ответникът-купувач своевременно е уведомил ищеца,че продадената му вещ е със съществени недостатъци,които я правят негодна да се използва по предназначение ,с което е заявил ,че не одобрява вещта,съгласно чл.194 ал.1 ЗЗД. Съобразявайки пълното неизпълнение от страна продавача по договора и направеното от ответника в писмения отговор изявление за разваляне на договора на основание чл.87 ал.2 ЗЗД,съдът е приел,че искът за заплащане на остатъка от продажната цена е изцяло неоснователен и недоказан.Изложените от ПРС съображения за отхвърляне на предявените искове са правилни, законосъобразни, кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Безспорно по делото е,че на 09.11.2015г. между страните е сключен договор за покупко-продажба ,по силата който ищецът „К. и синове“ЕООД гр.София като продавач продава на ответника“Евро Трейд Кънсалтинг“ЕООД гр.Плевен като купувач сушилен комплекс АФС 400, сериен № 400-27,с описано оборудване.Неразделна част от договора е Приложение №1, представляващо техническа спесификация на съоръжението.Съгласно чл.3.1 от договора продажната цена на машината е в размер 15 000лв.,с вкл.ДДС.
Няма спор,че фактическата доставка и предаване на сушилния комплекс е извършено на 08.02.2016г.,съгласно подписан от страните приемо-предавателен протокол от същата дата.Безспорно е ,че управителят на дружеството-продавач К.К. в декларация за съответствие е декларирал,че сушилния комплекс, предмет на продажбата е в съответствие с Директива 98/37/ЕС за безопасност на машините, Директива 2006/42/ЕС за безопасност 5 на машините, Директива 2006/95/ЕС за съоръжения за ниско напрежение, Директива 2004/108/ЕС за електромагнитна съвместимост и Директива 97/23/ЕС за съоръжения под налягане.
Разпечатката съдържа 22 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/587afd73-a463-4f65-a757-c7f3a562fcca