Решение № 865 от 20.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501998 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Инициирано е с ВЖ от ЗК "Дженерали Застраховане" АД против Решение 260190/20.03.2024г. по гр.д. №9927/2018г. по описа на СГС, в частта от същото, с която дружеството е осъдено да заплати на Б. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Три уши" № 6Б, ет. 4 на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от влошаване на здравословното състоянието на Б. И., настъпило след 13.12.2014г., представляващо усложнения на получени увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път 1-8 (София - Калотина), причинено от водача на т.а.

„Мерцедес MB 100" с peг. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума от 13.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2 848,25 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение във връзка с посоченото влошаване на здравословното състояние на Б. И., настъпило след 13.12.2014 г. в резултат от уврежданията, причинени от посоченото ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.11.2016 г. до окончателното й изплащане. Възраженията са концентрирани върху довода на застрахователя, че не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца след определянето и изплащането на застрахователното обезщетение през 2015г., а продължение на лечебния процес, чиято продължителност е била предвидена и съобразена от съда при определяне на обезщетението.

1

Жалбоподателят счита, че не се обосновават от събраните в делото доказателства изводите на СГС за настъпване на нови усложнения в здравословното състояние на Б. И. извън предвидените в предходното съдебно производство, респ. че не са налице нови неимуществени и имуществени вреди. На поддържаните оплаквания срещу правилността на атакувания съдебен акт иска той да бъде отменен в осъдителната му част и постановен нов по същество, с който исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Препис от ВЖ е връчен на насрещната страна, която е депозирала отговор в срок. В него се поддържа, че са настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца, поради което и оздравителния му период е продължил 16 години, по време на който са извършени множество операции и е търпял интензивни болки и страдания.

Б. И. – чрез пълномощника си адв. С. Н., е депозирал НВЖ, срещу отхвърлителната част Решение 260190/20.03.2024г. по гр.д. №9927/2018г. по описа на СГС, като иска претенциите му да бъдат уважени изцяло по съображенията изложени в ИМ. Излага оплаквания, че определеното му обезщетение за новите вреди е занижено и не репарира в пълен обем същите.

Счита, че не е приложена правилно нормата на чл. 52 от ЗЗД, която определя справедливостта като критерия за индивидуализация на обезщетението за вреди от непозволено увреждане.

Страните претендират разноски за въззивното производство.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства на основание чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

Подложеното на въззивна проверка решение е правилно, поради следното :

От фактическа страна в делото не се спори, а и от събраните доказателства е видно, че с влязло в сила Решение №86 от 15.01.2015г. по гр.д.

№3467/2015г. на САС е уважен в размер на 150 000лв. предявеният от Б. И. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от процесното застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път 1-8 (София Калотина) и причинено от водача на т.а. „Мерцедес M B 100“ с peг. № ***, който е навлязъл на пътя от черен път, без да пропусне движещия се по пътя с 2 предимство л.а. „Фиат Добло“ с peг. № ***. Установено е в делото, че в резултат на удара между двата автомобила, е пострадал ищецът, който е пътник в л.а. „Фиат Добло“. Обосновано са направени изводи в решението и е формирана сила на пресъдено нещо, че е доказано деянието и противоправността на същото, извършено от дееца - водача на т.а. „Мерцедес MB 100“, както и че е виновно извършено, с оглед презумпцията на чл. 45, ал.

2 ЗЗД. Заедно с изложеното са установени настъпилите от процесното ПТП телесни увреждания на ищеца, т.е. вреди и причинно – следствена връзка на същите с деянието. В резултат на изложеното безспорно са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното упреждани, които не следва да се установяват отново в настоящото производство.

В делото е безспорно и обстоятелството, включително с оглед на посоченото влязло в сила съдебни решения, че гражданската отговорност на водача на т.а. „Мерцедес MB 100“ към момента на настъпване на процесното ПТП е застрахована при ответника „Дженерали застраховане“ АД. Поради това за ищеца е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение за причинените му вреди от процесното ПТП от това застрахователно дружество.

Подлежащите на установяване факти в настоящото производство, които са спорни между страните, са за възникнали нови вреди за ищеца в резултат на процесното произшествие, които са останали необезщетени след влизане в сила на решенията по първоначалния иск. Ищецът поддържа, че такива са настъпили след 13.12.2014г. (датата на провеждане на с.з., в което са приключили устните състезания пред САС по гр.д. №3467/2014г.), като състоянието му се е влошило във връзка с получените от него увреждания от процесното ПТП от 2008 г., от което е търпял болки и страдания, които не са били взети предвид при присъждането на предходното обезщетение.

Видно е от Решение №8092/29.11.2013г. по гр.д. №110/2012г. на СГС и Решение №86 от 15.01.2015г. по гр.д. №3467/2015г. на САС, с което първото е изменено, като е увеличено присъденото на И. обезщетение за вредите от процесното събитие до размера от 150 000 лв. за причинените му болки и страдания от произшествието, в което е участвал през 2008 г. Конкретните увреждания, за които ищецът е бил обезщетен са: травматичен шок; счупване на дясното бедро в горния му край; счупване на дясната гаванковидна ямка на таза; изкълчване на дясната тазобедрена става; счупване на дясната колянна капачка; счупване на вътрешния кондил на лявата голямопищялна кост; счупване на дясната раменна кост в горния край. Мотивите на двете съдебни решения ясно сочат, че съдът е отчел както така посочените увреждания, така и прогнозата за още поне 10- годишен период, през който ищецът ще търпи болки и страдания във връзка с получените от него увреждания от процесното ПТП с оглед на предстоящите му операции (за изваждане на металните тела от дясното рамо и лявото коляно, за освобождаване на срастванията на дясното коляно и освобождаване на фибуларния нерв, за изчистване на остеомиелита на дясното бедро и други). Отчетени са също и получените усложнения счупването на таза и изкълчването на дясната бедрена глава, което е причинило замяна на ставата с изкуствена, настъпилата вторична инфекция, 3 която е довела до хроничен остеомиелит на дясната бедрена кост, както и скъсяване на десния крак в резултат на множеството интервенции и придвижване само с помощни средства. В производството по вече присъденото обезщетение е съобразено и че последиците върху здравето на ищеца са довели до трайно намалена работоспособност (92%) и занапред прогнозата за здравословното му състояние е крайно неблагоприятна свързана с промени в другата тазобедрена става и гръбначния стълб, способстващи за появата на коксартроза и спондилартроза.

От приетото по делото експертно решение на ТЕЛК от 13.12.2014г.

(издадено два дни след приключаване на устните състезания по въззивното дело) и от заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че на 13.12.2014 г. на ищеца е определена 96% намалена работоспособност, т.е. увеличена е по – рано определената степен на неработоспособност, която е била 92%. Според вещото лице тази промяна се дължи на установеното допълнително скъсяване на десния крак с 8 см към посочената дата, което скъсяването е било 3,5 см при първото освидетелстване. При личния преглед е констатирал и атрофия на десния долен крайник, който е с ограничен обем на движенията в дясната колянна и дясната тазобедрена става, а походката е накуцваща със замятане настрани на десния крак.

Експертът, изготвил съдебномедицинската експертиза установява, че в периода от м. 04.2016 г. до м. 11.2016 г. на ищеца са извършени нови пет операции, като при първата частично е премахната кост от таза. Пояснява, че тази интервенция е предприета, поради усложнение на хроничния остеомиелит (възпаление на костната тъкан), който е диагностициран през 2009 г. и е наложила болничен престой в периода 13.04.2016 г. - 19.04.2016 г.

Видно е от доказателствата, че през м. 06.2016 г. са проведени още две операции, при едната от които е извадена имплантираната дясна тазобедрена става. Това е наложило Б. И. да остане на легло в продължение на 2-3 месеца, а след това да се придвижва с патерици на един крак без натоварване. През м.

07.2016 г. той отново е опериран, както и през м. 10.2016 г., при която интервенция е поставен преходен имплант, зареден с антибиотик (спейсър).

Следващия месец отново, поради възпаление, е извършена оперативна намеса.

Експертът не дава прогноза за развитието на състоянието на ищеца, но е категоричен, че временната става, с която е той от 2016г. следва да се замени с постоянна и тогава се очаква известна компенсация на скъсяването на крака.

От СМЕ се установява още, че всички оперативни интервенции са свързани с получените от ищеца увреждания в резултат от настъпилото през 2008 г. ПТП, както и че са предизвикани от усложнения от травмите, получени от него, но са различни от взетите предвид от съда към 11.12.2014 г. Експертът счита, че те са различни от съобразените от медицинската експертиза в предходното съдебно производство, тъй като прогнозираните и посочени усложнения за в бъдеще от експертите в заключенията им не съдържат прогноза за новополучените като вид и интензитет нови усложнения, независимо че са предизвикани от развилия се хроничен остеомиелит. От анализа на медицинската документация в делото вещото лице е установило , че И. е постъпил и през м.септември 2017г. за болнично лечение в 4

Травматологичната клиника на Болница „Пирогов“

Ищецът е представил фактури, съответно от 23.07.2016г., от 26.10.2016г. и от 25.11.2016г., както и фискални касови бонове са закупени медицински изделия и консумативи. По отношение на тях вещото лице е категорично, че са използвани за гореописаното оперативно лечението.

В с.з. вещото лице допълва, че описаните в заключението му възпаления от процесното събитие са различни от обсъжданите от експертизата през 2012г., макар да са във връзка с травмите, получени от ПТП – то. Според него скъсяването на десния крак е резултат от оперативното премахване на част от костта, като според него е възможно да настъпи подобрение, ако се постави постоянна протеза на ставата.

Видно е от представеното експертно решение на ТЕЛК от 02.02.2018 г., че е потвърдена оценката на работоспособността на ищеца и му е определена 96% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години.

Като свидетел в производството е разпитана сестрата на ищеца - М. М. която свидетелства за това, че в началото на 2016г. е започнал да чувства много силни болки в областта на дясната тазобедрена става, поради което му е направена операция за отстраняване на перлите с антибиотик, по време на която е установено възпаление на костта и изместване на ставата, при което тя е навлязла в малкия таз и е причинила силните болки. Сочи, че при следващата операция отново е премахната част от костта и меките тъкани, а също е бил премахнат метален елемент поставен при ставата. Последната е била премахната, за да се лекува инфекцията, което е наложило Б. да лежи неподвижен 2-3 месеца. Последвало е ново поставяне на антибиотична става и той продължава да бъде с такава временна, а не постоянна става, като евентуално в бъдеще може да се постави постоянна става по преценка на лекарите. Свидетелката има непосредствени възприятия за това, че след всяка операция брат й е изпитвал силни болки и е бил неподвижен, като дори не е можел да се обръща. Твърди, че брат й е трудно подвижен, поради значителното скъсяване на десния крак, като за да се предвижда е наложително да ползва патерица. Сочи, че не ходи на работа и е изцяло зависим от грижите на близките му, както и че е раздразнителен, защото не може сам да посреща ежедневните си нужди. Според нея описаното влошаване на състоянието му през 2016г. го е сринало психически, защото не са се реализирали очакванията му за подобрение и трайно преодоляване на здравословния проблем с дясната тазобедрена става след поставянето на постоянна става.