Решение № 4 от 08.01.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 42/2023
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 08.01.2024
- Състав
- Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Б.град, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Миглена Йовкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело № 20231200900042 по описа за 2023 година
Делото е образувано по ИМ на „И.С.“ ЕООД и И. Б. П. против „Ю.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД.
Ищците „И.С.“ ЕООД и И. Б. П. твърдят, че по заявление на „Ю.Б.“ от 16.04.2013 г. е образувано ч.гр.д. № 372/2013 г. по по описа на РС гр. Г.Д., по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу тях да заплатят солидарно главница в размер на 55 874,90 лв., договорна лихва в размер на 10 748,58 лв. за периода от 21.01.2012г. до 11.04.2013г. и такси в размер на 430 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 1 341,07 лв. и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1 344,64 лв. Сочат, че въз основа на тези актове е образувано изпълнително дело № 1079/2013г. на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702 на КЧСИ с район на действие районът на Окръжен съд Б.град. Твърди се, че в това производство е издадено постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2016г., с което на лицето С.П.С. е възложен продаден на публична продан имот на ищеца И. П., със съответно посочена индивидуализация. Твърди се, че по молба на ответника кредитор, ЧСИ Г.Ц. е наложил запор върху дружествени дялове от 1 капитала на дружеството „П.Т.“ ООД, притежавани от И. П., в размер на дяловото му участие от 50 %, съответстващи на 10 000 лева до размера на определената като дължима сума по изпълнителното дело. Според ищците последното валидно изпълнително действие, извършено от ЧСИ Ц. е от 13.12.2017 г., състоящо се във вписване в ТР на горепосочения запор по партидата на „П.Т.“ ООД, поради което от тази дата до депозиране на настоящата искова молба е изтекла 5-годишната погасителна давност за всички парични вземания. Сочи, че не са извършвани в същия период и изпълнителни действия спрямо имуществото и на „И.С.“ ЕООД, поради което и за дружеството е изтекла погасителната давност по реда на чл. 110 от ЗЗД.
Твърди се също, че с договор за прехвърляне на вземане от 29.03.2019г. ответникът „Ю.Б.“ е прехвърлил на втория ответник „Е.М.“ ЕООД вземанията по изпълнителния лист от 18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 372/2013 г.
Депозирани са отговор на исковата молба от „Ю.Б.“ АД, както и отговор на допълнителната искова молба от същия ответник. В тях се твърди, че действително предявените искове са допустими и основателни, тъй като възможността за принудително изпълнение спрямо процесните вземания е погасена по давност. В тази връзка правят изрично изявление, че признават предявения иск; сочат, че не са дали повод за завеждане на делото и не са предприели действия спрямо ищците за принудително събиране на вземанията си, поради което изразяват становище, че не следва да им бъдат възлагани разноските за настоящото производство.
Отговор на исковата молба е депозиран и от ответника „Е.М.“ ЕООД, който съдържа изявление, че дружеството признава изцяло исковата претенция на „И.С.“ ЕООД и И. Б. П.. Твърди, че същите не дължат сумите по изпълнителния лист от 18.04.2013 г. и молят да не им бъдат възлагани разноски за настоящото съдебно производство, тъй като дружеството не е дало повод за предявяване на настоящия иск.
Въз основа на приетите в делото писмени доказателства, се установява следното от фактическа страна:
Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 372/2013 г. по описа на РС гр. Г.Д. срещу ищците за заплащане солидарно на главница в размер на 55 874,90 лв., договорна лихва в размер на 10 748,58 лв. за периода от 21.01.2012г. до 11.04.2013г. и такси в размер на 430 лв., ведно 2 със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 1 341,07 лв. и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1 344,64 лв.
По горния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1079/2013г. на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702 на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд Б.град, по което е наложен запор върху дружествения дял от капитала на дружеството „П.Т.“ ООД, притежавани от И. П., в размер на дяловото му участие от 50 %, съответстващи на 10 000 лева до размера на определената като дължима сума по изпълнителното дело. Запорът е бил вписан по партидата на дружеството в ТР на 13.12.2017г.
Ответниците признават, а и се установява от договор за прехвърляне на вземане от 29.03.2019г., че ответникът „Ю.Б.“ е прехвърлил на втория ответник „Е.М.“ ЕООД вземанията по изпълнителния лист от 18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 372/2013 г. Цедентът и цесионерът по този договор не твърдят и не представят доказателства, че са уведомили по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД двамата длъжници за прехвърлянето на вземанията.
Видно е от справки за кредитна задлъжнялост, издадени на осн.
Наредба №22 на БНБ за ЦКР, че и ЮЛ и ФЛ – ищци, са отразени като длъжници по кредити към ответниците, които са непогасени към 09.11.2023г. и 14.11.2023г.
От представеното от ЧСИ Г. Ц. удостоверение с изх.
№21921/29.11.2023г. по изп.д. №1079/2013г. се установява, че няма издадено постановление за прекратяване на производството по него.
От изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД.
В хипотезата, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
3
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, а именно ответниците признават иска, а ищците молят съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Налице са и предпоставките на чл. 237, ал.3 от ГПК, изискващи признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и признатото право да е такова, с което страната може да се разпорежда. В настоящия казус изявленията за признаване на иска от първия ответник е направено от законните му представители, доколкото потвърждават изявленията на пълномощника на дружеството, а по отношение на изявлението на „Е.М.“ ЕООД, то не е направено от законния му представител, а от неговия пълномощник, който видно от съдържанието на пълномощното може да признава исковете.
В настоящата хипотеза, между страните липсва спор относно обстоятелството, че след 14.12.2017 г., на която дата е вписан запора на дружествените дялове на И. Б. П. в „П.Т.“ ООД, не са прилагани изпълнителни способи, имащи характер на същински изпълнителни действия, водещи до прекъсване протичането на давността спрямо длъжниците. Ето защо, спрямо тях давността е започнала да тече най-късно на 14.12.2017 г., поради което и следва да се приеме, че към датата на предявяване на иска – 22.02.2023 г. е изтекъл петгодишният давностен срок, приложим спрямо съдебно установеното вземане на ответника, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения, се налага извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде уважен на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 237, ал.2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците солидарно следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноските по делото в размер на внесената държавна такса от 2 789, 97 лв. и адв. възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответниците, че не следва да отговарят за разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на иска, съотв. извършили са признание на същия.
Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи 4 ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК . Ответникът е станал причина за завеждане на делото, доколкото разполага с изпълнителен титул срещу ищеца за вземането, който може да послужи за образуване на ново изпълнително производство, в рамките на което длъжникът не би могъл да направи обвързващо кредитора или ЧСИ възражение за погасяване на вземането по давност, и което да даде основание за прекратяване на делото (в тази насока Определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. пето гр. О. на ВКС; Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. гр. д. № 1660/2016 г., първо т. о. ВКС; Определение № 50010/23.03.2023 г. по ч. гр. д. № 3372/2022г., четвърто г. о. ВКС).
Следва да бъде обсъдено и възражението за прекомерност, заявено от ответниците. Съдът го намира за основателно, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Поради това, възнаграждението което следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците, следва да е в минималния размер по Наредба №1/2004г., т.е. 6 229лв.
Водим от горното и на основание чл. 237 от ГПК, Б.градският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „И.С.“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул.“С.Д., община Х. и И. Б. П., ЕГН **********, адрес в гр. Х., ул.“С.Д. и „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. *, район В., ул. О.П., представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я. и "Е.М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк.
"М.Д.", ул. "Р.П.К., представлявано от управителя Р. И.М. – Т., че за ответниците не съществува правото на принудително изпълнение на паричните вземания, подлежащи на солидарно заплащане по изпълнителен лист от 18.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 372/2013 г. на PC гр. Г.Д. за следните суми : главница в размер на 55 874,90 лв., договорна лихва в размер на 10 748,58 лв. за периода от 21.01.2012 г.
5 до 11.04.2013 г. и такси в размер на 430 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 1 341,07 лв. и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1 344,64 лв., поради изтекла погасителна петгодишна давност за периода от 14.12.2017г. до датата на депозиране на настоящата искова молба – 22.02.2023г., ведно с всички следващи се такси и разноски по него.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. *, район В., ул. О.П., представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я. и "Е.М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. "М.Д.", ул. "Р.П.К., представлявано от управителя Р. И.М. – Т. да заплатят солидарно и общо на „И.С.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул.“С.Д., община Х. и И. Б. П., ЕГН **********, адрес в гр. Х., ул.“С.Д., разноски за настоящата инстанция за държавна такса в размер на 2 789, 97 лв. и за адв. възнаграждение в размер на 6 229лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________ 6