Определение № 2754 от 13.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2754 гр. Варна, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100501276 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 34762/16.04.2025 г. по регистратурата на ВРС, подадена от М. Н. П. (ищец в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. М. Д., срещу решение № 1012/23.03.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 30-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Народно читалище „И...“ гр.

Варна обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основА.е чл.124, ал.1, предл. второ ГПК, вр. чл. 357, ал.1, предл. трето, вр. чл. 345, ал.1 от КТ за приемане за установено между стрА.те, че ответникът Народно читалище „И...“ не е допуснал реално ищцата М. Н. П. на работа на възстановената съгласно съдебно решение по възз.гр.д. № 2907/2021 г. на Окръжен съд - Варна длъжност „читалищен секретар“, считано от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г. вкл.;

- иск с правно основА.е чл. 225, ал. 3 от КТ за осъждане на ответника Народно читалище „И...“ да заплати на ищцата М. Н. П. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за реалното недопускане на работа на възстановената в полза на М. Н. П. длъжност „читалищен секретар“, съгласно съдебно решение по в.гр.д № 2907/2021 г. на Окръжен съд - Варна, за периода от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

- иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 6/14.11.2023 г., изх. № 87/14.11.2023 г. по описа на Народно читалище „И...“ за наложено дисциплинарно наказА.е „уволнение“, постановена от председателя на настоятелството на Народно читалище „И...“ ... К..., в евентуалност извършено по силата на изтекло предизвестие изх. № 83/03.11.2023 г. по описа на Народно читалище „И...“ за прекратяване на трудов договор № 1/28.04.2011 г., считано от 03.12.2023 г. (прекратяването на същото трудово правоотношение), издадено от председателя на 1 настоятелството на Народно читалище „И...“ ... К...;

- иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата М. Н. П. на заеманата преди уволнението длъжност „читалищен секретар“ към Народно читалище „И...“, което уволенение е извършено със Заповед № 6/14.11.2023 г. (изх. № 87/14.11.2023 г.) на председателя на настоятелството на Народно читалище „И...“ ... К..., респ. с изтекло предизвестие изх. № 83/03.11.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 1/28.04.2011 г., отправено от председателя на настоятелството на Народно читалище „И...“ ... К....

Със същото решение въззивницата е осъдена да заплати на Народно читалище „И...“ гр. Варна сумата от 2000 лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.

В ъ в въззивната жалба, подадена чрез адв. М. Д., са изложени оплаквА.я за недопустимост на първоинстанционното решение, евентуално – за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че съдът погрешно е възприел настоятелството на читалището като ръководен негов орган, респ. като работодател на читалищния секретар, а заседА.ята на това настоятелство – като събрА.я. Намира, че тези изводи противоречат на ЗНЧ и Устава на читалището, според които настоятелството е орган на изпълнителната власт в читалището, който само изпълнява решенията на общото събрА.е. Отделно според устава читалищният секретар задължително е член на настоятелството и на самото читалище, поради което не може тя да е възстановена на работа на тази длъжност, но да не се счита възстановена и като член на настоятелството и на читалището. Поддържа, че със съставянето на новата длъжностна характеристика за заемане на длъжността „читалищен секретар“, за която няма нито мотиви, нито решение на общото събрА.е, настоятелството на читалището е целяло я да дискриминира и да осуети изпълнението на съдебното решение, с което е възстановена на длъжността. Счита, че тези действия на настоятелството са в нарушение на чл. 8 от КТ. Намира, че индикация за това нарушение е обстоятелството, че с новата длъжностна характеристика са поставени нови изисквА.я, вкл. магистърска степен в сферата на културата, като никой от членовете на настоятелството, утвърдило тази длъжностна характеристика, няма такова образовА.е. Намира, че изводът на съда, според който не е налице недопускане до работа от страна на работодателя, е погрешен и не е съобразен с комплексността на длъжността „читалищен секретар“ – нейната трудова и изборна характеристика, вкл. и членствената такава в настоятелството и в членския състав, респ. в общото събрА.е. За погрешен намира и изводът, че настоятелството на читалището има правомощия да определи дали тя е изключена от членовете на читалището, както и да утвърди нова длъжностна характеристика, които решения са от компетентността на общото събрА.е. Поддържа, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, извършено чрез превишаване на служебните правомощия на настоятелството и на проверителната комисия, както и чрез фактическите действия на унижение и умишлено препятстване изпълнението на съдебното решение. Счита, че е нарушено правото й на труд, на справедлив съдебен процес и на независим и безпристрастен съд. Цитира съдебна практика на ВКС, в която е разяснена хипотезата на злоупотреба с 2 правото на уволнение от страна на работодателя като особен случай на незаконност на уволнението. Позовава се и на съдебна практика относно приложението на чл. 225, ал 3 от КТ. Изтъква, че правото на обезщетение на това основА.е възниква с еднократно заявената и мА.фестирана от работника готовност за заемане на работата, на която е възстановен, и съществува до реалното допускане до работа от страна на работодателя. Цитира като относима към процесния случай и практика на ВКС, според която волеизявлението за прекратяване на служебно правоотношение е недействително, ако волята на страната не е формирана свободно, а е обусловена от неправомерно външно вмешателство, вкл. чрез отнемане възможността за реален избор.

По повод оплаквА.ята за недопустимост на решението сочи, че поддържа депозирана от нея пред ВРС уточнителна молба от 13.06.2024 г., с която е заявила, че поддържа иска за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 02.10.2023 г. до влизане в сила на решението по иска, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплашане на дължимата сума, както и че желае да й бъдат заплатени от работодателя и осигуровките.

По същество моли за обезсилване на решението, евентуално – за отмяната му и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира и разноски по делото.

Заявява, че поддържа доказателствените си искА.я, направени с уточнителната молба от 13.06.2024 г. и недопуснати от ВРС, и в частност искането за начанаване на експертиза с формулирА. задачи.

С срока за въззивно обжалване е депозирано лично от въззивницата, но подписано отново от адв. Д., „възражение-неразделна част от въззивната жалба“. В същото страната поддържа, че неин работодател се явява ОС на членовете на читалището, който орган не е вземал решение нито за възстановяването й на работа, нито за последващото й дисциплинарно уволнение. Изтъква, че читалищният секретар не е обикновен служител, а административен ръководител на читалището, който се избира от ОС и се назначава по трудов договор. Сочи, че настоятелството на читалището не е свикало ОС, което да вземе решение за възстановяването й на работа съгласно съдебното решение, и дори умишлено е укрило това решение. Намира за незаконна изготвената от настоятелството на читалището заповед за възстановяване, за което излага подробни аргументи. Поддържа, че се е явила на работа на 27.10.2023 г., с което е изпълнила задължението си по чл. 345, ал.

1 КТ, като не е допусната до работното си място поради заявени причини, които не са доказА. по делото (болничен на читалищния секретар и отсъствие на председателя от града). Намира, че от посочената дата на първоначалното й явяване е възникнало и правото й на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ. Счита, че е следвало да бъде възстановена на работа на същото място и при същите условия, все едно трудовият договор никога не е прекъсван, което изискване в случая не е спазено, вкл. понеже е приета нова, изцяло променена длъжностна характеристика за длъжността. Отделно изтъква, че тази длъжноста характеристика изобщо не е утвърдена от ОС. Намира, че и отправеното й предизвестие за прекратяване на трудовия договор произтича от лице без компетентност и се основава на новата (също нелегитимна) длъжностна 3 характеристика. Счита, че само ОС може да вземе решение за освобождаването й от длъжност. Поддържа, че не е реално възстановена на работа не само документално, но и фактически, доколкото не е получила ключ за достъп до работното място, печата на читалището, наличната документация и пр. Работодателят не е изпълнил и задълженията си за внасяне на разликата в осигурителните й вноски, здравните й осигуровки за времето на незаконно уволнение. Отделно е променено и работното й място без да бъде взето предвид, че като секретар на читалището е администратор на лични данни и следва да разполага с условия за съханение с огрА.чен достъп на документацията с личните данни на членовете на читалището. Освен това, с оглед функциите й на административен ръководител, счита, че следва да работи на административния адрес на читалището, където се намира документацията и се получава кореспонденцията с трети лица. Намира, че е незаконно дисциплинарното й уволнение поради неявяване на работното място, доколкото тя фактически не е била възстановена на работа от работодателя й (ОС на читалището).

Представя писмени доказателства, които намира, че съдържат „ноторни или служебно известни на съда факти“, и моли да бъдат приети – разпореждане № 031-00-819-1/17.02.2020 г. на НОИ, ТП-Варна, указА.я № 20200712013951/14.07.2020 г. от Агенцията по вписвА.ята и справка от НАП за задълженията й към 31.03.2025 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Народно читалище „Искра“, чрез адв. Д. М., депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище за нейната неоснователност. Счита за неправилна възприетата от въззивницата функция на настоятелството. Сочи, че съгласно чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ и Устава на Народно читалище „И...“ именно настоятелството назначава секретаря на читалището и утвърждава длъжностната му характеристика. ОС избира членовете на читалището и ги освобождава, но въззивницата не е подавала заявление за членство, нито е заявила желА.е за заемане на позиция на читалищен секретар. Същата е възстановена на тази длъжност със съдебно решение и е подала заявление за възстановяване, поради което предприетите в тази връзка действия от настоятелството са извършени в рамките на компетентността му. Намира, че не е било необходимо свикване на ОС, понеже не е трябвало въззивницата да бъде преизбирана нито за секретар, нито за член. Намира за неоснователни доводите на въззивницата, според които по силата на съдебното решение за възстановяване на длъжност автоматично и с обратно действие са възстановени и правата й като член на читалището. Сочи, че с единодушно решение на ОС същата е освободена като член поради грубо нарушаване на устава и неплащане на членски внос, като при несъгласие с това решение е следвало да предприеме необходимите действия по съответния ред. Изтъква, че след 2020 г. въззивницата не само не е подавала заявление за членство, но не е заплащала и членски вноски, като последното обстоятелство само по себе си е основА.е за автоматично прекратяване на правата й. Счита, че въззивницата не е член нито на настоятелството, нито на читалището.