Решение № 192 от 22.11.2019, Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е

192

22.11.2019г.

ПАНАГЮРИЩЕ

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Седемнадесети октомври

2019 на

Година в публично заседание в следния състав:

ДИАНА

СТАТЕЛОВА

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

Секретар като разгледа докладваното от съдия СТАТЕЛОВА

150

2018 гр.д.№ по описа за год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от «И.Ф.

ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б И Н, чрез юрисконсулт А.С.Г., срещу П.Т.М.,***.

В исковата молба се сочи, че на 30.06.2017 г. дружеството -ищец са сключили с ответницата Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Ищците твърдят, че сключването на договора се осъществява въз основа на подробна информация, достъпна на уеб- адрес, където са публикувани общите условия и е посочено, че сключването на договора става след регистрация на клиента в страницата и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с Общите условия“. Твърдят, че ответницата М. е посочила телефонен номер, от който е проведен разговор за установяване волята на страните и този телефонен разговор е записан, за което ответницата М. е бил уведомена. Ищците твърдят, че след сключване на договора, на М. е отпуснат кредит с главница, в размер на 500,00 лв., като сумата е преведена по посочена от ответницата банкова сметка. ***, че до предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответницата М. е заплатила обща сума в размер на 167,24 лв., с които е погасена главница, в размер на 100,00 лв., лихва, в размер на 31,35 лв., и неустойка в размер на 35,89 лв.

Според ищците ответницата е заплатила вноските за главница, през периода 30.07.2017 г. до 29.08.2017 г., като дължими остават вноските за периода: част от вноската за 28.09.2017 г. до 26.04.2018 г. , в общ размер на 400,00 лв.

Според исковата молба, вземането за главница е разсрочено на 10 вноски за периода 30.07.2017г. до 26.04.2018г., като с внесените от М. суми е погасено вземането за главница за 30.07.2017г. и 29.08.2017г., които са изцяло платени.

Сочат, че договорната лихва, съгласно чл.2, ал.1, т.3 от Договора за кредит е определена в размер на 40,15%, като дължима за периода от 29.08.2017 г. до 26.04.2018 г. възлиза на общ размер от 271,51 лв.

В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит, в случай, че длъжницата не е обезпечила вземането по договора, дължи неустойка, която се начислява след изтичане на срока по чл.3 и е изискуема незабавно и изцяло, в съответствие с чл. 69, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно дружеството- ищец, ответницата М. е запозната с обстоятелството, че може да се породи задължение за неустойка, при сключване на договора. Ищците твърдят, че неустойката по договора възлиза на 30,74 лв. за всяка вноска. В исковата молба се претендира част от вноската за 29.08.2017 г. до 26.04.2018 г. и възлиза на общ размер на 271,51 лв.

Дружеството ищец твърдят, че са правили опити за уреждане на отношенията между страните по делото по извъсъдебен ред, но тези опити са се оказали неуспешни и по тази причина са депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

„И.Ф.“ ЕООД, молят съда да постанови решение, с което да бъде установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответницата П.Т.М., че помежду им съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответницата М. дължи на ищците заплащането на сума в общ размер на 730,91 лв., представляваща сбор от главница, в размер на 400,00 лв. по предоставен кредит от 30.06.2017 г., договорна/възнаградителна лихва в размер на 59,40 лв. за периода от 29.08.2017 г. до 26.04.2018 г., неустойка в размер на 271,51 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение -04.01.2019 г., до окончателно изплащане на дължимите суми.

Молят, да се изиска и приложи по настоящото гражданско дело ч. гр. дело № 8/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище.

Молят, да бъде издадено съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабдят от мобилния оператор с актуален към момента на сключване на Договора за кредит титуляр на мобилен № **********, използван от ответницата П.Т.М. при сключване на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/30.06.2017 г.

Молят да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се изиска от банка „ЦКБ“ АД информация, дали по посочената банкова сметка *** ***а по Договор за кредит.

На основание чл. 237 от ГПК, в случай, че е налице признание на иска, молят да бъде постановено решение при признание на иска.

Молят, в случай че са налице условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Претендират сторените съдебно - деловодни разноски по ч. гр. дело № 8/2019 г., както и съдебно - деловодните разноски по настоящото гражданско дело.

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/29.06.2017 г.; Общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние;

Декларация за обработване на лични данни от 29.06.2017 г; Препис от електронно писмо от 29.06.2017 г.; Препис от електронно писмо от 30.06.2017 г.; Препис от електронно писмо от 01.08.2017 г.; Препис от електронно писмо от 31.08.2017 г.;

Препис от електронно писмо от 05.09.2017 г.; Препис от електронно писом от 05.11.2017 г.; Препис от електронно писмо от 23.10.2017 г.; Платежно нареждане за кредитен превод от 30.06.2017 г., издадено от «ЦКБ» АД.

С отговор на исковата молба, ответницата П.Т.М., със съдебен адрес:***«*** *****», № 2, чрез адвокат Е.И. от ПлАК, сочи, че предявените искове са неоснователни и недоказани в претендирания размер. Ответницата оспорва обстоятелството, че е сключила процесния договор, като твърди, че никога не е била заемател, не е подписвала и не е потвърждавала кредита по Договор за кредит от разстояние № ***/30.06.2017 г. Счита, че същият е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и като договор, сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от същия закон. Твърди, че съгласно чл. 3 от Договора, заемателят следва да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, едно от двете предвидени обезпечения – физически лица, отговарящи на условията за поръчители или банкова гаранция, при която дължи неустойка в размер на 307,40 лв., като следва тя да се заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, която вноска нараства в месечния добавък за неустойка до сумата от 30,74 лв.

Ответницата счита, че фиксираният годишен лихвен процент в размер на 40,15% нарушава добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга и е в разрез с изискванията за добросъвестност, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Сочи, че е възможно, съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД, Договорът да бъде само частично недействителен, а нищожността на отделни части на този договор води до нищожност на целия договор, и тъй като процесният Договор за потребителски кредит не може да се счита сключен без недействителната му част, тъй като той е нормативно уреден като възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит, поради което целия договор е само по себе си нищожен.

Според писмения отговор на исковата молба, неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или банкова гаранция е изгубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, понеже тя сама по себе си е повече от половината от заетата сума, в размер на 500,00 лв. и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към платежната вноска. Ответницата счита, че кредитодателите – ищци по делото, не са търсили обезпечение, тъй като са поставили ограничения и са дали неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители или банкова гаранция – едва 3 дни след сключване на договора, а в случая са сключили реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради което неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като не са спазили своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на ответницата М.. Твърдят, че не е възможно дружеството -ищец да черпят права за себе си от собственото си противоправно поведение за да изведат легитимен правен интерес за претендиране на описаната неустойка.

Посочва се в писмения отговор също, че неустойката следва да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита и в този случай неустойката представлява добавка към възнаградителната лихва и обогатява ищците неоснователно, доколкото лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и доколкото представлява печалбата на заемодателя.

Ответницата М. сочи, че дружеството -ищец са надвзели неправомерно възнаградителна лихва в размер на 31,35 лв и неустойка в размер на 35,89 лв., които са получавали без основание. Предявява възражение за прихващане, като ако съдът счете предявения иск за главница, в размер на 400,00 лв. за основателен, то на основание чл. 103, ал.2 от ЗЗД, предявяват възражение за прихващане между главницата по кредита, в размер на 400,00 лв., със сумата от 67,24 лв., представляваща получена за периода от 30.07.2017 г. до 29.08.2017 г. без правно основание, въз основа на нищожни договорни клаузи за възнаградителна лихва, в размер на 31,35 лв. и неустойка в размер на 35,89 лв.

Ответницата моли, на осн чл. 190 от ГПК, да бъде задължено дружеството-ищец да представят в оригинал всички съставени електронни документи, приложени на хартиен носител към исковата молба.

Моли, да бъде допусната съдебно- графологична експертиза, която да отговори на въпроса: Подписите, положени в графите „потребител“, дали са изпълнени от П.М..

В случай, че се установи, че подписите, положени в графа „Потребител“ не са изпълнени от ответницата П.М., на основание чл. 193 от ГПК моли, материалите по делото да бъдат изпратени на Районна прокуратура Панагюрище.

Ответницата моли да бъде допусната и назначена съдебно- счетоводна експертиза, при която вещото лице, след запознаване с материалите по делото да отговори на следните въпроси: Какъв е размерът на годишния процент на разходите, изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК ; Какви разходи на заемодателя са включени в годишния процент на разходите; Какъв е размерът на законната лихва – годишно и дневно, считано от сключването на процесния Договор до завеждане на настоящата искова молба.

В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не изпращат представител. Изпращат писмено становище.

Ответницата П.Т.М., редовно призована, не се явява. Процесуалният й представител- адвокат Е.И. от Пловдивска адвокатска колегия, не се явява, представя писмено становище.

Представен е Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/29.06.2017 г., от който се констатира, че на ответницата М. е отпуснат кредит в размер на 500,00 лв., по продукт „Бърз, на вноски“, като страните са уговорили срок за погасяване на кредита 300 дни и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%, при която лихва, общата дължима сума за погасяване възлиза на 590,75 лв.

В договора е посочено, че общата дължима сума в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от същия договор, възлиза на сумата от 898,15 лв. Чл. 3 от този договор предвижда, че ответницата се е задължила в срок от 3 дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на дружеството- ищец обезпечение, представляващо банкова гаранция със срок на валидност 30 дни за сумата на кредита или да се сключи договор за поръчителство с две физически лица, които да представят служебна бележка от работодателя си за размера на трудовото си възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000,00 лв. и работят по трудов договор без определен срок. В същият текст на договора са посочени още 4 условия, на които следва да отговарят поръчителите на ответницата.