Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2580 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15635/2024
Вид
Решение № 2580
Подписан
08.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2580 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110115635 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от М. Ш. В., ЕГН **********, с адрес: *, действаща чрез адв. Т. Т., срещу П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *, с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване следните искове:

- за предоставяне на родителските права по отношение на детето Д. П. В., ЕГН **********, родено на 19.07.2018 г. от съвместното фактическо съжителство на семейни начала между страните, на майката; за постановяване местоживеенето на детето при майката; за определяне на режим на личен контакт между детето и бащата;

- за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за бъдеще време в полза на детето чрез неговата майка в размер от 300.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2024 г., до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;

- за осъждане на ответника да заплати в полза на детето чрез неговата майка сумата в общ размер от 2 799.00 лева, представляваща издръжка за минало време, а именно за периода от 09.12.2023 г. до 09.12.2024 г., формирана на база минималната месечна издръжка за релевирания период - по 233.25 лева.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищцата и ответникът са родители на детето Д. П. В., което е родено на 19.07.2018 г. в гр. В. от съвместното им съпружеско съжителство. В началото отношенията между страните били добри, но след раждането на сина им нещата коренно се променили. Започнали да се карат за всичко. Ответникът в един момент напълно спрял да се интересува от семейството си. Повече от две години страните били във фактическа раздяла и всеки е поел по свой собствен път в живота. Ищцата била тази, която полагала непосредствени грижи за детето и сама го отглеждал в гр. В.. Ползвала се от подкрепата на баба си и дядо си, на които разчитала при необходимост. Детето посещавало ДГ № * „Д. Г.“. Ищцата започнала работа на 06.03.2024 г. на длъжност „продавач консултант“ в хранителен магазин и реализирала доходи от трудова дейност в месечен размер от 933.00 лева. Ответникът през последните две години от раздялата им 1 категорично отказвал да полага каквито и да било грижи за сина си. Обаждал се спорадично и не давал никаква издръжка. Не участвал във възпитанието на детето нито помагал със средства за отглеждането му. Детето растяло бързо и са били необходими постоянни средства за задоволяване на нуждите му. Към момента всички базови потребности на детето били задоволявани от ищцата с помощта на баба й и дядов й. Ищцата изразява желание да продължи да се грижи за здравето и развитието на детето.

По същество се моли съдът да уважи предявените искове като основателни и доказани.

Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание молителите, редовно призовани, М. Ш.

В. се явява лично и се представлява от адв. Т. Т., а П. Д. В. участва в о.с.з. чрез видеоконферентна връзка, осъществена по реда на чл. 135а от ГПК с него от затвора в гр. СТ.

З., като същият и се представляват в о.с.з. от адв. М. П., назначена от съда като осбен представител на последния по реда на чл. 95 и следв. от ГПК.

В хода на съдебното производство страните поотделно заявяват, че са постигнали съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му за бъдеще време и молят съдът да утвърди споразумението им по чл. 127, ал. 1 от СК, обективирано в протокола от о.с.з.

Ответникът признава иска за присъждане на издръжка за минало време и моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска в тази част по реда на чл. 237 от ГПК, за което ищата дава своето съгласие.

Контролиращата страна ДСП-гр. В., редовно призована не се представлява в о.с.з.

Съдът, с оглед изявленията на страните, с протоколно определение № 3769 от 19.06.2025 г. е трансформирал производството от спорна съдебна администрация с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК в охранително производство с правно основание чл. 127, ал. 1 от СК, като е приел, че актуалният предмет на делото е общата молба на М. В. и П. В., в качеството им на родители на детето Д. П. В., за утвърждаване на постигнатото в о.с.з. споразумение.

Постигнатото между страните споразумение, обективирано в протокола от о.с.з. от 16.06.2025 г., е в следния смисъл:

- да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Д.

П. В., ЕГН **********, на майката М. Ш. В., ЕГН **********;

- да се определи местоживеене на детето Д. П. В., ЕГН **********, при майката М.

Ш. В., ЕГН **********, на адрес: *;

- да се определи режим на лични контакти на детето Д. П. В., ЕГН ********** и бащата П. Д. В., ЕГН **********, както следва:

* всяка първа и трета събота и неделя от месеца за периода от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване;

* за рождения ден на детето по споразумение между родителите;

* всяка четна година по три дни за Коледа и Великден, а всяка нечетна година – по три дни за Нова година;

* един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, КАТО за срок от една година, считано от влизане в сила на крайния съдебен акт, режимът на личен контакт между детето и бащата ще се осъществява само на територията на гр. В.;

- бащата П. Д. В., ЕГН **********, да бъде осъден да заплаща в полза на детето Д. П.

В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. Ш. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 /триста/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2024 г., до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва 2 за всяка закъсняла вноска.

- сторените разноски от ищцата да останат в тежест на ответника.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Постигнатото между родителите споразумение съдържа съгласие по всички въпроси, визирани в нормата на чл. 127, ал. 1 от СК. Същото съдът намира, че не противоречи на закона и добрите нрави и е в най-добър интерес на детето по смисъла на ЗЗДет, поради което следва да бъде утвърдено.

Налице е изрично признание на предявения иск по чл. 149 от СК от страна на ответника, обективирано в протокола от о.с.з.

В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищцата да бъде постановено решение при признание на иска по чл. 149 от СК и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска за присъждане на изръжка за минало време в размер на 2 799.00 лева, с което същият да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата в размер на 725.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна следва да се присъди държавна такса в общ размер от 271.98 лева, от която 216.00 лева за разглеждане на иска за издръжка за бъдеще време и 55.98 лева за разглеждане на иска за минало време.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

УТВЪРЖДАВА, на основание чл. 127, ал. 1 от СК, споразумението между родителите М. Ш. В., ЕГН ********** и П. Д. В., ЕГН **********, КАКТО СЛЕДВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. П.

В., ЕГН **********, на майката М. Ш. В., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето Д. П. В., ЕГН **********, при майката М. Ш. В., ЕГН **********, на адрес: *.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Д. П. В., ЕГН ********** и бащата П. Д. В., ЕГН **********, както следва:

* всяка първа и трета събота и неделя от месеца за периода от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване;

* за рождения ден на детето по споразумение между родителите;

* всяка четна година по три дни за Коледа и Великден, а всяка нечетна година – по три дни за Нова година;

* един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, КАТО за срок от една година, считано от влизане в сила на решението, режимът на личен контакт между детето и бащата ще се осъществява само на територията на гр. В..

ОСЪЖДА бащата П. Д. В., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Д. П. В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. Ш. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2024 г., до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж 3 до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА бащата П. Д. В., ЕГН **********, да заплати в полза на детето Д. П. В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. Ш. В., ЕГН **********, сумата в размер на 2 799.00 лева, представляваща издръжка за минало време, а именно за периода от 09.12.2023 г. до 09.12.2024 г., формирана на база минималната месечна издръжка за релевирания период - по 233.25 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. Д. В., ЕГН **********, да заплати в полза на М. Ш. В., ЕГН ********** сумата в размер на 725.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, П. Д. В., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер от 271.98 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на иска за издръжка за бъдеще и минало време.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4