Решение № 318 от 19.12.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Монтана, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500412 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК.

Жалбоподателите В. Д. лично и като изпълнителен директор на Е.АД, в качеството на длъжници по изп. дело № 20227480401160 на ЧСИ М.И., чрез пълномощник адвокат М.

К. обжалват писмо изх. № 19340 от 26.08.2022г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането им за изменение приетите за събиране в производството разноски, включени в ПДИ от 01.08.2022г. , включително и в частта за начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ .

Твърди се в жалбата, че искането за намаляване приетите за събиране в изпълнителното производство разноски е допустимо, като съдебният изпълнител е следвало да се произнесе по съществото на това искане и намали като прекомерно претендираното за плащане адвокатско възнаграждение, като съобрази и липсата на доказателства за плащането му. По отношение на таксата по т. 26 се твърди, че такава е дължима само по отношение вземането по изпълнителния лист и не следва да се начислява и върху приетите за плащане разноски на взискателя. Иска се отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ да измени разноските за адвокатско възнаграждение и намаляване на същите до минималният размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване и водене на изпълнително дело.

Взискателят по изпълнението А. ТН ЕООД чрез адвокат Е. К.а оспорва жалбата с подадено в срок писмено становище . Представя банково извлечение за платено адвокатско възнаграждение .

1

В обясненията си ЧСИ М. И. излага хронология на извършените по изп.дело действия без конкретно становище по жалбата.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателите, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирани лица – длъжници по изпълнението срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител, инкорпориран в писмо изх. № 19340/26.08.2022г. , с който е оставено без уважение искане за намаляване поради прекомерност адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, представляващи разноски по изпълнението, поради което е допустима за разглеждане.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ М. И. по молба на О.Б.АД гр. *от 31.05.2022г. и изпълнителен лист, издаден от Районен съд Монтана по ч. гр.дело № 20221630101183 против длъжниците Е. АД, И.К.АД и В.Д. за заплащане солидарно парични вземания в размер на 613 089.73 лева главница, 2125.16 лева възнаградителна лихва 3784.89 лева лихва за просрочие , 46.68 лева неустойка, 60 лева разноски по кредита, както и разноски в производството по издаване заповед за изпълнение. На 12.07.2022г. на основание чл. 429,ал.1 ГПК ЧСИ е конституирал като взискател по делото А. ТН ЕООД гр. *с основание сключен на 22.06.2022г. договор за цесия с първоначалния взискател. Молбата на А. ТН ЕООД за конституиране като взискател е подадена чрез адвокат Е. К. с приложени пълномощно за процесуално представителство по делото. По отношение длъжника И.К.АД новоконституираният взискател е оттеглил искането си за образуване на изпълнително производство. На 25.07.2022г. взискателят А. ТН ЕООД е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 24 150.10 лева с искане за приемането като разноски в производството, което искане е уважени с резолюция на ЧСИ от същата дата върху молбата.

Е. АД е упълномощил адвокат В. Д.а да го представлява по изпълнителното дело, на която на 01.08.2022г. е връчена поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ до дружеството длъжник с включени разноски по изпълнението 24 230.10 лева. Длъжникът В. Д. е получил чрез съпруга В. Д.а ПДИ на 28.07.2022г., изпратена му преди конституиране на новия взискател, поради което и за приетите за плащане разноски на същия е връчена нова ПДИ на 09.08.2022г. . На 24.08.2022г. длъжниците Е. АД и В. Д., чрез пълномощник адвокат В. Д.а са поискали от ЧСИ да намали допълнително приетите за събиране суми за адвокатско възнаграждение в размер на 24 150.10 лева с възражение за прекомерност. По тази молба ЧСИ се е произнесъл с писмо от 26.08.2022г. , адресирано до В. Д. чрез пълномощник адвокат В.Д.а, с което е оставил без уважение искането . Видно от писмото ЧСИ е приел, че 2 е нередовно сезиран с това искане от страна на длъжника В. Д., тъй като няма доказателства за упълномощаване на адвокат Д.а. Приел е също така, че в изпълнителното производство разпоредбата на чл. 248 ГПК, посочена в молбата, не е приложима, като защитата на длъжника се осъществява чрез обжалване постановлението за разноски. Изложени са и съображения, че молбата е подадена след предвидения в закона двуседмичен срок за обжалване постановлението за разноски, инкорпорирано във връчените ПДИ.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд от правна страна приема следното:

Съдебният изпълнител с подадената от длъжниците молба е бил сезиран с искане за намаляване поради прекомерност на основание чл. 78,ал. 5 ГПК на приетите от него разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 24 150.10 лева.

Независимо от посоченото в молбата правно основание- чл. 248 ГПК, съдебният изпълнител с оглед съдържанието на същата, в което изрично се прави възражение по чл. 78,ал. 5 ГПК е следвало да се произнесе по същество на това искане. Видно от мотивите, с които искането е оставено без уважение , то произнасяне по съществото на искането не е налице, а всички доводи на съдебния изпълнител са относими към допустимостта на молбата – липса на представителна власт , неприложимост на чл. 248 ГПК и просрочие на същата като жалба срещу действията на ЧСИ.

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че нормата на чл. 78,ал. 5 от ГПК е приложима и в изпълнителния процес. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането за намаляването на възнаграждението, е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо и пред който е повдигнат въпросът относно разноските.

Изхождайки от правомощията на окръжния съд при разглеждане жалби срещу действия на съдебния изпълнител като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт / ТР № 3 от 12.07.2005г. на ОСГК на ВКС/ , то следва извод, че съдът преценява съответствието със закона на постановлението за разноски. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. В случая се установява, че съдебният изпълнител е сезиран с искане за намаляване на приети за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение като прекомерни по реда на чл. 78,ал. 5 ГПК , което искане незаконосъбразно не е разгледал по същество, а е оставил без уважение с мотиви за недопустимост на същото. Въззивният съд , действащ като контролна инстанция 3 не може да замести преценката на съдебния изпълнител по чл. 78,ал. 5 от ГПК и за първи път да се произнесе по същество на направеното възражение за прекомерност.

От изложеното следва, че отказът на ЧСИ да разгледа направеното възражение по чл.

78,ал. 5 ГПК от длъжниците по изпълнението е незаконосъобразен и следва да се отмени, като се задължи ДСИ да се произнесе по същество и прецени налице ли са основания за намаляване поради прекомерност приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение . Едва ако това искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.

Следва да се има предвид и това , че преценката за дължимите в изпълнението разноски, съответно дали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно при възражение за това , би следвало да се направи едва в края на изпълнителния процес по аналогия с етапа, на който се преценява дължимостта на разноските в исковия процес / чл. 81 от ГПК/.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М. И., обективиран в писмо изх. № 19340/26.08.2022г. да разгледа възражение по чл. 78,ал. 5 ГПК на длъжниците по изпълнението, заявено с молба от 24.08.2022г. , КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ЗАДЪЛЖАВА съдебния изпълнител да се произнесе по същество с постановление по възражението по чл. 78,ал. 5 ГПК, направено от длъжниците по изп.дело № № 20227480401160 .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4