Решение № 1037 от 14.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Русе, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520106472 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от К. С. П. иск против Кинти БГ ЕООД - да бъде прогласена нищожността на сключен между тях Договор за потребителски кредит № *** г. на основание чл. 26, ал. 1 от 33Д, поради това, че противоречи на императивни законови разпоредби – чл.11 и чл.19, ал.4 във вр. чл.22 от ЗПК. Първоначално е предявен и акцесорен иск за връщане на платена по договор сума в размер на 318,60 лв. при изначална липса на основание, но в хода на делото този иск е оттеглен и производството в частта по него е прекратено. Ищцата претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът с нарочна молба-становище – вх.№23652/10.07.20226 г. е направил признание на иска по чл.237 от ГПК, с оглед на което прави и възражение, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК като счита, че не е дал повод за завеждане на делото.

Предвид направеното от ответника признание на иска по чл.237 от ГПК съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, т.к. правото което се признава не противоречи на законите и морала и ответникът може да се разпорежда с него. Такъв е и уредения от закона ред за произнасяне от съда при направено признание на иска (чл.237 от ГПК):

„(1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на 1 признанието на иска.

(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:

1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;

2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено“

В случая съдът е направил именно това - прекратил е съдебното дирене (събирането на допълнителни доказателства) като е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на делото по същество и е обявил че ще се произнесе с решение в законоустановения срок по реда на чл.237 от ГПК.

По отношение на въпроса за дължимост на разноски по делото съдът съобрази следното:

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.

Елемент от фактическия състав на тази хипотеза е извънпроцесуалното поведение на насрещната страна. В изрично уредения с чл. 78, ал. 2 ГПК случай ответникът, макар да е имал неправомерно от материалноправна гледна точка извънпроцесуално поведение, не е дал повод за завеждане на делото, поради което отговорността за направените в производството разноски се възлага върху ищеца като санкция за неоснователното ангажиране на правораздавателната власт. Предпоставките за това са освен липсата на извънсъдебен спор по съществуването на претендираното от ищеца право, ответникът веднага (с отговора на исковата молба) да признае иска и да обезсмисли провеждането на съдопроизводството (в този смисъл – Решение № 551 от 8.05.1995 г. по гр. д. № 754/94 г., ВС, IV г. о.). С оглед установените по делото обстоятелства е видно, че ответникът преди завеждането на делото не е предприел каквито и да било действия за да се възползва от сключения с ищцата нищожен договор за потребителски кредит или да оспорва неговата нищожност. След получаване на препис от И.М. и приложенията с платежно нареждане от 10.03.2026 г. той е възстановил на ищцата надплатените суми по договора, което е действие, което недвусмислено сочи, че не желае да се ползва от нищожния договор по никакъв начин.

В същия ден е подал и отговор на исковата молба, който също съдържа признание на иска – „В случай, че приемете исковете за допустими, моля да имате предвид, че Кинти БГ ЕООД признава същите за основателни.“. Няма никакви твърдения, нито данни, че ищцата е отправила извънсъдебна претенция до ответника преди делото и той е отказал да промени договора или да върне платените по него суми, които на осн. чл.23 от ЗПК не се дължат поради нищожност и така да е дал повод за завеждане на делото. Видно е, че ищцата е завела делото направо, без да поискате съдействие от другата страна извънсъдебно, а ответникът е признал иска още с отговора си. С оглед изложеното извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответника не може да бъде квалифицирано като такова, което дава повод за завеждане/поддържане на иска.

При това положение разноските по делото следва да останат за страните така както са направени и ответникът не следва да бъде осъждан да заплати на ищцата разноски по делото.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

2

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между Кинти БГ ЕООД-София, ЕИК 207615222 като кредитор и К. С.

П., ЕГН:********** от гр.Русе като кредитополучател, на основание на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие със закона.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3