Решение № 7167 от 19.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7167 гр. София, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110147486 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Е. Т. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 523,63 лв. (267,73 евро), представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 88,67 лв. (45,34 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 23.05.2025 г., сумата от 21,36 лв. (10,92 евро), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,07 лв. (2,59 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 23.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 32051/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабдения имот, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: гр. ****, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия.

Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – ****. Посочва се, че ответникът не е изпълнил 1 задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. Т. С. оспорва исковете при доводи за неоснователност на претенциите. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, като в тази връзка твърди, че партида за имота е открита при ищеца на името на другия съсобственик Димитър Костов Стоянов, поради което и последният се явявал потребител на услугата, съответно задължен за същата, като само с него е било налице облигационно отношение по доставка на топлинна енергия. Оспорва и да е собственик или вещен ползвател на имота, с оглед на което оспорва между страните да е възникнало облигационно правоотношение. Излага подробни съображения относно отменената т. 6.1.1. от Методика, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. Счита за неоснователна претенцията за услугата за дялово разпределение, доколкото същата се извършвала от дружество, различно от ищеца. Счита за неоснователна и акцесорната претенция за лихва, доколкото от страна на ищеца не били ангажирани доказателства за поставяне на ответника в забава. При изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда 2 само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 13.11.1990 г. Е. Т. С. и Димитър Костов Стоянов са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. ****, заедно с избено помещение № 8 и 4,002% от идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Следователно имотът е придобит от тях при равни права.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника, включително и относно приемането на общите условия.

В конкретния случай въпросът на чие име се води партидата в регистрите на дружеството няма правно значение, което да определя между кои лица възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия, доколкото липсват данни за подадено от името на другия съсобственик заявление-декларация за откриване на партида единствено на негово име.

Доколкото липсват данни и за последващо разпореждане от страна на ответницата с притежаваната от нея идеална част от имота, то съдът приема, че в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. тя е била собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, поради което между страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който тя дължи заплащане на стойността на ползваната услуга съобразно притежаваните от нея права.

Спорни са обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия през исковия период и нейното законосъобразно начисляване.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.

В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално 3 потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

От представените от ищеца доказателства се установява, че е взето решение от страна на етажните собственици за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

От заключението се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, отговарящ на изискванията за метрологична годност, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение в процесния период е извършвано от ****, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице констатира, че в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители; че в имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ; че в имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът; че за периода 01.05.2022-30.04.2024 г. ФДР е отчитала водомера в имота, за което са попълнени документи за отчет с подпис на потребител, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Начислена е и топлинна енергия за сградна инсталация съгласно зависимост, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на база пълния отопляем обем - 156 куб. м. Вещото лице констатира, че прогнозно начислената сума за топлинна енергия абоната за периода е 1938,83 лв., а изравнителната сума за периода е 835,65 лв. за връщане, тоест стойността на реално потребената в имота топлинна енергия след изготвяне на изравнителните сметки възлиза на 1103,18 лв. Според заключението сумите са начислени съобразно ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия за периода. Според констатациите на вещото лице, измерването на потребеното количество топлинна енергия през периода е извършено от общ топломер, по отношение на който е проведен контрол от лицензирани лаборатории, съгласно Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Посочено е, че тестваният общ топломер е бил технически изправен през процесния период.

Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от ищеца и от фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период за имота на ответницата е доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.