Решение № 1336 от 10.11.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 974/2022
- Вид
- Решение № 1336
- Подписан
- 10.11.2022
- В сила
- 10.11.2022
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.113 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.465 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1336 гр. С., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500974 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Е. Г. срещу решение № 266919/ 13.12.2021г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д.
№ 9457/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 24 000 лв. до пълния размер от 120 000 лв.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и е необосновано. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Счита, че възражението на ответника за съпричиняване на вредите от нейна страна е неоснователно и недоказано, но дори и да се приема, че има принос, то той не е в такъв висок размер. Неправилно е прието от СГС, че тя е пресичала пътното платно пред паркирани автомобили. Няма данни по делото в тази насока. Основна причина за пътния инцидент е на водача на лекия автомобил, който го е управлявал със скорост от 70 км/ч. Поддържа, че е получила изключително тежки травматични увреждания, претърпяла е три операции, изпитвала е силни болки и поради това се е налагало да приема обезболяващи медикаменти. Търпяла е изключително тежки неимуществени вреди от ПТП. Присъденото обезщетение е несправедливо занижено.
1
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от нея част като постанови друго, с което да уважи изцяло предявени иск.
ЗД „Бул Инс“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата . Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Л.
Г. твърди, че на 21.02.2020г. около 05.45 ч. в гр. С. е пострадала като пешеходец при ПТП. Пресичала е ул. „Хан Кубрат“ в района на № 69 и на автобусна спирка на пресечката с ул. „Св. Мина“, когато изведнъж е била ударена от лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, управляван от С.
В. Г.. Водачът се е движел по ул. „Хан Кубрат“ в посока от ул. „Адам Мицкевич“ към ул. „Бели Дунав“. Той е виновен за настъпване на инцидента, защото е нарушил правилата за движение по пътищата като е управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и не я е пропуснал да премине. В резултат от ПТП е получила тежки травматични увреждания: счупване на горния край на тибията/голям пищял/, счупване на пубиса/срамна кост/, контузия и разкъсно- контузна рана на главата, счупване на носните кости, наличие на периобитален хематом, счупване на горния край на раменната кост. Била е приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, където раната на главата й е била хирургически обработена. На 25.02.2020г. е била извършена операция за фиксация на фрактурата на ацетабулума и срамните кости като й извършена репозиция на фрактурите. За фиксация са използвани два реконстуктивни плаки с винтове, поставени отгоре и отпред.
На 02.03.2020г. е оперирана за фиксация на латералния тибиален кондил.
Извършена е била анатомична репозиция на фрактурата и й е поставена Кигла. За запълване на костен дефект е използвана замразена фибула от тъканна банка. За окончателна фиксация са използвани три винта и плака с винтове. На 05.03.2020г. е била оперирана отново за стабилизиране на фрактурата на раменната кост. Извършена й е била анатомична репозиция на фрактурата на проксималния хумерус. Наличието на костен дефект е бил запълнен с алло-присадък от замразена диафиза на фибула от тъканна банка.
2
За фиксацията са използвани заключваща плака с винтове. В резултат от проведеното лечение е била обездвижена напълно без възможност да става от леглото. Имала е непрекъсната денонощна помощ в ежедневието си.
Изпитвала е изключително силни болки и се е налагало да приема обезболяващи. Към момента състоянието й не се е подобрило. Все още е обездвижена, не излиза от дома си. Не може да става на краката си. Използва инвалиден стол. ПТП се е отразило тежко и на психиката й. Преди инцидента е била пълноценна, а към момента е инвалид. Затворила се е в себе си. Продължава да изпитва болки и да ползва обезболяващи. Собственикът на лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 23.08.2019г. до 22.08.2020г. при ответника. Затова моли съда да го осъди да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Сочи, че няма първични медицински документи за времето веднага след инцидента- фиш за спешна медицинска помощ и няма информация за състоянието на пострадалата на мястото на инцидента. Счита, че за получените травми справедливото обезщетение е 30 000лв. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като е нарушила чл.113 от ЗДвП като не се е съобразила със скоростта и посоката на движение на МПС. Тя се е поставила в превишен риск като е продължила да пресича пътното платно при видима опасност. Инцидентът е станал на голям булевард с няколко платна за движение във всяка посока, като пресичането е било на неразрешено място от пътния участък. Прави възражение, че е налице случайно деяние и ударът е бил непредотвратим за водача на МПС.
Оспорва претенцията за лихва като счита, че тя не съобразена с чл.380 и чл.497 от КЗ.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадало лице, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум е, че на 21.02.2020г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие.
Не се спори, че водачът С. Г., управлявал лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ 3 за периода 23.08.2019г. до 22.08.2020г. при ответника. Това обстоятелство е било прието за безспорно.
Безспорно е, че на 21.02.2020г. Л. Г. е била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД във връзка, с което са представени три броя епикризи.
Няма спор, че със писмена застрахователна претенция от 02.06.2020г. ищецът е поискала от ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 17.06.2020г. застрахователят е поискал да представи конкретно посочени документи и е посочил, че до представянето им няма основание да й заплати обезщетение.
В хода на съдебното дирене е допусна медицинска експертиза, изготвена от специалист ортопед- травматолог. Тя е дала заключение, в което е посочила травматичните увреждания, които е получила ищецът при ПТП: разкъсно-контузна рана на дясната челна област на главата, фрактура на носните кости, фрактура на двете рамена на дясната срамна кост на таза, фрактура на кръстната кост, фрактура на дясната голямопищялна кост в горната му част, фрактура на дясната раменна кост в горната част. Те са в причинна връзка с ПТП. По своя медико-биологичен характер счупването на двете срамни кости и фрактурата на сакралната кост са довели до трайно затруднение на движението на долните крайници за срок по- дълъг от 30 дни, при ищеца 6 месеца. Счупването на десния голям пищял в горната му част е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, в случая до 8 месеца. Счупването на дясната раменна кост в горната й част е причинило на ищеца трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, в случая до 3 месеца. Разкъсно- контузната рана на главата е довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Предприетото лечение е чрез три оперативни интервенции и медикаментозна и обезболяваща терапия.
Лечебният период е бил обичайният около 6-8 месеца, но възстановителният период е продължил още 2-3 месеца, тъй като пострадалата трудно се е възстановила от множествените фрактури. Получената разкъсно-контузна рана е зараснала окончателно за 10-12 дни. Общия оздравителен период е бил около 1 година. Болките и страданията са били най- интензивни през първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на провежданата рехабилитация на всяка от фрактурите. През останалите 4 периоди ищецът е търпяла периодични болки при пренапрежение на увредените крайници. Тогава е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. На 27.04.2021г. е извършен личен преглед на ищеца от вещото лице, при който е установено, че на дясната челна област на главата има видим белег от 4 см., който представлява козметичен дефект.
Дясната раменна кост е зараснала окончателно с добър калус. Металната остеосинтеза не е извадена. Има остатъчен белег от операцията предно медиално с размер от 12 см. Движенията са трайно ограничени до възможност 90 градуса. Не може да издига ръката си нагоре и настрани. Има изразена хипертрофия на мускулатурата на дясната ръка, засягащ двуглавия мускул. Рехабилитацията на дясната раменна става продължава и към момента с тенденция да се подобрят обема и силата на движенията. Двете рамена на дясната срамна кост и тазобедрената ямка са зараснали окончателно, но металните остеосинтези не са извадени. На дясната тазобедрена става има остатъчен пожизнен белег по дясната тазобедрена става от операцията с размер 14-15 см. Счупената кръстна кост е зараснала окончателно. Металните винтове не са извадени. Движенията на дясната тазобедрена става при флексия и екстензия са в норма, но при отвеждане в страни движението е в трайно намален обем с 15 градуса, но останалите движения са в норма. Десния голям пищял е бил счупен в горната част като е довело до трайно нарушение на ставната повърхност. Фрактурата е зараснала окончателно. По външната област на дясното коляно има оперативен белег от 14 см. Движенията на дясната колянна става са в норма. Ставата е стабилна.
Ищецът се придвижва самостоятелно с щадяща походка, но с леко накуцване на дясно. Бъдещата прогноза е общо оптимистична, но с продължаване на рехабилитацията на дясната раменна става. Към настоящият момент съобщава за единични болки в зоните на фрактурите и мускулните групи около тях при преумора и рязка промяна на времето. Болките преминават след употреба на обезболяващи средства.
Допусната автотехническата експертиза е посочила механизма на произшествието, мястото на удара, скоростта на движение на лекия автомобил преди и в момента на удара- 70 км/ч, скоростта на движение на пешеходеца- 3,8 км/ч. , опасната зона на спиране на автомобила-62, 59м.
Отстоянието на МПС от място на удара- 106м. Вещото лице е направило извод, че ищецът като пешеходец е била видима за водача на автомобила, 5 който при предприемане на адекватни действия по намаляване на скоростта или спиране е бил в състояние да предотврати произшествието. В зоната на удара няма пешеходна пътека. Ударът е бил предотвратим от страна на водача. Пострадалата също е имала възможност да забележи МПС от мястото, на което е предприела пресичане на ул. „Хан Кубрат“ и да го преустанови на двойната разделителна линия. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че посоката на пешеходеца е било от автобусната спирка към хотела. Тя е тръгнала от участъка, в който има автобусна спирка.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни и основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г. е водачът на лекия автомобил, блъснал ищеца. Заявява, че помни произшествието. То е станало през месец февруари 2020г. Твърди, че не я е видял. Скоростта на автомобила е била около 40 км/ч. Пътувал е за работа и е бил с негов колега. След като я е блъснал веднага е спрял, защото не е знаел какво се случва. След това е разбрал, че е бутнал човек. Ищецът е дошла от негово ляво. В неговата поска е имало две ленти. Имало е спрели автомобили в едната лента и той се е движил между двете ленти. От дясната страна е имало спрели автомобили. Това е пред хотел „Надежда“. Имало е деформация върху автомобила. Предното стъкло е било пукнато, предният капак е бил изкривен, фарът му е бил счупен. Не е сигурен дали бронята е била изкривена. При удара е имало паднала торба отстрани. На мястото има остър завой и след него е видял, че светофарът свети червено и затова не е подал газ.