Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 19.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 82/2023
Вид
Решение № 97
Подписан
19.05.2023
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 154, ал.2, т.5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 154, ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията
  • чл. 203, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Ловеч, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500082 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 11666/ 23.12.2022 година от П. Н. Б., чрез С. П.

С., Адвокатска колегия - Ловеч с адрес : ******, против решение №493/ 01.12.2022г., постановено по гр.дело № 870/2021г. по описа на Районен съд – Ловеч. Посочва, че обжалва изцяло първоинстанционното решение, като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и очевидно неправилно. Моли да бъде отменено изцяло ведно с всички законни последици по следните съображения:

По отношение на предявения от ответника П. Б. иск с правно основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.З0 ал.З от ЗС - за необходимите разноски, изтъква, че първоинстанционният съд в противоречие с правната норма, фактите по делото и съдебната практика е достигнал до неправилния извод за неоснователност на исковата претенция.

Решението е изцяло порочен съдебен акт и по предявения от С. Б. иск с правно основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.31 ал.2 от ЗС - за обезщетение за лишаване от ползването на едната северна стая и мазанското помещение под двете северни стаи в процесната сграда. Изтъква, че съдът не се е съобразил с разпределеното право на ползване на съсобствения имот в договора за дарение, като достъпът до всяка част е с отделен вход и в този смисъл не се налага ищецът да иска достъп и да минава през 1 стаите на ответника. Следователно изцяло необосновано е твърдението,че П. Б. осуетява достъп на С. Б. до тези помещения в цитираната нотариалната покана, но съдът е приел съдържанието е изцяло безкритично и без да съобрази изложените от тях доводи по повод липсата на причини да се заплаща каквото и да било обезщетение за неосигуряван достъп до помещенията на ищеца по този иск. Изложени са подробни съобаржения в тази насока

Изтъква, че решението е изцяло порочен съдебен акт и в частта, с която съдът е решил да изнесе на публична продан сградата, предмет на делбата. Посочва, че ответникът П. Б. е извършил множеството необходими и полезни разноски, за да подобри имота, да бъде годен за ползване, както и да го съхрани. Освен това той е изключителен собственик на дворното място и реално сградата без дворно място в населено място като с.С. е непродаваема, тяе без санитарен възел, поради което я прави реално неизползваема за живеене при съвременните условия.

Сочи, че тази сграда не е жилищен имот за нито една от страните, че реално се използва само делът на П. Б., че той е поддържал и подобрявал цялата сграда, за да я запази, поради което счита, че същата следва да му бъде възложена в дял в качеството му на собственик на дворното място. В този смисъл моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение ведно с всички законни последици, като им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от С. Н. Б., с адрес: ****** , чрез адв. С. Р. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ******. Счита, че така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано, обсъден е целия събран по делото доказателствен материал, поради което моли д а бъде оставено в сила, като им бъдат присъдени сторените по делото разноски за въззивната инстанция.

Изтъква, че правилно първоинстанционият съд е изнесъл на публична продан делбения имот, като е уважил претенцията по сметки на доверителя й до размера съгласно изменението на иска по чл. 214 от ГПК и е отхвърлил исковата претенция по сметки на П. Б. като неоснователна и недоказана, отхвърлил е претенцията за законна лихва върху претендираната главница от ответника П. Б. и е присъдил сторените по делото разноски.

Излага подробни съображения, че единствения способ в случая за прекратяване на съсобствеността върху процесния имот е изнасянето му на публична продан, като неподеляем. Липсват основания да бъде възложен на ответника.

Относно претенцията по сметки на ответника, изтъква, че ищецът не е бил уведомен и не е давал съгласие за извършване на подоберния, поради което може да се претендира само стойността на евентуално сторени реални разноски, ако е сторил такива, а само помалката сума между тази на сторените разходи и увеличената вследствие подобренията стойност на имота. Част от тях са погасени и по давност, а 2 други нямат отношение към делбената сграда.

Кухненските шкафове, мивката и сгъваемата стълба към тавана, охранителна и видеонаблюдаваща система - това са движими вещи, които не са трайно прикрепени, не представляват подобрения по естеството си. Изложени са съображения за недоказаност на останалите претендирани подобрения.

По отношение на размера на претенцията по сметките: Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Изтъква, че в конкретния случай може да се претендира само половината сума от увеличената стойност на сградата, в случая 5 904 лева.

Относно претенцията по сметките на доверителя й счита, че безспорно се установява, че не е имал достъп до една от северните стаи, както и до мазето под двете северни стаи , тъй като ответникът е зазидал входа на С. до втората северна стая както и входът към мазето под двете северни стаи. От допълнителното заключение на вещото лице се установява каква е стойността на наема за североизточната стая за процесния период. Изложени са и подробни съображения за неоснователност и на претенциите за лихви.

Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, постановено оп Ловешкия районен съд по гр.д. № 870/2021г. като валидно, допустимо и правилно, бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да присъдени сторените по делото разноски и за въззивната инстанция.

Постъпила е частна жалба от П. Н. Б. срещу определение № 66/ 19.01.2023 година по гр. д. № 870/ 2021 година по описа на РС – Ловеч, постановено по реда на чл. 248 от ГПК с което е осъден да заплати на С. Б. разноски в размер на 700 лева.

Моли да бъде отменено и да им бъдат присъдени разноски.

Препис е изпратен на другата страна, която не е изразила становище.

В съдебно заседание въззивникът П. Н. Б. се явява лично и с адв. С. С., поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят да бъде уважена.

Претендира направените разноски. Представя писмена защита.

Въззиваемият се представлява от адв. С. Л., която от името на доверителя си оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Претендира направените разноски. Развива съображенията си в писмена защита.

Въззивният съд с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК счита, че 3 атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 870/ 2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

С решение № 247/ 04.10.2021 година, постановено по гр.д. № 870/ 2021 година по описа на РС-Ловеч е допусната съдебна делба между С. Н. Б. и П. Н. Б. на следния недвижим имот: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: с. С., ******, със застроена площ от 105 кв.м. на един етаж, находяща се в имот с идентификатор ***, при квоти ½ ид.ч. за всеки един от съделителите.

В първото заседание по втора фаза на делбата С. Н. Б. е предявил на основание чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 31, ал.2 от ЗС, претенция по сметки против П. Н. Б. за сумата 1 785 лева, изменена по реда на чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 28.09.2022 г. В размер на 539.75 лева, за периода 01.11.2019 година до 15.12.2021 година, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на едната северна стая и мазанското помещение под двете северни стаи в сградата, предмет на делбата.

С нотариална покана акт.76, том ІІ, рег. 10879от 02.10.2019 година, връчена на 21.10.2019г. С. Б. е поканил П. Б. да му осигури достъп до една от северните стаи и до мазанското помещение, в десетдневен срок от получаване на поканата.

По повод подадената покана е изпратен отговор от П. Б., в който посочва, че не притежава ключове за неговите помещения и не възпрепятства по никакъв начин достъпа, който се осъществява от източната улица.

С писмо, връчено на 02.12.2019 година Р.С.Б., като пълномощник на баща си, по повод ползването на северната стая и мазата, отправя покана за осигуряване достъп, чрез предоставяне на ключове от входа на сградата, използван от П. Б., или да бъде упълномощена да поиска изготвянето на проект за преустройство, с цел оформянето на проход между двете северни стаи.

Претенция по сметки е предявил и П. Н. Б. против С. Н. Б., за сумата от 23 260.39 лева, изменена по реда на чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 28.09.2022 г. в размер на 24 975.59 лева, представляваща стойността на извършените подобрения и разноски в имота, както и сумата от 100 лева, изменена на 7 368.53 лева мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.04.2016 година до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата.

Във връзка с претенциите по сметки са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, от чиито показания са оформени две групи. Посочените от ищеца свидетели С.Н.П. (зет на ищеца), Н.С.Н. (внук на ищеца) и Ю.Д.Е. твърдят, че С. има достъп само до една стая от процесната сграда към улицата и няма достъп до другата 4 стая (другата северна). Сградата е едноетажна и има два входа, единият вход е откъм улицата, а за другата стая и мазата се влиза през входа, ползван от ответника. Според свидетелите достъпът на ищеца до другите помещения на сградата е възпрепятстван от брат си П.. Като св. Ю.П. знае от ищеца, че брат му възпрепятства достъпа до другите помещения (другата северна стая и мазата) от съсобствената сграда.

Свидетелите, посочени от П. Б., твърдят, че през 2015 година старата къща не била измазана отвън, имало напукване и изронване на стените на къщата и ниско в основите, и вътре нищо не било ремонтирано. Имало нужда от належащ ремонт. Св. Н. изработил и монтирал две дървени интериорни врати, входната врата, дървени стълби, капандура на тавана (дървената част), монтаж на стълба за изкачване на тавана, ламперия в антрето, спалнята, кухненски плотове, ламинат в спалнята. Виждал майстора, който правил шпакловка и измазване на къщата и дървена дограма.

Св. К.К. през 2017 година измазал къщата отвън, имало дупки както на външните така и на вътрешните стени, покрива течал, тухлите били изядени от дъжда.

Правил тротоари и цокъл около къщата, пред входа направили площадка през пролетта на 2018 година. Измазал и и облепил с ламарина комина, сменил около 20 плочи на покрива около комина, другите си ги правил П.. Материалите осигурявал П. и той му платил за работата. Ремонта бил в периода 2017 – 2020 година.

Р.М. в показанията си сочи, че бащата на страните разделил старата къща на две части, като южната част към герана дал на П., а северната част с две стаи към главната улица на С.. П. като получил този дял започнал ремонт на неговия имот – на покрива, зидария, дограма. В стаите на С. нищо не било правено, дори вода нямало. За тях входът бил откъм улицата и за двете стаи.

Св. Б. посочва, че като видял за първи път къщата била в изключително лошо състояние, покривът, покрит с каменни плочи, напукани и разместени, течал. На места покривната конструкция била компрометирана и подпрян с дървена греда. Стените били кирпичени и напукани, откъм улицата мазилката била изпадала, отвътре пълно с влага. Подът имал огромни дупки, основите също били компрометирани. Според него в рамките на една – две години било възможно да се срути цялата къща.