Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 04.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 715/2021
Вид
Решение № 222
Подписан
04.04.2022
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 , ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.129 · Търговски закон
  • чл.145 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001000715 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 325229/07.06.2021год. подадена от „ Лайт Беър“ ЕООД гр. София срещу Решение № 262818/28.04.2021год., постановено по гр.д.№ 4323/2020год. по описа на СГС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „ Лайт Беър“ ЕООД гр.София срещу Е. Б. К. от гр. *** частичен осъдителен иск с правно основание чл.99 във вр. с чл.79, ал.1, чл.19, ал.1 от ЗЗД и чл.129,ал1 от ТЗ за заплащане на сумата от 50 000 евро част от вземане в размер на 450 000 евро- продажна цена на 8 дружествени дяла на „ Ню Лайн“ООД, придобито от ищеца с договор за цесия и с което „ Лайт Беър“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. Б.

К. разноски по делото в размер на 4 500 лева.

В жалбата се подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява се несъгласие с основния мотив на съда за отхвърляне на иска, а именно , че предварителният договор уреда само и единствено правото на страните да сключат окончателен договор и че въз основа на него не може да претендира авансово заплащане на продажната цена. Застъпва се становище в противния смисъл, с позоваване на уговореното в договора и на съдебна практика , постановена в същия този смисъл. Твърди се ,че действащото законодателство не забранява страните да уговорят авансово плащане на продажната цена в предварителния договор, че подобна уговорка е израз на свободата на договаряне ,прокламирана в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД и при настъпване на уговорените с договора условия, какъвто бил и настоящия случай, тя се явява дължима.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В подаден в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата Е.К. въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като 1 правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че правилно и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел ,че между страните по предварителния договор не е налице договорка за авансово плащане на продажната цена ,че ищецът няма вземане по предварителния договор , че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет ,че предварителният договор е развален на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД поради виновно поведение на продавача и купувача няма задължения по него.

При отхвърляне на въззивната жалба се претендира присъждането разноски.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :

Пред СГС е бил предявен иск от „ Лайт Беър“ ЕООД срещу Е. Б. К. за заплащане на сумата от 50 000 евро,представляваща част от вземане в общ размер от 450 000 евро-продажна цена за придобиване на 8 дружествени дяла от капитала на „ Ню Лайн „ ООД , ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял, че по сключен на 09.05.2012год. предварителен договор за покупкопродажба ответницата била поела задължение да закупи 8 дружествени дяла от капитала на търговското дружество „ Ню Лайн“ ООД за цена от 500 000 евро ,при посочени в договора условия . Твъдял е също така ,че тези условия били настъпили , поради което за ответницата било възникнало задължение за авансово заплащане на договорената продажна цена ,което тя не била изпълнила .Поддържал е , че продажната цена не му била заплатена и след оправена нотариална покана , поради което му е дължима в качеството му на цесионер по сключен с продавача по предварителния договор- Д. К. на 22 . 10.2018год. договор за цесия .

Ответницата е оспорила иска, с твърдения за недължимост на претендираната от нея сума. Твърдяла е , че Д. К. няма вземане спрямо нея по процесния предварителен договор, поради което не би могъл да го прехвърли на ищеца. Поддържала е че предварителният договор бил развален на основание чл. 87, ал.2, предл.1 от ЗЗД още преди сключване на договора за цесия поради виновно неизпълнение от страна на Д. К. на задължението му за сключване на окончателен договор на 04.12.2017год. , поради което той е нямал вземане спрямо нея, което да прехвърли в последствие на ищеца. Поддържала е също така, че не дължи претендираната сума ,тъй като заплащането й било обвързано със сключване на окончателен договор, какъвто не бил сключен, както и че по силата на предварителния договор за продавача Д. К. било възникнало единствено потестативното право да иска единствено сключване на окончателен договор, но не и заплащане на продажната цена. Твърдяла е ,че последната не се била дължала и поради нищожността на предварителния договор като сключен в противоречие на добрите нрави- чл.26, ал.1 , прел.3 от ЗЗД с поддържана нееквивалентност на насрещните престации. Заявила е, че никога не е имала намерение да подписва процесния предварителен договор , че го е направила под принуда и заплаха от продавача Д. К., че никога не е имала желание да става съдружник в „ Ню Лайн“ ООД, поради което предварителният договор бил нищожен поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД и като привиден или при условията на евентуалност- унищожаем на основание чл.30 от ЗЗД.

По така предявения частичен иск СГС е постановил обжалваното в настоящото производство решение, с което го е отхвърлил като неоснователен. С оглед характера на процесния договор е приел ,че въз онова на него за страните са възникнали единствено задължения за сключване на окончателен договор и че задължението за заплащане на продажната цена на дружествените дялове би възникнало едва след сключване на окончателен договор като преди или преди постановяване на решение по глава 31 от ГПК ,подобна претенция е лишена от основание.

Приел е също така, че поради липса на задължение на ответницата за заплащане на цена на непрехвърлени от бъдещия продавач дружествени дялове, не е възникнало вземането, предмет и на договорът за цесия , което изключва материалноправната легитимация на ищеца като кредитор спрямо ответницата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде извършена преценка относно правилността му съгласно чл. 269 от ГПК въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания :

По делото се установяват следните релевантни за спора факти :

2

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.05.2012год. , сключен между „Интернешънъл Билдингс“ ООД, С. И. К., Е. Б. К. , И. К. К. , П. А. А., В. А. П. и „ Ню Лайн ООД чрез управителя В. А. П. в качеството им на купувачи и Д. А.

К. в качеството му на продавач .В чл.3, ал.1 от договора Д. К. в качеството си на продавач и съдружник в „ Ню Лайн“ ООД ,притежаващ 25 дружествени дяла с номинална стойност 2 500 лева се е задължил да продаде на Е.К. , а тя се е Е. Б. К. се е задължила да закупи 8 дружествени дяла от капитала на „ Ню Лайн“ ООД за сумата от 500 000 евро.

В чл.3.1 от договора е уговорено ,че окончателният договор за покупко-продажба на дружествените дялове ще бъде сключен най-късно в срок до 01.12.2017год. , а в чл.7.1 конкретните условия и начини за това, а именно – окончателният договор да бъде сключен в седмодневен срок от момента , в който „Банка ДСК“ ЕАД пристъпи към принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията си по сключените договори за кредит и анексите към тях ,въз основа на ипотечните актове , договорите за поръчителство и записите на заповеди авалирани от „ Ню Лайн“ ООД и бъдат предприети съответните действия по изпълнение т.е образуваното производство и се пристъпи към действия по изпълнение. При сбъдването на горепосоченото условие /пристъпването на изпълнителни действия от страна на банката кредитор/ преди 01.12.2015год. страните са договорили купувачът Е.К. да плати договорената цена на продавача както следва: 170 000 евро до 01.12.2015год., 170 000 евро до 01.12.2016год. и 160 000евро до 01.12.2017год. , а ако условието се сбъдне след 01.12.2015год. - 250 000 евро- до 01.12.2016год. и 250 000 евро – до 01.012.2017год.

В чл.7.1 от договора е уговорено също така ,че ако най-късно до 01.12.2017год. не бъдат заличени договорните ипотеки върху хотелски комплекс „Грийн парк“ гр. *** в полза в полза на „ Банка ДСК“ ЕАД, не бъдат предоставени съответните удостоверения за липса на вещни тежести върху имота, от който да е видно че договорните ипотеки са заличени, не бъдат върнати в оригинал издадените и авалирани записи на заповед на издателя им, който съвместно с лицата авалисти да констатира , че оригинала върнат и унищожен съвместно от издателя и авалистите по записа на заповед , както и не бъдат прекратени договорите за поръчителство към „ Банка ДСК“ ЕАД , то в този случай в посочения срок до 01.12.2017год. следва да се сключи окончателен договор и да се заплати договорената продажна цена от купувачите.

В чл.12, ал.2 от договора се съдържа уговорка, че в случай че уредените в полза на „ Банка ДСК“ ЕАД договорни ипотеки не бъдат заличени в срок до 01.12.2017год., не се предоставят удостоверения за липса на тежести и на издателя не бъдат върнати издадените от него оригинали за запис на заповед най-късно до 01.12.2017год. ,както и не бъдат предоставени други документи , удостоверяващи ,че дадените от „ Ню Лайн“ ООД лични и реални обезпечения в полза на „ Банка ДСК“ ЕАД са отпаднали , Д. К. има право да получи пълния размер на договорната цена за продажбата на дружествените дялове .

По делото е представено Удостоверение от 07.02.2020год. на ЧСИ Р. А. , от което се установява ,че въз основа на издаден изпълнителен лист от 27.11.2015год. на СРС е образувано изп.дело № 20158480401545 с взискател „ Банка ДСК“ ЕАД, длъжник „ Интернешънъл Билдинкс“ ЕООД и ипотекарен длъжник „ Ню Лайн“ ООД , по което и в полза на взискателя е вписана възбрана върху ипотекиран недвижим имот , собственост на „ Ню Лайн“ ООД, а именно ПИ с идентификатор *** с площ от 7 509 кв.м. и с адрес: гр.*** , с начин на трайно ползване за курортен хотел, заедно с построените върху него три сгради.

В констативен протокол от 04.12.2017год. нотариус В. М. е обективирано явяването на страните по предварителен договор в неговата кантора и изявленията им във връзка наложени върху дружествените дялове –предмет на предварителния договор запори. Протоколът е нотариално заверен.

Представен е по делото и констативен протокол от 29.01.2018год. на нотариус В. М., обективиращ проведена между Е.К. и пълномощник на Д. К. среща във връзка с нотариална покана , вписана под акт № 45, том-1,рег.№ 501/18.08.2018год. В същия са отразени становища на горепосочените лица във връзка със сключване на окончателния договор и изявление на Е.К. ,че същият е развален. Протоколът е нотариална заверен .

По делото е наличен договор за прехвърляне на вземане от 22.10.2018год. , по силата на който Д. А. К. е прехвърлил на „ Лайт Беър“ ЕООД вземане спрямо Е.К. в размер на 450 000 евро от общо притежавано такова в размер на 500 000 евро, произтичащо от задължение на Е.К. за 3 заплащане на 8 дружествени дяла на „ Ню Лайн“ ООД по предварителен договор за покупкопродажба на дружествени дялове от 09.05.2012год. срещу от 40 000 евро , платима в срок до 01.12.2018год. Договорът за цесия е с нотариална заверка на подписите от 22.10.2018год. на Нотариус С. Ф. с район на действие Районен съд- София.

Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената е изпратено на Е.К., но няма данни кога е получено от нея.

На 28.12.2018год. Д. К. е получил нотариална покана , съдържаща изявление от Е.К. за разваляне ,на основание чр.87, ал.2 от ЗЗД , на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.05.2012год. поради виновно неизпълнение на поето с договора задължение .В поканата е налице позоваване на констативен протокол от 04.12.2017год. и вписаните в него данни за наложен запор върху дружествените дялове-предмет на предварителния договор.