Решение № 119 от 09.07.2026, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- Гражданско дело 1342/2025
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- Тихомир Колев Колев
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Чирпан, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20255540101342 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Настоящото производство е образувано по ИМ от Н. Х. Х. против С. С. Х., Х. В. Х. и А. В. Х.. Правното основание на предявения иск е чл. 32 ал. 2 от ЗС.
Твърди се в ИМ, че ищецът и тримата ответници били съсобственици при квоти 1/2/една втора/ идеална част за ищеца и 1/2/една втора/ идеална част за тримата ответници на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Чирпан, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, одобрени със Заповед №РД-18-1540/03.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3777 кв.м., местност „ЦИГАНСКАТА МАХАЛА“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: 4, предишен идентификатор: няма, със съседи: ***, ***, ***, ***, ***.
Твърди се още, че в поземленият имот имало построени жилищни сгради, селскостопански сгради и гаражи, като ищецът бил собственик на източния близнак от едноетажна сграда-близнак, построена през 1965г., с идентификатор ***, както и на стопански постройки с идентификатори и *** и гараж с идентификатор ***. Другите постройки в поземления имот се ползвали от ответниците.
Поземления имот граничел с асфалтов път /***/, като дължината на границата била около 41 метра. Страните по делото били регистрирани с административен адрес, даден от Община Чирпан за имота, а именно: ***.
Твърди се също, че единственият достъп до имота бил от към ул. „***“, като в 1 годините назад между ищецът и неговия брат (наследодател на ответниците) не било имало проблем с достъпа до сградите на ищеца през асфалтовия път. След смъртта на наследодателя на ответниците, същите построили масивна ограда по цялото лице на съсобственият между страните имот и ограничили напълно достъпа на ищеца към собствените му сгради - както пеша, така и с автомобил.
Твърди се, че след проведени множество разговори между ищеца и Х. В. Х.
(ответник), да му предостави достъп до имота през лицето на същия откъм улица „***“, той категорично отказвал, за което дори имала образувана преписка в Районна прокуратура Чирпан, по жалба на ищеца.
При условие, че имотът бил съсобствен, ответниците били длъжни да осигурят нужния достъп и да не пречат на свободното преминаване, движение в имота и обслужването на реално обособените недвижими имоти находящи се в същия, собственост на ищеца.
Изнасят още, че поземленият имот бил достатъчно голям, за да може да бъде разпределено ползването на същия, което да осигури безпроблемно и безпрепятствено ползване на реално обособените сгради от техните собственици. Ищецът бил собственик на 1/2 идеална част от поземления имот, а ответниците на другата 1/2 ид. част, като същите живеят заедно в реално обособени сгради, оставени им в собственост от техния наследодател.
Тъй като било невъзможно страните да се разберат доброволно, за ищеца възникнал правен интерес от подаване на настоящата искова молба, с която да искал от съда да разпредели ползването на описания поземлен имот.
Предвид на горното, моли съда да бъдат призовани и след като се установи основателността на претенциите, съда да се произнесе с решение, с което да се разпредели ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Чирпан, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, одобрени със Заповед №РД-18- 1540/03.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3777 кв. м., местност „ЦИГАНСКАТА МАХАЛА“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория при неполивни условия: 4, предишен идентификатор: няма, със съседи: ***, ***, ***,
***, ***.
В срока за отговор е постил такъв от С. С. Х., Х. В. Х. и А. В. Х. и тримата представлявани от адв. Димитър Търгов от АК – Стара Загора.
Твърдят, че предявеният иск за разпределение правото на ползване съобразно притежаваните от страните идеални части бил допустим.
В действителност ищецът и ответниците били съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Чирпан, одобрени със Заповед № РД18-1540/03.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 3777 кв.м., в местност „Циганската махала“, 2 трайно предназначение на територията:земеделска, НТП: Нива, категория на земята при неполивни условия: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, със съседи:
***, ***, ***, ***, ***, ***.
Посоченото в ИМ на ищеца за ползването на жилищните сгради и стопанските постройки също било вярно.
От името на доверителите му обаче, не били съгласни с написаното в исковата молба, че Х. В. Х. „категорично“ отказвал да даде достъп до имота през лицето откъм улица „***“.
Свидетелство в тази посока било посоченото от районния прокурор на няколко пъти, в приложеното по настоящото производство Постановление по преписка № 1925/2025г. по описа на РП Чирпан, че било липсвало разбирателство по отношение на размера на достъпа.
В допълнение на казаното в исковата молба не било посочено ищецът да е бил провеждал разговори с другите ответници.
Относно сградите: Считали, че не съществува спор за ползването им. В действителност неговите доверители били собственици на жилищна сграда - западния близнак с идентификатор ***, гараж с идентификатор ***, както и стопанските сгради с идентификатори ***, ***,***.
Относно дворното място /поземления имот/: Наистина имотът бил достатъчно голям, за да бъде разпределено правото на ползване, но при спазване на квотите на съсобствениците /по 1 / 2 ид. част за ищеца и общо 1 / 2 ид.част за ответниците/, като считали, че било възможно да се постигне справедливо разпределение на ползването му.
Важното било правото на ползване да бъде равностойно разпределено между страните.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа обстановка:
Предмет на делото e разпределението на реалното ползване на съсобствен недвижим имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Чирпан, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, одобрени със Заповед №РД-18- 1540/03.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3777 кв. м., местност „ЦИГАНСКАТА МАХАЛА“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория при неполивни условия: 4, предишен идентификатор: няма, със съседи: ***, ***, ***,
***, ***.
Не се спори между страните, че са съсобственици на гореописания недвижим имот при квоти 1/2/една втора/ идеална част за ищеца Н. Х. Х. и 1/2/една втора/ идеална част за тримата ответници С. С. Х., Х. В. Х. и А. В. Х..
От приетото заключение по съдебно – техническата експертиза и допълнителното такова, неоспорени от страните се установява, че а разпределението на правото на ползване на процесния имот може да бъде разпределено по шест варианта, описани в заключението.
От правна страна, съдът намира следното:
3
При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява найцелесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира (ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Правото на мнозинството да определи ползването на съсобствената вещ може да бъде осъществено по съдебен ред, когато това е необходимо (Определение № 89/25.02.2009г. по гр. дело № 88/2009г. на ВКС, Решение № 795/11.11.2010г. по гр. дело № 1738/2009г. на ВКС).
При осъществяването на съдебната администрация относно разпределението на ползването на общ имот, съдът следва да съобрази няколко основни принципа - разпределението следва да съответства на дяловете от собствеността, да отговаря на нуждите на съсобствениците, да съответства на направените от страните подобрения ако са налице такива, разпределението трябва да е съобразено и с наличното застрояване в имота.
В случая се установи, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, като с оглед притежаваните от тях идеални части от собствеността и т.к. по делото не се доказа между съсобствениците да е налице договореност за ползване на процесните имоти, съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 от ЗС е допустима.
Съдът счита, че следва да уважи иска, като разпределението на ползването на процесния имот, следва да се извърши по III-тия вариант от заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Т. Г. Н..
При този вариант разпределението на правото на ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Чирпан, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, одобрени със Заповед №РД-18- 1540/03.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3777 кв. м., местност „ЦИГАНСКАТА МАХАЛА“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория при неполивни условия: 4, предишен идентификатор: няма, със съседи:
***, ***, ***, ***, ***, както следва:
Част I, описана е точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 25, 24, 23, 22, 21 и 20 - с площ от 93. кв.м., за ползване от ответниците С. С. Х., Х. В. Х. и А. В. Х..
Част II, описана с точки 1, 13, 12, 11, 10, 15, 16, 17, 18 и 19 - с площ от 1382.60 кв.м., за ползване от ответниците С. С. Х., Х. В. Х. и А. В. Х..
Част III, описана с точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 - с площ от 1857.40 кв.м., за ползване от ищеца Н. Х. Х..
Част IV, описана с точки 1, 2, 20, 21, 18 и 19 - с площ от 62.30 кв.м., за общо ползване от ищеца Н. Х. Х. и ответниците С. С. Х., Х. В. Х. и А. В. Х..
При този вариант ищецът ще ползва площ от 1857.40 кв.м а ответниците ще ползват площ от 1857.53 кв.м.. При този вариант е предвидено делителната линия с точки 10, 11, 12 и 13 да минава по самия край на оранжериите на ищеца.
Именно този вариант съдът счита, че е най- удачно да бъде приложен, като при него ще се отговори на нуждите на съсобствениците, същия съответства на изградената инфраструктура и с наличното застрояване в имота. При този вариант няма да се налага да 4 се изкоренява част от засадения в имота лозов масив, а и най- добре би се осигурил достъпа до съществуващия в имота гараж, посочен на скиците под № 6 / виж и свидетелските показания събрани в хода на производството/. По изложеното съдът възприема, че вариант IV е по- неудачен. На първо място защото се налага да се изкоренява част от лозов маси. На второ място защото осигурения достъп е със завой почти на 90 градуса при ширина на общата част оцветена с жълто 3,5 метра, което би затруднило влизането в имота на поголямо превозно средство и на последно място защото построения в имота гараж № 6 би бил практически неизползваем при разпределение на ползването по вариант IV.
При изслушването в о.с.з. вещото лице, същото представя скици- предложения, съобразно вариантите в заключението и в допълнителното такова, с посочени в тях координати и линейни метри, приети от съда. Така представеното заключения и скици не бяха оспорени от страните по делото.
Скицата по III-ти вариант към заключението на вещото лице, следва да бъде обявена за неразделна част от настоящото решение.
По разноските:
С Определение № 389 от 8.10.2010г. по ч.гр.д. № 293/2010г., ІІ г.о. на ВКС е прието, че в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността (В този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012 г. По гр. д. № 444/2012г., II г.о. на ВКС).