Решение № 691 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6110/2023
- Вид
- Решение № 691
- Подписан
- 15.05.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.200 · Закон за защита на потребителите
- чл.23 · Закон за защита на потребителите
- §13 т.9 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 691 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330206110 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 002868/06.10.2023г. на Директор на Регионална дирекция /РД/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив, към Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131324923, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** П. П. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.23 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл.200 от ЗЗП.
По съображения, изложени в жалбата и в депозирана молба, жалбоподателят „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Претендира разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Въззиваемата страна – Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез процесуалния си представител адв. Я. К., прави искане за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.03.2023г., по повод постъпил в КЗП, РД Пловдив сигнал от потребител, била извършена проверка от служители на КЗП, РД Пловдив и ОДБХ Пловдив в обект – магазин „Т-маркет“, находящ се в гр. Пловдив, бул.“Шипка“ № 6, стопанисван от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Целта на проверката била спазване изискванията на ЗЗП при обявяване на цените на предлаганите за продажба стоки. Сред участвалите в проверката била св. С. К.
Г., заемаща длъжността „гл.инспектор“ в КЗП, РД Пловдив.
По време на проверката обектът бил в работен режим и обслужвал клиенти. Констатирано било, че в обекта се предлагали за продажба плодове и зеленчуци; шоколадови и захарни изделия; пакетирани храни; зеленчукови, плодови, месни и рибни консерви; мляко и млечни произведения; малотрайни и трайни колбаси; охладени меса и риби; замразени плодове; зеленчуци и меса; маслини; салати и готвени ястия, скара и др.; перилни и почистващи препарати; санитарни материали; алкохолни и безалкохолни напитки; кучешка и котешка храна и др. Цените на стоките били обявени чрез етикети, поставени в близост до стоките и обявени ясно и четливо в левове.
Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана за това, че за конкретни стоки, продавани в насипно състояние, били обозначени едновременно цените за килограм и за 100 гр., а именно:
1. маслини Анфика Blond – 0,99 лв./100 гр. и 9,9 лв./кг;
2. пилешки гърди мариновани печени – 2,99 лв./100 гр. и 29,90 лв./кг;
3. пилешки крилца със соев сос – 1,59 лв./100 гр. и 15,90 лв./кг;
4. пържени пилешки филенца – 2,59 лв./100 гр. и 25,90 лв./кг;
5. пържени картофени лодки – 1,49 лв./100 гр. и 14,90 лв./кг;
6. свински гърди червена марината – 1,99 лв./100 гр. и 19,90 лв./кг;
7. свински врат с кост зелена марината – 1,99 лв./100 гр. и 19,90 лв./кг;
8. свински врат с кост червена марината – 1,99 лв./100 гр. и 19,90 лв./кг;
9. свински пушени уши – 2,69 лв./100 гр. и 26,90 лв./кг;
10. печени пилешки трътки – 1,29 лв./100 гр. и 12,90 лв./кг.
Проверяващите приели, че за описаните стоки, продавани в насипно състояние, търговецът не бил обозначил само цената за мерната единица килограм, което представлявало нарушение на чл.23 от ЗЗП.
Въз основа на резултатите от проверката, обобщени в Констативен протокол /КП/ № К-2696751/08.03.2023г., св. С. Г. съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 002868/21.04.2023г. срещу „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за извършено нарушение на чл.23 от ЗЗП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наложено административно 2 наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.23 от ЗЗП, на основание чл.200 от ЗЗП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
В разглеждания казус със съставянето на АУАН на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е повдигнато административно обвинение за това, че при извършената на процесната дата проверка в обект - магазин, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че за конкретни, продавани в насипно състояние стоки, са били обозначени от търговеца едновременно цени за килограм и за 100 гр., с което е прието за нарушено правилото на чл.23 от ЗЗП. Тази фактология е била възприета от наказващия орган и по идентичен начин описана в неговия административен акт, като е възприел и формираните в акта констатации за осъществено административно деяние по горепосочената разпоредба от ЗЗП. Тези фактически констатации, обаче, не бяха подкрепени и потвърдени от показанията на актосъставителя, която сочи, че извършеното от жалбоподателя нарушение се състои в продажбата на стоки в насипно състояние, чиято цена търговецът е обявил само за 100 гр., но не и цената за мерната единица, а именно 1 кг. По този начин, макар актосъставителят декларативно да посочи при разпита си като свидетел, че поддържа АУАН, същата в показанията си не потвърждава онези фактически обстоятелства от нарушението, които е посочила за установени от нея при съставяне на акта и при наличието на които е приела за извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. В случая е налице неяснота и неопределеност по отношение на това с какви точно действия/бездействия жалбоподателят е нарушил конкретната разпоредба – продавал е конкретно индивидуализирани насипни стоки с обозначени едновременно цените за килограм и за 100 гр.
/както е прието в АУАН и в НП/ или цената на стоките на топлата витрина е била обявена само за 100 гр., отбелязана с етикета така, както с категоричност твърди актосъставителят в показанията си. Това прави обвинителната теза, обективирана в акта и в постановлението, неподкрепена по безспорен и категоричен начин от събрания доказателствен материал и води до недоказаност на твърдяното за извършено от санкционираното дружество нарушение.
Настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител, виновно ли е осъществено деянието. При обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване за него. В негова тежест е да докаже по безспорен начин с всички допустими доказателства отразените в АУАН фактически констатации, които по презумпция нямат доказателствена стойност. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното с указаните в закона способи за събиране на доказателствата.
3
В хода на настоящото производство административнонаказващият орган не доказа по категоричен начин нарушение на чл.23 от ЗЗП така, както е прието и описано в АУАН и НП. Верността на фактическите изводи на актосъставителя, възприети и от наказващия орган, в случая не се установява по несъмнен начин, а както е ноторно известно по аргумент от чл.303 ал.1 от НПК вр чл. 84 от ЗАНН административнонаказателната отговорност не може да почива върху предположения. Това води до недоказаност на твърдяното нарушение, а оттам до отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Налице е и друго основание за отмяна на обжалваното НП. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗЗП за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка. Легалното определение за цена за единица мярка е дадено в §13 т.9 от ДР на ЗЗП, което сочи, че „цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър.“.
В конкретния случай жалбоподателят е изпълнил задължението си да обозначи цената за единица мярка. Пояснението за цената за 100 гр. реално не е задължително и представлява допълнителна информация. Поради това административно наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Незаконосъобразно е жалбоподателят да бъде санкциониран за това, че заедно с цената за единица мярка килограм е обозначил в повече, а именно цената за 100 гр., като между двете не се констатират несъответствия.
Жалбоподателят е спазил изискването да обозначи цената за единица мярка килограм, като същевременно с нея е обявил и цена за 100 гр., което не може да се възприема като нарушение на чл.23 от ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна на жалбоподателя, на основание чл.63д ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН, в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на юрисконсултското възнаграждение законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лв. предвид извършените в хода на настоящото производство процесуални действия.
4
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 002868/06.10.2023г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131324923, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** П. П. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.23 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл.200 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на “МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131324923, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** П. П. П., ЕГН ********** сумата в размер на 80 лв., представляваща сторените по делото разноски за ползваната юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5