Решение № 151 от 19.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Кърджали, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100473 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Р. Р., с която са предявени обективно и субективна кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗЗП, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на сключения между нея и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД Договор за потребителски кредит № *******/07.03.2022 г. и на сключения между нея и „Кредит гаранция“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 07.03.2022 г., както и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Кеш кредит мобайл“ ЕАД за сумата от 10 лв., представляваща платена от ищеца възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *******/07.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и за сумата от 20 лева, представляваща заплатена от ищеца без основание сума в изпълнение на договор за гаранция към договор за паричен заем № *******/07.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че посочения в договор за потребителски кредит от 07.03.2022 г. ГПР не отговаря на действителния такъв. Сочи, че по този начин кредиторът е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Изтъква се, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита и следва да бъде включен при изчисляването на годишния 1 процент на разходите, тъй като е индикатор за общото оскъпяване на кредита.

В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 36,00 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител. Освен това не били спазени и изискванията на чл. 5 от ЗПК, тъй като на ищеца не било разяснено по ясен и разбираем начин преди сключването на договора какъв е размера на всички разходи, които следва да заплати.

Сочи, че ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД заблуждаващо е предоставил на ищеца стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 300 лева с посочен ГПР 48,40 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Твърди, че в договор за потребителски кредит от 07.03.2022 г. било единствено посочено като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,40 %/. Непосочването на действителния размер на ГПР водело до непораждане на права и задължения по договора за потребителски кредит.

На следващо място в исковата молба, сочи подробни съображения, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици, тъй като поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Изтъква, че тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя, тъй като бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравпоправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/. Също така, твърди, че недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК, освен това бил нарушен и принципа на справедливост. Сочи, че преди сключване на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, произтичащо от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК и Директива 2008/48, като оценката имала за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 2 първия ответник „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, в които излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и твърди, че ГПР е изчислено правилно, като включително са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Оспорва твърдението, че посоченият разход е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит.

Възразява още, че сключеният с ищеца договор за потребителски кредит не съдържа всички законоустановени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити.

Оспорва и изложените доводи за нищожност на лихвата в размер на 36 % поради твърдяното й противоречие с добрите нрави.

Признава, че ищцата е възстановила сумата, като е заплатила общо сума в размер на 300,59 лв., от които 300 лв. за главница и 0,59 лв. договорна лихва.

Възразява по повод допускането на съдебно-счетоводна експертиза.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Прави искане за присъждане на разноски.

Вторият по делото ответник „Кредит гаранция“ ЕООД също представя отговор в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва изцяло предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. Признава, че се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и срока на Договор за потребителски кредит № ******* от 07.03.2022 г., сключен между последния и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, но оспорва същият да е породил действие, доколкото след усвояване на заемната сума по договора за кредит на 07.03.2025 г. същата е била върната на 09.03.2025 г. Твърди, че за пораждането на действие на договора ищецът следвало да бъде уведомена на посочения телефонен номер, като такъв разговор не е бил провеждан.

Сочи, че не са заплатени никакви суми от страна на ищеца по договора за възлагане на поръчителство, включително посочените от ищеца 20 лв.

Моли производството по делото да бъде прекратено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответните дружества "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и "Кредит гаранция" ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна 3 квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ******* от 07.03.2022 г., сключен между ищцата А. Р. Р. и ответното дружество "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и за обявяване за нищожен на Договор за възлагане на поръчителство от 07.03.2022 г., сключен между ищцата А. Р. Р. и ответното дружество "Кредит гаранция" ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит тип кредитна линия № ******* от 07.03.2022 г., поради противоречие на закона.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата А. Р. Р. и ответното дружество "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ******* от 07.03.2022 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит с № ******* в размер на 300,00 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 48,00 %, лихвен процент 36,00 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 327,55 лв., срок на договора в месеци - 5 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 65,51 лв.

Безспорно е между страните, че на 07.03.2022 г. между ищцата А. Р. Р. и ответното дружество "Кредит гаранция" ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство, във връзка с обезпечаването на кредит с № ******* по Договора за потребителски кредит тип кредитна линия № ******* от 07.03.2022, като предвиденото възнаграждение на поръчителя възлиза на 224,94 лв. или по още 37,49 лв. на месец, дължими с всяка месечна вноска по Договора за кредит .

Възнаграждението на поръчителя не е включено като разход в ГПР по Договора за кредит, което е обявено за безспорно между страните с протоколно определение от 30.10.2025 г.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на ГПР по договора за кредит, ако в неговия обхват се включат разходите на поръчителя „Кредит Гаранция“ ЕООД, съгласно погасителния план на възнаграждението за обезпечение – в размер на 37,49 лв., на месечна база, дължими разсрочено с месечните погасителни вноски, изчислен съобразно формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК би бил в размер на 905,70%.

Също така от експертизата се установява, че по процесния кредит с № *******/07.03.2022 г. от страна на ищеца е извършено плащане на 09.03.2022 г. в размер на 300,59 лв., с която сума е погасена главницата в размер на 300 лв. и част от договорната лихва до 09.03.2022 г. в размер на 0,59 лв.

По делото е представена справка за кредтина задлъжнялост от БНБ, 4 видно от която по въпросния кредит с № *******/07.03.2022 г. от страна на ищеца е усвоена сумата от 300 лв., но не са отразени никакви плащания.

Ответникът "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 48,00 %, без да е посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира.

Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР посоченият годишен лихвен процент от 36,00 %. С договора за възлагане на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя, но не е посочено дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.