Решение № 264 от 02.05.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Разград, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101831 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – установителни искове за установяване вземането на ищеца към ответника за дължими главница и договорна лихва.

Образувано е по искова молба, депозирана от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, чрез пълномощника си адв. Митко Тодоров, съдебен адрес: гр. София, пл. “Света Неделя” № 4, ет. 4, срещу ответницата С. М. Ю. с ЕГН-********** от гр. Р.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед № 3070 от 19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по Частно гражданско дело 21670/2020 г. на Районен съд – Разград: 234,29 лева (двеста тридесет и четири лева и двадесет и девет ст.) - главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-615-00***-2019 от 14.05.2019 г. и Анекс № 1 от 14.05.2019 г.;

5,23 лева (пет лева и двадесет и три ст.) - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 23.01.2020 г. до 15.10.2020 г.; 72,00 лева (седемдесет и два лева) - разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ до длъжника; законна лихва върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В случай, че се уважи иска, моли за присъждане на разноските по настоящото производство, както и по заповедното.

Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

1

На 14.05.2019 г. между „УниКредит Булбанк" АД и С. М. Ю. с ЕГН ********** като кредитополучател и оправомощен държател, бил подписан Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-615-00***- 2019. По силата на сключения договор на ответницата бил предоставен кредитен лимит в размер на 500,00 лева. Ответницата се задължила да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска. Размерът и броят на погасителните вноски се определяли в зависимост от това дали и колко пари е усвоил оправомощения държател. Страните договорили съгласно чл. 3.1. от договора единствено минимална погасителна вноска (МПВ) в размер на не по-малко от 3 % от отпуснатия кредитен лимит, която оправомощеният държател се задължавал да осигурява ежемесечно по сметката си, посочена в чл. 3 и то в случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл. 3.1.1. от договора бил посочен период на клиентски плащания (ПКП), т.е. периодът, в който оправомощеният държател може да усвоява, т.е. да ползва суми до размера на кредитния лимит - всеки календарен месец от първо до последно календарно число. В чл. 3.1.2. от договора бил посочен период на погасяване/издължаване (ПП), т.е. периодът, в който задължително следва да бъде правена поне минималната вноска за погасяване на използваните суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта. С чл. 2 от договора страните уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати просрочил. Определен бил краен срок за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредитната карта суми договора, а именно 24 месеца, считано от датата на сключване на договора. Освен основните права и задължения на договарящите, банковата сделка регламентирала и случаите, в които кредитът/кредитния лимит ставал предсрочно изискуем, а именно чл. 10 от договора. На 14.05.2019 г. между страните бил подписан Анекс № 1 към договора. Страните се съгласили и приели, че установеното в Раздел I, точка 3 от договора за кредит се изменя, приемайки съдържанието и параметрите на анекса. Съгласно § 2 всички останали клаузи на договора за кредит, които не били изменени с анекса, оставали в сила непромени.

Според заключението сумата е усвоена от ответницата на 15.05.2019 г.

До 24.10.2019 г. ежемесечно ответницата внасяла по 15,00 лева месечно. От 2020 г. не всеки месец ответницата погасявала по 50,00 лева до 23.02.2021 г.

Според вещото лице към датата на изготвяне на заключението непогасената главница по договора е 152,29 лв., а лихвата за просрочената главница в размер на 32,80 лв.

С оглед неизпълнението ищецът съобразно чл. 10.1. във вр. с чл. 10.1.1., във вр. с чл. 8.12. от договора (неплащане на парично задължение) обявил цялата непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, пристъпвайки към незабавно събиране на изискуемите суми - главница и лихви, включително такси и разноски. Кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 23.01.2020 г., като ищецът уведомил кредитополучателя чрез покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявление по чл. 60 от ЗКИ, получена лично от ответницата на 18.03.2020 г.

На 16.10.2020 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. С оглед 2 постъпилото заявление и приложените към него доказателства било образувано ч.гр.д. № 1670 по описа на Районен съд - Разград за 2020 г. По образуваното ЧГД съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. М. Ю. с ЕГН **********, осъждайки я да заплати на кредитора следните суми: 234,29 лева - главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-615-00***-2019 от 14.05.2019;

5,23 лева - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 23.01.2020 г. до 15.10.2020 г.; 72,00 лева - разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ до длъжника, ведно със законна лихва върху главницата от дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в общ размер на 85,00 лева, включващи 25,00 лв. за внесена държавна такса и 60,00 пв., с начислен ДДС за адвокатско възнаграждение. Въз основа на постановените съдебни актове било образувано Изпълнително дело № 300 по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков за 2021 г. с peг. № 761. С Разпореждане № 2499 от 08.09.2022 г. на заповедният съд ищецът бил уведомен, че заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, поради което съдът е указал на ищеца да предяви за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването на определението.

От правна страна:

Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница по договор за кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на поръчителя – ответник при условията на чл. 47 от ГПК и в срока по чл. 415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 14.05.2019 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника. Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „Уникредит Булбанк” АД и кредитополучателя С. М. Ю. е сключен договор за банков кредит със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 от ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва.

Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните, а ответницата е обективирала воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като фактът на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице сочи, че усвоена на 15.05.2019 г. Като непогасената главница към момента е 152,29 лв., а обезщетението за забава е в размер на 32,80 лева.

Следва да се вземат предвид заплатените суми до приключване на 3 настоящото производство, които се установяват с оглед посоченото от вещото лице.

Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено право на вземане за сумата от 152,29 лева, представляваща изискуема главница по посочения по-горе договор, като предявения иск за установяване съществуването на задължение до този размер е основателен и доказан.

Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на предоставената парична сума, кредитополучателят дължи заплащане на възнаграждение. С оглед постъпилите плащания след издаването на заповедта и ИЛ предвид посоченото в заключението, съдът приема, че няма незаплатена лихва за просрочена главница.

Ответницата дължи разходите за връчване на поканата да доброволно изпълнение в размер на 72,00 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Служебно съдът извърши проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, но прецени като спазени изискванията на ЗПК.

По отношение на разноските:

Разноските на ищеца: Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на уважената част от иска. Същите са доказани в общия размер от 1070,00 лв., от които: 150,00 лева за държавна такса, от които по заповедното 25,00 лв.; 60,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното; 300,00 лв. – възнаграждение на вещото лице и 200,00 лева за възнаграждение на особен представител, 360,00 лева за адвокатско възнаграждение. В случая частично са отхвърлени поради постъпване на плащане след издаването на заповедта. Съдът приема, че ответницата с поведението си е дала повод за завеждане на делото, поради което дължи заплащане на направените разноски – направените по заповедното и по настоящото. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 85,00 лв. по заповедното производство и общо 985,00 лв. по исковото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. М. Ю. с ЕГН-********** дължи на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, следните суми, за които са издадени Заповед № 3070 за изпълнение по чл.

417 от ГПК на 19.10.2020 г. на Pайонен съд – Разград, Разпореждане за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист на 19.10.2020 г. по Частно гражданско дело № 1670/2020 г. по описа на Районен съд – Разград: 152,29 лв.

4

(сто петдесет и два лева и 29 стотинки), представляваща дължима главница по сключен между страните Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-615-00103-2019 от 14.05.2019 г. и Анекс № 1 от 14.05.2019 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 15.10.2020 г. до изплащането и; 72,00 лв. (седемдесет и два лева), представляващи разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете поради извършено плащане за следните суми: за дължимата главница над уважения размер до претендирания от 234,29 лева и за лихвата върху просрочената главница за периода 23.01.2020 г. до 15.10.2020 г. в размер на 5,23 лв.