Решение № 22 от 23.04.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Раднево, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200017 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №************** от 24.09.2025 г., издадено от началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на жалбоподателя Х. М. М. на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 383,47 евро, както и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от З Д в П . На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 18 контролни точки.

За констатираното нарушение е съставен АУАН сер. А Д акт №************/21.06.2025г. от

И.

Д.

И.

– на длъжност

********************** в РУ Раднево в присъствието на свидетеля Р. В. А..

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно, поради протИ.речието му с материалния закон и са допуснати редица съществени п р о ц е с у а л н и нарушения в хода на административнонаказателното производство, поради което моли съда да отмени наказателното постановление. В жалбата си твърди, че наложените наказания са незаконосъобразни и несправедливи, че не е извършил твърдяното в наказателното постановление нарушение, както и че не са налице доказателства, подкрепящи обвинителната теза за осъществяване на

1 нарушението от обективна и субективна страна. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – началник на РУ-Раднево при ОД на МВР- Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му представител - юрисконсулт А., за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Чрез упълномощения си процесуален представител поддържа изложените в жалбата доводи и излага допълнително такива, изложени в писмена молба с вх. №1750/23.03.2026 г. и моли наказателното постановление да бъде отменено.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В АУАН и НП е описана следната фактическа обстановка: На ********** г. в 17:54 часа в гр. *******, ул. “*************”, в района на кръстовището за ****** „Т***********“, посока север – юг, Х. М. М., ЕГН ********** като водач на лек автомобил „************“ с рег. №

***********, управлява лекия автомобил, собственост на Н. К. М. със скорост от 98 км/ч с отчетен толеранс от - 3 км/ч, при максимално разрешена скорост от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, като установената скорост е превишена с 58 км/ч. Скоростта била установена със система TFR1-M с радар TR4D № 640, с приспаднат километров толеранс от 3%.

Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. До собственика на автомобила била изпратена и надлежно попълнена декларация на основание чл. 189, ал.5 от ЗДвП, от която е видно, че на процесната дата и часови отрязък от време автомобилът е управляван от жалбоподателя Х. М. М..

2

След като приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, актосъставителят издал АУАН Серия АД № ******* от 21.06.2025 г., бл. № ******* в отсъствие на нарушителя, изпратен до РУ Свиленград за надлежно връчване, като същият е връчен лично на жалбоподателя на 29.08.2025 г. При идентично приета фактическа обстановка, въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното НП №*************** от 24.09.2025 г., издадено от началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което жлабоподателят бил санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП и му била наложена глоба в размер на 383,47 евро, както и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл.

21, ал. 2 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 18 контролни точки.

Към административнонаказателната преписка са приложени: АУАН серия АД акт № ********* от 21.06.2025г. за налагане на глоба; справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство; писмо до РУ Свиленград за връчване на АУАН по местоживеене; писмо от РУ – Свиленград за връчен АУАН; снимков материал към акта за установяване на административно нарушение от *********г., 17:54 ч. с отбелязана измерена скорост 101 км/ч, ограничение 40 км/ч.; протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835 №4-49-24/11.07.2024 г., протокол за използване на АТСС мобилна система за видеоконтрол 640/28.10.2023г., оправомощителни заповеди, справка за нарушител/водач, декларация за предоставяне на информация във р. с чл. 189, ал.5 ЗДвП, както и НП № *************** от 24.09.2025 г., приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

По делото са били разпитани както свидетеля по акта, така и актосъставителя, които посочват, че акта е съставен в остъствие на нарушителя и бил изпратен за връчване по местоживеене на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, при спазване на неговата 3 материална и териториална компетентност.

Съда обаче констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Видно е, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН №*********//21.06.2025 г. в отсъствие на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба, к огато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Гласните и писмените доказателства събрани по делото еднопосочно установяват, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, допускащи това - нарушителят да не може да бъде намерен или след покана да не се е явил. В настоящия случай, съдът с разпореждането си за насрочване на делото изрично е задължил административнонаказващия орган да представи надлежно връчена покана до нарушителя за съставянето на АУАН, но такава не е представена. Прави впечатление, че в попълнената декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от собственика на автомобила и приложеното към нея сведение, е посочен телефон за връзка с жалбоподателя, което означава, че преди да състави АУАН за актосъставителя не са съществували особени затруднения да се свърже с нарушителя и да го покани за съставянето на АУАН, но доказателства в тази насока липсват.

АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, която е формална предпоставка за издаване на НП, а е резултат от проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния характер на административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да прави възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият принцип на наказателния процес, според който актосъставителят доказва извършеното нарушение, а не нарушителя доказва своята невинност. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН въвежда по един императивен за актосъставителя начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя. Само когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви, тази разпоредба допуска акта за 4 административно нарушение да бъде съставен и в негово отсъствие.

Нарушител е лицето, на което се вменява виновно извършване на административно нарушение. Съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 8 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Нарушението на тези правила е съществено, тъй като води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае с неговото съдържание, да изложи (ако има) своите обяснения или възражения по акта още при образуване на административнонаказателното производство.

На следващо място при съставянето на АУАН е допуснато и нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Съгласно този текст, при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Видно от самия АУАН, последният е подписан от един свидетел Р. В. А., като липсва отбелязване, че същият е присъствал при извършване или установяване на нарушението, напротив за същия е отбелязано, че е свидетел при съставяне на акта. Това се явява съществено нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН. В случай, че се приеме, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, а именно, че АУАН е съставен въз основа на официални документи, то по делото няма приложени доказателства, от които да са видни тези официални документи.

Съдът констатира още едно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, а именно: във връчения на жалбоподателя екземпляр от наказателното постановление като място на извършване на нарушението е посочено ул. “******”, в района на кръстовището за ****** „*********“, посока север – юг, а в допълнително представения екземпляр от НП, представен в хода на производството от административнонаказващия орган е посочено - гр. ******, ул. “*******”, в района на кръстовището за ******* „********“, посока север – юг, за който екземпляр обаче липсват данни да е връчен на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая в съставения АУАН актосъставителят е посочил като място на извършване на нарушението - гр. *****, ул. “*******”, в района на кръстовището за ***** „********“, посока север – юг, чието коректно 5 посочване се подкрепя и от представените с преписката писмени доказателства - протокол за използване на АТСС мобилна система за видеоконтрол 640/28.10.2023г., но в издадения и връченият на жалбоподателят екземпляр от НП липсва посочване на населено място, в което е извършено нарушението. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН предвижда, че Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, т. е дава възможност за отстраняване на допуснати нередовности в съставения АУАН чрез тяхното отстраняване в издаденото наказателно постановление, но доколкото в случая сме изправени пред обратната хипотеза – АУАН съдържа необходимите реквизити, изискуеми от закона, а в издаденото наказателно постановление, е допуснат пропуск досежно точното място на извършване на нарушението и няма предвиден процесуален ред за отстраняването му, съдът намира че това също представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.