Решение № 77 от 08.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Благоевград, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Мария Сп. Чакърова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210201440 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К. А. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б против Наказателно постановление № ., издадено от началник група при ОДМВР - Б с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20лв за нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца за нарушение на чл. и на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10лв за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Оспорва се компетентността на наказващия орган и актосъставителя. Като нарушение се сочи отсъствието на адрес и ЕГН на свидетеля в АУАН, както и че същият е съставен в присъствието само на един свидетел. Навежда се, че НП не отговаряло на предвиденото към съдържанието му изисквания. Не било установено по несъмнен начин виновно извършено нарушение от жалбоподателя. Твърди се несъответствие между словесното описание, правна квалификация на нарушението на чл.40, ал.1 ЗДвП и санкционната разпоредба,

Поддържа се, че словесното описание на нарушението на чл.123, ал.1, т.3,б „в” ЗДвП не съдържало всички съставомерни признаци на това нарушение, като в случая следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 10.05.2022 г. жалбоподателят паркирал лек автомобил „О. Около 16.30 ч. на същата дата при извършване на маневра движение назад, В. не се убедил, че пътят зад автомобила е свободен, при което с управлявания от него л.а.„Опел Астра” с рег. № ударил паркирания л.а.”М и реализирал ПТП с материални щети. След това управляваният от жалбоподателя автомобил напуснал местопроизшествието. Действията на жалбоподателя били забелязани от свидетелите С. К. и А. Ю.. К. направила снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил, която предоставила на позната на собственика л.а.”М” с рег.№ На 11.05.2022 г. Б. депозирал жалба до началника на 01 РУ Благоевград. При извършената проверка са снети обяснения от свидетелките К. и Ю., и от жалбоподателя, който потвърдил, че на 10.05.2022г. паркирал лек автомобил „О, като е възможно при извършваните маневри да е ударил л.а „М

Материалите от извършената проверка са предадени на свидетеля К., който приел, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 40, ал.1 ЗДвП, чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП и чл.100, ал.1, т. 1 ЗДвП и на 08.08.2022 г. съставил срещу него АУАН бл.№ Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН блг. при идентичност на описаните нарушения и тяхната правна квалификация, началник-група към ОДМВР –Благоевград с-р „Пътна полиция“Благоевград, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 13.09.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели К., Ю., Б. и К. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с рег. № година, с приложение жалба УРИ г., обяснение от Ю. от 11.05.2022 година, обяснение от С. К. от г., обяснение от К. В. от 17.05.2022 г.,протокол за ПТП № .

В основата на фактическите си констатации съдът постави показанията на К. и Ю., които последователно и непротиворечиво възпроизвеждат непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства. Двете свидетелки са незаинтересовани от изхода на делото, като показанията им съответстват на установените при извършената проверка резултати и се подкрепят от саморъчното написаното обяснение на жалбоподателя.

Показанията на К. и Ю. съдържат данни за мястото и механизма на реализираното ПТП и идентификацията на управлявания от В. автомобил.

Показанията на свидетеля Б., които съдът кредитира като достоверни са доказателствен източник за мястото, където е бил паркиран автомобила му и причинените от ПТП щети .

Районният съд се довери и на показанията на свидетеля К. с оглед тяхната последователност и непротиворечивост, като от тях се установяват детайли за процедурата по съставяне и връчване на АУАН, както и за данните въз основа на които К. направил извод за извършени нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

В съставените АУАН и протокол за ПТП се съдържат данни за основните елементи от състава на нарушението по чл.40, ал.1 ЗДвП- място, време и обстоятелства около извършването му.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 13.09.2023 г., а жалбата е от 26.09.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните 2 съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно т.2.1 на Заповед № г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началник на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

Действително в съставения АУАН не е посочено ЕГН на свидетелката, присъствала при извършване на нарушението и съставяне на акта, но с оглед коректното отразяване на имената и адресът й, позволяващ нейната идентификация, в случая не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, предпоставящо отмяна на НП.

Неоснователно е и въведеното с жалбата възражение за допуснато процесуално нарушение на чл.40 ЗАНН. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал.3 ЗАНН, както и на разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗАНН налага извода за спазване на процесуалните правила в случаите, когато АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, стига той да е присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Императивното изискване за двама свидетели е предвидено единствено в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Тогава АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Единствено при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, съставянето на акта в присъствието само на един свидетел представлява нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т. е. подписът на един свидетел е достатъчен, за съответствието на съставения АУАН на изискванията на ЗАНН. В случая свидетелката К. е присъствала при извършването на нарушението, поради което със съставянето на акта в нейно присъствие са спазени предвидените с чл.40 ЗАНН изисквания.

1. По отношение на нарушението по чл.40, ал.1 ЗДвП.

По отношение на това нарушение е спазена законово предвидената процедура за съставянето на АУАН. Актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, а нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване на времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовата разпоредба.

Издаденото НП в частта му, касаеща това нарушение също отговаря на въведените с чл. 57 ЗАНН изисквания към неговото съдържание, като е налице съответствие между словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложената санкционна норма.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт в частта му за нарушението на чл.40, ал.1 ЗДвП.

3

Районният съд намира наказателно постановление в тази му част и за материалноправно законосъобразно.

По същество преценката на административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 40 ал.1 ЗДвП е правилна.

От събраните по делото доказателства, се установява, че на 10.05.2022 г. около 16.30ч. при извършването на маневра движение назад с управлявания от него л.а. „Опел Астра” с рег.№Е5518ВВ, В. не се убедил, че пътят зад автомобила е свободен и ударил паркирания л.а „Мерцедес” с рег. № Е1050МК.

Разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДвП задължава водача преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

В случая жалбоподателят като правоспособен водач на управляваното от него МПС е бил длъжен да се убеди, че пътят зад автомобила му е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участниците в движението и едва тогава да извърши маневра движение назад. С предприетата от него маневра, В. не само е създал опасност за другите участници в движението, какъвто е бил и паркираният л.а. „Мерцедес” с рег. № Е1050НА, но и реализирал ПТП с причинени на този автомобил материални щети.

Доказателства за неизпълнение на предвиденото с чл.40, ал.1 ЗДвП задължение се съдържат, както в показанията на свидетелите Ю. и К., така и в съставените констативен протокол за и АУАН, който на основание чл. 189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в протокола за ПТП щети по двата автомобила също потвърждават приетото от актосъставителя и наказващия орган за управлението на автомобила от жалбоподателя. Ето защо актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин и авторството на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя, което се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, като признание за това, че на отразените в НП време и място именно той е управлявал автомобила се съдържа и в саморъчно написаните обяснения на жалбоподател.