Решение № 479 от 14.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000418 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260029/17.03.2022г., постановено по търг. д. №56/2021г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, Г. е осъден да заплати на И. Г. А., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. А.а Ч., с ЕГН ********** сумата от 105 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 23.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. до датата на окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 105 000лв. до прететендирания размер от 150 000лв.

Г. е осъден да заплати на И. Г. А., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. А.а Ч., с ЕГН **********, сумата от 2 654,40лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 23.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. до датата на окончателното изплащане, като е 1 отхвърлен предявеният иск над сумата от 2 654,40лв. до прететендирания размер от 3 792лв.

Г. е осъден да заплати на адв. Р. М. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 4 473,36лв. с ДДС съразмерно с уважената част от исковете.

И. Г. А., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. А.а Ч., с ЕГН **********, е осъден да заплати на Г. направените по делото разноски в размер на 398,10лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Г. е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 4 306,18лв. за държавна такса, както и сумата от 551,25лв. за възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

Решението е постановено при участието на третото лице -помагач в процеса Ж. И. М..

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Г.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковите претенции са уважени. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място жалбоподателят се позовава на неправилна правна квалификация, определена от първоинстанционния съд, а именно чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ. Изложени са подробно доводи, че исковата претенция намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.557 ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ, тъй като лекият автомобил, с който е причинено ПТП-то е с чужда регистрация. Позовава се на разпоредбата на чл.482 ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят счита, че неправилно определената правна квалификация на предявения иск пряко рефлектира върху решаващите изводи на съда, като е в нарушение и на принципа за съдействие на страните, визиран в чл.7 ал.1 от ГПК, въведен и посредством задължението на съда на извърши точен доклад по делото – чл.146 от ГПК. Във връзка с правната квалификация на предявения иск са наведени доводи за характера на отговорността на Г., която не е безусловна. Твърди се, че по делото е установено, че МПС-то, с което е причинено процесното ПТП, е било доставено от друга държава – членка и че същото не е било формално регистрирано на територията на република 2

България и няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. МПС е било закупено доста дълъг период преди ПТП, следователно ПТП е настъпило извън 30-дневния срок по чл.557 ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ и при правна квалификация по този текст от закона не може да се ангажира отговорността на Г.. На следващо място е въведено оплакване, че решението в обжалвана част е постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен и не съответства на принципите на справедливостта, с етапа от развитието на обществото и съществуващата в страната икономическа конюнктура. Твърди се, че в нарушение на чл.235 от ГПК съдебният акт не се основава на всички събрани по делото доказателства и на тяхната обективна и цялостна преценка и в този смисъл е необосновано.

Първоинстанционният съд не е отчел действителната правна стойност на част от доказателствата, а на друга част от тях е придал правно значение, каквото те не притежават. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове за неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени. С въззивната жалба са предявени доказателствени искания, оставени без уважение, поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК.

В представения отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от И. Г. А.

/понастоящем пълнолетен/ се оспорва изцяло подадената от Г. въззивна жалба. С отговора на въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.

Третото лице – помагач – Ж. И. М. не е представил отговор на въззивната жалба. Редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона 3 съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – И. Г. А., с ЕГН ********** /към момента на предявяване на исковата молба – непълнолетен/, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. А.а Ч., изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.1, б. „а“ от КЗ, а именно: На 23.05.2020г., в с.Н.м., обл.С.З., на улица без име, водачът Ж.

И. М. на лек автомобил „Б.“, с рег. № ***, губи контрол над управлявания от него автомобил, излиза вдясно от пътното платно по посоката си на движение, преобръща се и се удря в железобетонен стълб, с което реализира ПТП. При злополуката е пострадал И. Г. А. - пътник в лекия автомобил. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***/2020г. и е образувано досъдебно производство № 284 ЗМ 599/2020г., по описа на РУ - Казанлък. След инцидента И. А. е транспортиран до УМБАЛ „П.“ АД - С.З. с диагноза: фрактура на черепа и мозъчно сътресение без опасност за живота, като е приет в Клиниката по неврохирургия. В резултат на проведени прегледи и изследвания са установени: Мекотъканен травматичен оток на главата и патологична подвижност в лява максилозигоматична и назална области; разкьсно-контузни рани в задна аксило-субскапуларна област; лекостепенна дисфункция на ляв латисимус дорси; Контузия на главата, лицето и тялото /Контузио капитис, фацей, торацис ет екстремитатес/; Мозъчно сътресение /Комоцио церебри/; Фрактура на орбитата на максило-зигоматична кост в ляво /Фрактура орбито - максилозигоматици синистри/; Фрактура на носа /Фрактура нази/; Лезио торакодорзалис синистри парциалис. Поставена му е диагноза, описана в Епикриза към ИЗ ***/2020г. След клинично обсъждане е взето решение за провеждане на оперативно лечение в спешен порядък и на 23.05.2020г. под инфилтрационна анестезия е извършена ревизия на прободна рана в задна аксиларна област и неврорафия на частично лацериран торакодорзален нерв.

В болнични условия ищецът провежда медикаментозно лечение и е консултиран от специалисти за продължаващо лечение. Изписан е на 4

27.05.2020г., като е насочен към специализирана клиника по лицевочелюстна хирургия и са му дадени указания относно терапия, която да провежда в домашни условия. На 29.05.2020г. И. Г. А. е приет в Клиниката по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „С.“ АД - С. поради лицева асиметрия, изтръпване на кожата и зъбите на горната челюст в дясно и др. От проведените диагностично- консултативни процедури са контатирани: хлътване на лява яблъчна област; лицева асиметрия; изтръпване на кожата и зъбите на горната челюст в дясно, контузии и хематом в лява масетериална област на лицето, като при палпация се установява праг по долния орбитален ръб; ограничено отваряне на устата до II степен поради болка и механични пречки и др. Поставена му е диагноза: Открито счупване на костите на скулите и горната челюст. На 01.06.2020г. ищецът е подложен на втора оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване на маларна или зигоматична фрактура, която е фиксирана посредством метална плака с винтове. Изписан е на 03.06.2020г., като са му дадени съответните на съС.ието му препоръки. Въведени са твърдения и за посещение при психотерапевт – на 12.06.2020г., който установява, че в резултат на процесното ПТП и преживения психически стрес, ищецът преживява посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика.

Въведени са и твърдения за извършени разходи за проведеното лечение в общ размер на 3 892лв.:150лв. - общи разходи за престой в стая с две легла; 3 642лв. - медицинско изделие; 60лв. - консултация с психолог. Изложени са подробни факти относно преживените от ищеца неудобства и претърпените болки и страдания – последици от уврежданията, непосредствено след ПТПто и по време на възстановителния период.

Отговорността на Г. се основава на фактически твърдения, че към момента на събитието, виновният водач, който е управлявал лек автомобил „Б.“, с рег. № *** , е нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Ищецът депозирал пред Г. молба с вх.

№24-01-284/13.07.2020г., в резултат на което е образувана щета № ***/13.07.2020г., по която получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с писмо с изх. № 24-01-284/30.09.2020г. от Г..

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 150 000лв. за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, 5 причинени на ищеца от получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020г., ведно със законна лихва от 01.10.2020г. /с оглед отказа на Г. от 30.09.2020г. и изтичане на тримесечния срок по чл.497 от КЗ./ до окончателното изплащане на обезщетението; обезщетение в размер на 3 892лв. за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба, както и в отговора на допълнителната искова молба, ответникът Г. е оспорил така предявените искове. Оспорен е механизмът на ПТП, а оттук и размерът на претендираното обезщетение, въведено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

С определение №260892/10.09.2021г. като трето лице – помагач на страна на ответника е конституиран Ж. И. М..

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Установен в първоинстанционното производство и неспорен във въззивното производство е фактът на настъпило на 23.05.2020 ПТП, както и неспорен във въззивното производство е механизмът на настъпилото ПТП, при което И. А. е претърпял телесни увреждания. На посочената дата, около 00.20ч., на северния вход на с. Н.м. общ. Н. в посока от север на юг се е движил л.а. марка „Б., с рег. № *** , управляван от Ж. И. М.. В зоната на северния вход на с. Н.м., общ. Н. водачът Ж. И. М. управлявал автомобила в зоната на ляв по посока на движението си завой със скорост от около 106 км/ч и опасна зона за спиране около 131 м. Критичната скорост на плъзгане за преодоляване на завоя е била около 95 км/ч и по-ниска от нея. Настъпва загуба на странична устойчивост, при което Б. навлиза в десния спрямо посоката си на движение банкет. Малко по- късно автомобилът се завръща на платното за движение, преобръща се и се удря в железобетонен стълб в ляво извън платното за движение /съгл. заключението от САТЕ/.