Решение № 285 от 23.06.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Смолян, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440101162 по описа за 2022 година

Първоначално делото е образувано пред РС – ***, прекратено с влязло в сила определение № 26753/11.10.2022 г. и изпратено на местно компетентния съд РС – Смолян.

Постъпила е искова молба от М. Т. А. от гр. Смолян срещу „*** ***“ ЕООД.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи като погасени по давност сумите по Изпълнителен лист от 14.11.2007 г., издаден по ч.гр.д.

№ 1288/2007 г. по описа на Смолянски районен съд: главница 425,54 лева, дължими по запис на заповед от 24.06.2007 г., 677,01 лeва – законна лихва за периода 29.10.2007 – 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и 48,51 лева разноски по делото.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

На 14.11.2007 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „***“ ЕАД по ч.гр.д.

№1288/2007 г. по описа на РС – Смолян за сумите: 425,54 лв. по запис на заповед от 24.06.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2007 г. до окончателното плащане и 48,51 лв. – разноски по делото.

На основание издадения изпълнителен лист, издаден в полза на „***“ ЕАД, на 07.09.2009 г. е образувано изп.д. № 953/2009 г. по описа на ЧСИ *** на КЧСИ. В хода на изпълнителното производство „***“ ЕАД е прехвърлило вземането си на „*** ***“ ЕООД с договор за цесия и последното е конституирано като взискател на 20.05.2015 г.. На 21.02.2017 г. е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Счита, че 1 погасителната давност е изтекла на 07.09.2014 г. и всички извършени след това действия по изпълнителното дело са след изтичането на давността.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на деловодните разноски. Излага съображения за неоснователност на исковете, свеждащи се до следното:

Ищцата е сключила договор за кредит с „***“ ЕАД /понастоящем „***“ ЕАД/, което е прехвърлило вземането си по договор за кредит № 4147610266 на ответника с договор за цесия от 23.02.2015 г. Счита, че с извършените по изпълнителното дело действия за принудително изпълнение преди и след перемпцията давността е прекъсвана, като перемпцията няма правно значение по отношение на давността. Необразуването на ново дело след перемпцията не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, съобразно цитираната съдебна практика. Новото искане за образуване на ново изпълнително дело и извършването на нов изпълнителен способ прекъсват давността, независимо дали е образувано ново такова.

В съдебно заседание ищцата М. А. не се явява и не се представлява. В представена писмена молба от пълномощника й адв. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., претендира за деловодните разноски в полза на ищцата.

Ответникът „*** ***“ ЕООД не се представлява.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод депозирана на 30.10.2007 г. молба от „***” ЕАД по реда на чл. 237, б.„е” ГПК отм., във вр. с чл. 242-247 ГПК отм. е образувано ч.гр.д. № 1288/2007 по описа на СмРС. С определение № 964/13.11.2007 г. е осъдена М. Т. А., с ЕГН **********, от гр.

Смолян, ул. ***, да заплати на „***” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ***, район *** ул. ***, сумата в размер на 425,54 /четиристотин двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ лева по записа на заповед от 24.06.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2007 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 48,51 /четиридесет и осем лева и петдесет и една ст./ лева. Разпоредено е да се издаде изпълнителен лист на „***” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. *** срещу М. Т. А. за посочените суми. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въз основа на постановеното определение е издаден изпълнителен лист от 14.11.2007 г. в полза на ***” ЕАД срещу М. Т. А. за присъдените суми.

С молба № 07927/07.09.2009 г. „***“ ЕАД е поискало от ЧСИ *** *** на КЧСИ въз основа на издадения от РС – Смолян изпълнителен лист да образува изпълнително дело срещу длъжника М. Т. А. за принудително събиране на присъдените в негова полза суми.

Образувано е изп.д. № 953/2009 г.

На 18.11.2009 г. на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок от поканата.

2

Със запорно съобщение до трето задължено лице, връчено на работодателя на ищцата – *** ЕООД е наложен запор на трудовото й възнаграждение. Съобщението е връчено на 18.01.2010 г.

С писмо от 25.01.2010 г. управителят на *** ЕООД е заявил, че не признава вземането, върху което е наложен запор, тъй като считано от 01.10.2009 г. трудовото правоотношение на М. А. е прекратено.

С молба № 5316/20.05.2015 г. „*** ***“ ЕООД е поискало от ЧСИ да бъде конституирано като взискател по изп.д. № 953/2009 г. на основание сключен с „***“ ЕАД договор за цесия от 23.02.2015 г., с който последното му е прехвърлило вземанията си срещу длъжниците по приложение № 1 към договора за цесия. Уведомлението за договора за цесия е връчено на ищцата на 28.04.2015 г. Не се оспорва от ищцата, че с този договор за цесия е прехвърлено и дължимото от нея вземане.

С резолюция от 20.05.2015 г. ЧСИ е конституирал на осн. чл. 429 ГПК „*** ***“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело.

Със запорно съобщение от 21.02.2017 г., отправено до *** АД, ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на М. А. до погасяване на задължението към взискателя.

Запорното съобщение е връчено на *** АД на 28.02.2017 г.

Не се оспорват от ответника твърденията на ищцата, че запор на трудовото възнаграждение не е осъществен, тъй като по данни на *** АД трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 14.02.2017 г.

След извършени справки за банкови сметки на ищцата, на 20.09.2019 г. са изпратени две запорни съобщения до ПИБ Ад и Юробанк *** АД за сумите: 425,54 лв. главница, законна лихва, считано от 29.10.2007 г. до окончателното плащане, 48,51 лв. присъдени разноски и 260,51 лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Съобщенията са получени от двете банки на 27.09.2019 г.

Липсват данни и доказателства след това ответникът да е правил нови искания за нови изпълнителни действия.

С молба от 03.08.2022 г. ищцата чрез пълномощника адв. *** е поискала да й бъдат предоставени преписи на документи по изпълнителното дело и същата е уважена на 03.08.2022 г.

В последствие с молба от 02.12.2022 г. „*** ***“ ЕООД е поискало да бъде извършена нова справка за банкови сметки на ищцата и да бъде наложен запор, както и да бъде извършена справка за МПС собственост на длъжника и да бъде наложен запор. Върху молбата е поставена резолюция „след заплащане на авансови такси“ Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК, с които се оспорват вземанията по изпълнителното основание - изпълнителен лист от 14.11.2007 г., 3 издаден по ч.гр.д. № 1288/2007 г. по описа на Районен съд – Смолян, за събирането на които е предприето принудително изпълнение срещу ищцата по изп.д. № 953/2009 г. по описа на ЧСИ *** *** по КЧСИ.

Искът по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу принудително изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая с предявените искове ищцата-длъжник по изпълнителното дело оспорва съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на взискателя поради изтекла погасителна давност.

По делото безспорно се установява, че ищцата е осъдена с определение по реда на чл.

237, б.„е“ ГПК отм. и срещу нея е издаден изпълнителен лист от 14.11.2007 г. в полза на кредитора „***“ ЕАД, срещу която от страна на длъжника не е подавано възражение, което се установява след направена от съда служебна справка в деловодната система АСУД и в деловодния архив на съда.

Въз основа на изпълнителния лист от 14.11.2007 г. по молба на кредитора „***“ ЕАД е образувано изп.д. № 953/2009 г. по описа на ЧСИ ***ов.

Съгласно чл. 116, б.„в“ от ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност, което е и спорният въпрос по делото - дали вземането по процесния изпълнителен лист от 14.11.2007 г. е погасено по давност.

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.

Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителният орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок , а според нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.

116, б.„б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че в 4 изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Същинските изпълнителни действия, които прекъсват давността са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публична продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Преди приемане на посоченото ТР действие има ППВС № 3/18.11.1980 г., с което се приема, че от разпоредбата на чл. 116, б. „в" ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, поради което след образуването на изпълнителното дело и при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече погасителна давност спира да тече.