Решение № 4 от 29.01.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Търговище, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500425 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 484 от 14.10.2025 година, постановено по гр.дело № 661/25 по описа на РС – Търговище, съдът е осъдил А. Ю. М. ЕГН ********** от с.

Т., общ. Т., ул. „С.“, №** да заплаща на сина си О. О. А. ЕГН ********** от гр.Т., бул. „Ц. О.“, № **, вх. *, ет. *, ап. **, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 05.05.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до завършване на обучението му във ВУЗ или до навършване на 25-годишна възраст, като за разликата над 300 лв. и до пълния предявен размер от 600лв. месечно, искът е отхвърлен. Присъдена е и издръжка за минал период от 01.01.2025 г. до 04.05.2025 г. в размер на 300 лв. месечно, или общо 1 238 лв., ведно със законната лихва до изплащане на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 600 лв. или общо за периода 2 476 лв., искът е бил отхвърлен. С решението са присъдени и разноски.

Срещу постановеното решение са депозирани въззивни жалби и от двете 1 страни по делото.

Ответницата А. Ю. М. ЕГН **********, действаща чрез адв. Р. Д. обжалва решението, в частта в която е осъдена да заплаща издръжка в размер на 300 лв., считано от 05.05.2025 година на осн. чл. 144 от СК, както и в частта, в която е осъдена да заплаща издръжка за периода от 01.01.2025 г. до 04.05.2025 г. в размер на 300 лв. месечно, или общо 1 238 лв. Твърденията в жалбата са за неправилност на съдебното решение. За да стигне до извод за дължимост на търсената издръжка, съдът се е позовал на доказателства относно доходите, които тя е реализирала в периода 2021 година, 2022 година, а издръжка се претендира за 2025 година, както и до навършване на 25 години на синът . Въз основа на тези доказателства е формирал изводи, че разполага със средства и заплащането на издръжка в размер на 300 лв., за пълнолетния син няма да представлява особено затруднение за нея. В същото време не е обсъдил здравословното състояние, не е изследвал дали синът е кандидатствал за настаняване в студентско общежитие, където наемът е много по-нисък. Издръжката на пълнолетно дете не е безусловна и се дължи, в случай, че не представлява особено затруднение за родителя, от който се претендира. Твърди се, че нейното здравословно състояние е влошено и има необходимост от лечение, като заплащането на определената издръжка ще я постави в невъзможност да покрива собствените си ежедневни нужди и разходите по лечението. Поради горното моли съда да отмени постановеното решение.

По въззивната жалба на А. Ю. М. с ЕГН **********, в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от О. О. А. с ЕГН **********. С отговора си твърди, че изводите на съда относно възможностите на майка му да заплаща издръжка са правилни. През 2021 година майка му ги е напуснала, като от тогава работи в чужбина, няма задължения за издръжка към други лица, поради което доходите, които е реализирала и спестяванията , дават възможност да му заплаща издръжка, без особени затруднения за самата нея. Доказателствата сочат, че здравословното състояние не е влошено и не се нуждае от лечение, а проведеното такова е повлияло в положителна посока.

С депозираната въззивна жалба О. О. А. с ЕГН ********** обжалва решението в частта, в която предявеният от него иск по чл. 144 от СК е отхвърлен за разликата от 300 лв. до пълния претендиран размер от 600 лв., 2 както и в частта в която са му присъдени разноски в размер на 122.50 лв.

Твърденията в жалбата са, че определеният от съда размер на издръжката не е съобразен нито с доходите на ответницата, нито с неговите възможностите да полага труд и сам да осигурява средства за издръжката си. Твърди се, че обучението му е в редовна форма, ангажира голяма част от времето му, изисква сериозна и постоянна подготовка, което допълнително ограничава възможностите му да полага труд. В същото време ответницата има достатъчно средства, не заплаща наем, живее при родителите си, няма задължения за издръжка към други непълнолетни деца. Живее сама и не страда от такова заболяване, което да пречи да работи. Моли решението да бъде отменено в частта, в която Анифе Ю. М., е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., като бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния размер до 600 лв.

По въззивната жалба на О. О. А. с ЕГН **********, в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от А. Ю. М. с ЕГН **********. Твърди се, че жалбата е неоснователна, като се прави искане решението да бъде отменено в неговата цялост

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са допустими.

По фактите съдът съобрази следното:

Пред РС – Търговище е било образувано гр.д.№ 661/25, по депозирана искова молба на О. О. А. с ЕГН **********. С исковата молба са предявени искове са за определяне издръжка от 01.01.2025 година, в размер на 600 лв., до настъпване на причини, обуславящи прекратяването на издръжката, на основание чл. 144 от СК. С решението е присъдена издръжка по чл. 144 от СК, в размер на 300 лв., на месец и издръжка в размер на 1 238 лв., за периода 01.01.2025 година до 04.05.2025 година. Исковете до пълният им размер са отхвърлени.

За да стигне до този извод съдът е обсъдил всестранно и в тяхната съвкупност събраните пред първата инстанция доказателства. Обсъдил е нуждите на ищеца от издръжка, както и доходите на неговата майка.

3

Настоящата инстанция изцяло споделя, възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съгласно която е установено следното:

Ответницата А. М. е майка на ищеца О. А.. Последният е пълнолетен, но продължава образованието си в ИУ Варна, факт установено от приложеното уверение № 1-39834/14.00.2024г., изд. от ИУ Варна. Ищецът към момента на постановяване на решението е бил студент първи курс редовна форма на обучение. Пред въззивната инстанция беше представено копие от вносна бележка за заплатена от него семестриална такса в размер на 235.19 евро, представляваща такса за обучение във втори курс, което е доказателство, че последният продължава обучението си във учебното заведение. Ищецът живее на свободен наем, заплаща месечен наем в размер на 600 лв., което се установява от представените пред първата и въззивната инстанция договори за наем от съответно от 26.08.2024 г. и от 15.12.2025 година. От приложените писмени доказателства се установява още, че ищецът няма регистрирани МПС, не притежава недвижимо имущество и няма регистрирани трудови договори.

Ответницата е работила по трудово правоотношение, което със Заповед № 09/30.05.2025г. на работодателя „А.“ ООД, ЕИК ********* гр.Т. е прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ считано от 30.05.2025г., въз основа на отправено от нея предизвестие. От удостоверението за доходи, се установява, че за периода на трудовото правоотношение с този работодател същата е реализирала доходи в размер общо на 11 784.60 лв. или месечното възнаграждение е било в размер на минималната за страната работна заплата.

В периода март 2022 г. - ноември 2022 г., ответницата е получавала обезщетение за безработица, в общ размер 20 108.43 лв., а за периода 01.01.

2020 г. до 01.10.2020 г. е получила възнаграждение от труд в чужбина, в общ размер на 15 338 евр. В периода 02.08.2021 година до 25.10.2021 година е работила за белгийски работодател, с почасова ставка от 9.35 евро на час. От договор за банков кредит от 06.03.2025 г., сключен между ПИБ АД и ответницата се установява, че същата е получила заем в размер на 14 500 лв., със срок на изплащане 15.02.2035 г., с обща сума по кредита от 21 530 лв., или месечна вноска от 180лв.(92.03 евро).

За установяване на влошеното здравословно състояние на ответницата, последната е представила медицински документи, издадени през 2024 година, 4 съгласно които тя има здравословни проблеми в опорно двигателния апарат.

Проведена е рехабилитация за овладяване на състоянието и е била назначена медикаментозна терапия.

От показанията на свидетелите, сочени от ищеца е установено, че ответницата живее в дома на нейните родители, след прекратяване на трудовото си правоотношение е заминала за чужбина. Докато са били в брак с бащата на ищеца, тя също е работела в чужбина, работила сезонна работа за определени периоди, след което се прибирала в България. След прекратяване на правоотношенията с чуждите работодатели, тя получава обезщетение за безработица от Бюрото по труда в България, за което са приложени и писмени доказателства по делото. Оплакванията от болки в коленете и краката датират още от времето, когато е живеела със семейството си. Независимо от близката степен на родство на свидетелите с ищеца- неговия баща и неговия брат, съдът е кредитирал показанията им, съобразявайки родството и съпоставяйки ги с писмените доказателства събрани по делото. В тази връзка следва да се подчертае, че близката степен на родство, сама по себе си не е основание да се приеме, че свидетелят поради заинтересоваността си от спора, излага фактите, така както са изгодни за страната, в чиято полза са дадени.

Преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Ето защо и доколкото показанията на свидетелите са последователни не са взаимно изключващи се или противоречиви и в пълна степен се подкрепят от писмените доказателства, следва да се кредитират изцяло.

С оглед установените факти по делото, съдът прави следните изводи:

Правото на пълнолетно дете да получава издръжка от своите родители е предвидена в чл. 144 от СК, при наличието на конкретни предпоставки.

Пълнолетния има право на такава издръжка, ако учи редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Задължението за издръжка на родител към 5 пълнолетно дете няма безусловен характер и е дължима при наличието на изброените предпоставки. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е син на ответницата, продължава образованието си във висше учебно заведение, не реализира доходи и няма имущество, от което да се издържа.

Последният претендира издръжка от неговата майка, която твърди, че няма доходи и не може да дава такава издръжка, още повече че е с влошено здравословно състояние и има задължения по договор за банков кредит. В тази връзка съдът съобрази следното: Ответницата е с прекратено трудово правоотношение от месец април 2025 година. Няма доказателства след това да е ангажирана по трудово правоотношение в България, от което да получава доходи. В същото време доказателствата по делото сочат, че тя работи и реализира доходи от трудова заетост в чужбина. Такива доказателства са преди всичко показанията на разпитаните по делото свидетели, но те се подкрепят от събраните писмени доказателства относно трудовата заетост на последната в чужбина. Макар тези доказателства да касаят период преди претендираната издръжка, те косвено доказват, че последната и към момента работи при чужди работодатели и получава доходи от това. Макар и косвени тези доказателства могат да удостоверяват релевантни за спора факти и въз основа на тях да бъдат приети за доказани. Във своята съвкупност доказателствата по делото водят на извода, че ответницата въпреки твърденията работи и реализира доходи в чужбина. Съдебната практика, която се споделя и от настоящата инстанция, част от която са и решение № 61 от 01.03. 2016 г., постановено по гр. дело № 4578/2015 на IV г.о. на ВКС, решение № 226 по гр.д. № 921/2010 г. по описа на ІV г.о., ВКС, е в посока, че правно релевантен факт може да бъде приет за доказан и единствено въз основа на косвени доказателства събрани по делото.