Решение № 1433 от 12.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241100502334 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 435, АЛ. 2 ОТ ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Е.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, бул. *******, „Бенчмарк Бизнес Център“, чрез адв. А.А., срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА РАЗНОСКИТЕ по изп. дело 20238440403738 по описа на ЧСИ С. Я., рег.

№ 844 на КЧСИ, с район на действие – СГС, което е обективирано в съобщение с изх. № 890/05.01.2024 г., връчено на жалбоподателя на 08.01.2024 г.

Твърди се в частната жалба, че по изпълнителното дело е присъединено за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното производство, срещу което длъжникът по изпълнението не е възразявал. Със съобщение от ЧСИ С. Я., получено на 08.01.2024 г., жалбоподателят е уведомен за приемането по делото на второ възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното производство в размер на 200 лв. на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), което „Е.П.“ ЕАД намира за недължимо. Счита, че липсва фактическа и правна сложност на изпълнението и поисканите от взискателя и извършени по образуваното изпълнително дело процесуални действия по събиране на вземането, а именно подаване на молба за предприемане на действия от ЧСИ, които да обуславят дължимостта на претендирания от взискателя втори адвокатски хонорар. Жалбоподателят поддържа, че е „сигурен платец“, тъй като в Интернет е достъпна информация за наличието 1 на минимум четири банкови сметки, по които винаги има наличност на средства, като освен това качество на дружеството на лицензиант по Закона за енергетиката и обществено известното обстоятелство, че е краен снабдител и ежедневно има значителни постъпления по сметките си изключват възможността принудителното изпълнение да бъде затруднено.

Поради изложеното счита, че възнаграждение над минималното за образуване на изпълнително дело по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 10, т. 1 от НМРАВ се явява недължимо и прекомерно. Позовава се на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно намаляването до предвидения в НМРАВ минимален размер на адвокатското възнаграждение от страна на ЧСИ при преценка за неналичие на правна и фактическа сложност на изпълнителното дело.

Моли обжалваното постановление за разноските относно присъединеното за събиране второ адвокатско възнаграждение по процесното изпълнително дело да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски в настоящото производство в общ размер на 125 лв. (25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение), както и разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело във връзка с подаденото възражение в размер на 50 лв.

Взискателят Ю.М.И., ЕГН **********, с адрес в гр. *******“, *******, чрез адв. М.С., със съдебен адрес в гр. Козлодуй, сграда на АПК, ет. 2, е депозирал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което заявява, че така подадената жалба е допустима, но неоснователна и незаконосъобразна.

Посочва, че първоначално е било заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 10, т. 1 от НМРАВ само за образуването на изпълнителното дело, като неизпълнението от страна на длъжника в предоставения му срок за доброволно изпълнение е принудило взискателя да подаде нова изрична молба, с която да поиска налагане на запор на банковите сметки на дружеството длъжник. Това е генерирало нови разноски за взискателя с правно основание чл. 10, т. 2 от НМРАВ, т.е. за процесуално представителство и извършване на изпълнителни действия.

Намира, че така определеното адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лв. е в минималния размер, определен в НМРАВ, като същото съответства на правната и фактическа сложност на делото и реално извършените действия от пълномощника на взискателя. Поддържа, че възнаграждение по чл.10, т. 2 от НМРАВ не е дължимо само когато длъжникът изпълни задължението в срока за доброволно изпълнение или предприеме действия, с които изразява желанието си за изпълнение.

ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, е изложил по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК подробни мотиви с оглед обжалваното постановление за разноските.

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената частна жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 01.12.2023 г. на 2

Ю.М.И., ЕГН **********, въз основа на Изпълнителен лист № 153, издаден на 21.11.2023 г. от Районен съд – Козлодуй, IV състав, за събиране на разноски по производството/държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лв. Взискателят е посочил, че в случай че длъжникът не изпълни доброволно задължението си, допълнително ще бъде посочен способ за принудително изпълнение.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 56824/08.12.2023 г. е връчена на длъжника на 13.12.2023 г. С нея „Е.П.“ ЕАД е поканено да заплати следните суми: 50 лв. – присъдени разноски, 205 лв. – разноски по изпълнителното дело, 122.83 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 22.12.2023 г.

С молба от 22.12.2023 г., поради липса на доброволно изпълнение на длъжника в предоставения срок, взискателят е поискал налагането на запор върху вземанията на „Е.П.“ ЕАД по банкова сметка, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *******, както и присъждането на допълнителни разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 200 лв. на основание чл. 10, т. 2 НМРАВ.

Със запорно съобщение от 01.01.2024 г. запорът е наложен, а с разпореждане на помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ С. Я. от същата дата адвокатският хонорар е присъединен за събиране по делото.

С обжалваното съобщение от 05.01.2024 г., връчено на длъжника по изпълнителното дело на 08.01.2024 г., последният е уведомен за налагането на запора и за присъединеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изпълнителното дело са приложени договор от 27.11.2023 г. между ответника по частната жалба Ю.М.И. и нейния процесуален представител адв.

М.М.С. за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство пред съдебен изпълнител при уговорено възнаграждение от 200 лв. на основание чл. 10, т. 1 НМРАВ, платено в брой, и втори договор от 22.12.2023 г. между същите страни с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по процесното изпълнително производство с право адвокатът да посочва способи за предприемане на принудителни изпълнителни действия по своя преценка и да получи сумите по делото, по който е уговорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, т. 2 НМРАВ в размер на 200 лв., платено в брой.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице в срок и срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т.

7 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от НМРАВ се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.

3 дължимостта на възнаграждението е предпоставена от осъществяване на процесуално съдействие и защита, които се изразяват в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Адвокатското възнаграждение от тази категория е дължимо в полза на взискателя по изпълнителното производство тогава, когато липсва погасяване в срока за доброволно изпълнение. Цитираните разпоредби на чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от НМРАВ са приложими в различни хипотези на развитие на изпълнителното производство – 1./ когато вземането бъде погасено в срока за доброволно изпълнение (доброволно или в резултат от посочения в молбата за образуване способ), взискателят има право на разноски за адвокат по чл. 10, т. 1 от НМРАВ; 2./ когато изпълнение в срока по чл. 428 ГПК не е налице, защитата на взискателя ще надхвърли подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. Във втория случай вече извършеното действие по подаване на молбата ще изгуби своя относително обособен характер на процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от НМРАВ и ще стане част от поредицата действия по удовлетворяване на вземането по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата.

В разглеждания случай липсва основание за ангажиране отговорност на длъжника по изпълнението за репариране на възнаграждение за предоставяне на услуга по извършване на процесуално представителство на взискателя в пределите на образувания изпълнителен процес, което да се определя по реда на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Това е така, тъй като в депозираната молба за образуване на изпълнителното дело от взискателя и ответник по частната жалба Ю.М.И., не е посочен начинът на изпълнението. Нещо повече, както изрично е посочено в мотивите на ЧСИ С. Я. по чл. 436, ал. 3 от ГПК, изложени по настоящото производство, а освен това е и видно от молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят не е предоставил на частния съдебен изпълнител права да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ, включително да определя начина на изпълнение.

По аргумент от чл. 426, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК така подадената молба се явява нередовна. В този смисъл подадената от взискателя втора молба от 22.12.2023 г. за налагане на изпълнителното действие запор върху вземания на длъжника по банковата му сметка по същество не може да се приеме, че представлява основание за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Тази молба не представлява процесуално действие, попадащо в приложното поле на т. 2 на чл. 10 от Наредбата, тъй като с нея молбата по чл. 426 от ГПК е приведена в съответствие с изискването за редовност по ал. 2, изр. 1 на същата норма на чл. 426 ГПК – относно посочването на изпълнителния способ. Подаването на втората молба би могло да се разглежда като действие, предприето с цел поясняване или допълване на първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, поради което не може да се счита за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

С оглед изложеното, настоящият състав намира че присъединеното от ЧСИ С. Я. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело по чл. 10, т. 2 от НМРАВ не се дължи от „Е.П.“ ЕАД. Така заплатеният от процесуалния 4 представител на взискателя адвокатски хонорар от общо 400 лв. за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредбата надвишава предвидения в наредбата минимум от 200 лв. и се явява прекомерен при съобразяване на правната и фактическата сложност на процесното изпълнително дело, включително извършените процесуални действия.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът по частната жалба Ю.М.И. следва да бъде осъдена да заплати на частния жалбоподател „Е.П.“ ЕАД разноски за настоящото производство в размер на 125 лв., както следва: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.27 ал.2 от Наредбата за правната помощ.