Решение № 4531 от 16.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4531 гр. Пловдив, 16.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330111781 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищците С. Г. М. и Т. Й. М. са предявили срещу М. С. Л., А. С. Л. и К. С.

Л. иск за делба на поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в с.

Х., общ. Р., обл. П., ведно с построената в него сграда с идентификатор № ****.

В исковата молба се излагат съображения, че процесният недвижим имот е придобит на **** г. от А. Т. Л. през време на брака му с М. Г. Л., по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № *, том*, дело № ** г. по описа на Нотариус при Пловдивски районен съд. Твърди се, че впоследствие в имота е построена и процесната сграда от някой от наследодателите на ответниците. Поддържа се, че А. Т. Л. починал на *** г., като за свои наследници оставил преживялата си съпруга и един син – С. А.

Л.. Твърди се, че с договор за продажба на наследство от **** г., вписан в Служба по вписванията Пловдив под акт № ***, том **, дело № *** г. М. Г.а Л. се разпоредила в полза на ищеца, през време на брака му с втората ищца – Т. Й. М., с наследствените права от починалия си съпруг А. Т. Л.. Поддържа се, че С. А. Л. - синът на А. Т. Л. и М. Г. Л., починал на *** г., като делът му от 1 процесния имот бил наследен от тримата ответници, като негови наследници, съответно преживяла съпруга и две деца. Поради невъзможността за доброволно прекратяване на съсобствеността върху имота, от съда се иска да бъде допусната и извършена неговата делба между страните при законоустановените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците М. С. Л., А. С. Л. и К. С., с който се взима становище за неоснователност на исковата молба поради липсата на съсобственост за същия между страните. Твърди се, че имотът е собствен на ответниците по силата на наследствено правоприемство. В тази връзка по отношение на договора за продажба на наследство, сключен между М. Г. Л. и ищеца, се възразява, че същият е нищожен поради липса на съгласие, на изискуемата по закон форма, накърняване на добрите нрави, както и като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, като се излагат фактически твърдения, че след прехвърлянето на всичките си имоти, М. Г. Л. започнала да проси по улиците на селото. Оспорва се, че договорът за продажба на наследство не е подписан от последната. Сочи се, че М. Г. Л. починала на *** г., като единствен неин наследник е нейният син – С. Л., наследодателят на ответниците и техен баща.

В условията на евентуалност се поддържа, че наследодателят на ответниците С. Л., е наследил ¾ идеални части от процесния имот, а за останалата ¼ идеална част се твърди, че е придобита по силата на добросъвестно давностно владение продължило повече от 10 години, започнало от наследодателя на ответниците – С. Л. и продължено от тримата ответници до настоящия момент. Поддържа се, че същите ясно и недвусмислено са показали пред ищците намерението си да владеят имота. Като допълнителен аргумент за нищожност се сочи и обстоятелството, че процесният договор за продажба на наследство не е подписан от М. Л.. Поради това от съда се иска искът за делба да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират се разноски.

С определение № *** г. по делото е прието, че възражението на ответниците, че договор за продажба на наследство между М. Г. Л. и С. Г. М. е сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, с правна квалификация чл. 33, ал. 1 ЗЗД, не подлежи на разглеждане в настоящото делбено производство. Съображението за това е, че същото представлява упражняване на потестативно право, пораждащо правна промяна (по аргумент от т. 3а от Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленум на ВС).

2

В първото по делото открито съдебно заседание от ответниците са въведени твърдения по отношение на предявеното възражение за нищожност на договор за продажба на наследство от ***г. поради липса на съгласие, че е налице, доколкото договорът не е подписан от прехвърлителката М. Л.. В условията на евентуалност се поддържа същият договор да е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото ищците са се възползвали от икономически по – слаба страна. По повод предявеното възражение за придобиване по давност на процесния имот са въведени твърдения, че владението е установено от наследодателя на ответниците и техен баща С. Л., през*** г., по време на брака му с майката на ответниците С. К. Л.. Твърди се, че по това време била построена и жилищната сграда в процесния имот от наследодателя А. Т. Л. и неговия син С. Л.. Излагат се доводи за наличие на уговорка между същите, че този имот се закупува и къщата в него се строи, за да бъде дом на семейството на С. А. Л., като от *** г. и до смъртта си родителите на ответниците са живели в имота, а след тяхната смърт и ответниците, са продължили владението, установено от техните родители.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на *** г., по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № *, том ***, дело № *** г. по описа на Нотариус при Пловдивски районен съд А. Т. Л. е придобил през време на брака си с М. Г. Л., недвижим имот, представляващ празно дворно място в село Х., Пловдивско, съставляващо парцел * /**/ в квартал ** по плана на село Х., с площ от 750 кв.м., при граници: улица, И. П., озеленена площ и игрище.

Следователно с оглед възмездния характер на сделката, така придобитото от съпрузите е в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 19, ал.

1, вр. §4 СК 1985 г. – отм., приложим с оглед прекратяване на брака, със смъртта на А. Т.Л..

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – протокол за дадена строителна линия и определено ниво от *** г. и решение №*** г. /л. 94-95/, както и кореспондиращите на тях еднопосочни показания на свидетелите С. Г. Д. и В. С. С., които се кредитират 3 в тази част, като логични, последователни и житейски обосновани, се установява, че жилищната сграда в имота е построена от А. Т. Л.. Дали синът му С. А. Л. е участвал със средства и труд в строителството е без правно значение, доколкото не се твърди и установява в полза на последния да е било учредено право на строеж. Поради това на основание чл. 92 от ЗС, по приращение следва да се приеме, че собственици на така построеното са собствениците на имота към изграждане на съответната сграда в груб строеж.

По делото този момент не е установен по категоричен начин, но с оглед липсата на данни в противен смисъл и показанията на посочените свидетели, че ответниците цял живот са живели в процесната сграда, следва да се приеме, че това най – късно е декември месец 1978 г., когато е родена ответницата М.

С. Л.. Следователно собственици на процесната сграда са А. Т. Л. и М. Г. Л., които са притежавали имота към този посочен момент.

От представеното удостоверение за наследници изх. №*** г., издадено от Община Р. /л. 9/ се установява, че А. Т. Л. е починал на *** г., като е оставил за свои наследници преживяла съпруга М. Г. Л. и един син – С. А. Л.. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН същите са придобили по наследствено правоприемство, при равни права от по ½ , притежаваната от наследодателя ½ ид. част от процесния поземлен имот и сграда в него /в резултат от прекратената със смъртта на съпруга СИО/, или всеки по ¼ ид. част. По този начин след смъртта на А. Т. Л. собствеността върху имота се разпределя по следния начин: за М. Г. Л. – ¾ ид. части и за С. А. Л. – ¼ ид. част.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че с договор за продажба на наследство от ****г., вписан в Служба по вписванията Пловдив под акт №***, том **, дело № *** г.

М. Г.а Л. се е разпоредила в полза на ищеца, през време на брака му с втората ищца – Т. Й. М., с наследствените й права от починалия съпруг А. Т. Л..

С оглед въведените от ответниците възражения на първо място следва да бъде разгледан въпроса относно оспорения подпис в договора за прехвърлителя М. Л.. В тази връзка и съответно открито производство по чл.

193 от ГПК, по делото е изготвена съдебнопочеркова експертиза, обективирана в протокол № **** г. (л. 115). Същата не е оспорена от страните.

Според заключението на вещото лице, подписът, положен за „Продавач” в изследвания договор за продажба на наследство от **** г., е изпълнен от М. Г.

4

Л.. Съдът кредитира изготвената съдебнопочеркова експертиза, доколкото същата е компетентно изготвена, с необходимите знания и умения и обоснована. От нея по несъмнен начин се установи, че подписът под оспорения договор за продажба на наследство от **** г., е изпълнен именно от М. Г. Л.. С оглед така установеното, съдът намира възражението на ответниците за неоснователно. Неоснователни са и останалите предявени от ответниците възражения за нищожност на оспорения договор, поради липса на съгласие, липса на форма и накърняване на добрите нрави, доколкото ищците са се възползвали от икономически по – слаба страна. Относно липсата на съгласие - както е прието в тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по тълк. д.№ 5/2020 г. ОСГТК на ВКС, липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение, волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. Подобни твърдения не са въведени и съответно установени по надлежен начин, поради което и възражението се явява неоснователно. Относно липсата на форма – възражението е бланкетно заявено в отговора на искова молба и поради липса на аргументация, въпреки дадената с доклада по делото възможност за това, също се приема за неоснователно. Тук за пълнота следва да се посочи, че оспореният договор за наследство е сключен в предписаната за това съгласно чл. 212, ал. 2 ЗЗД, форма за действителност /писмена с нотариална заверка на подписите/ и доколкото същият е вписан, може да бъде противопоставен на трети лица, каквито са ответниците /чл. 212, ал. 3 ЗЗД/. Липсва и накърняване на добрите нрави в заявения смисъл, тъй като не се твърди и установява нееквивалентност на насрещните престации по договора, както и не става ясно по какъв начин ищците са се възползвали от прехвърлителката, във връзка с договора, по който е договорена цена срещу прехвърлените наследствени права.

Следователно, с оглед наличието на действителен договор за продажба на наследствени права, на това основание ищците са придобили ¼ ид. част от процесния имот и сграда, в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото към датата на възмездното придобиване, са имали сключен граждански брак, съгласно представеното към исковата молба удостоверение 5 за сключен граждански брак № **** г.

М. Г. Л. е починала на *** г., като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, на основание наследствено правоприемство С. А. Л., като неин единствен наследник, се легитимира, като собственик на ½ ид. част от имота и сградата, лично притежание на наследодателката, в резултат от прекратената СИО, със смъртта на съпруга й А. Т. Л..

Следователно след смъртта на М. Г. Л., собствеността върху имота е разпределен, както следва: за С. А. Л. – ¾ ид. части и за ищците С. Г. М. и Т. Й.

М. – ¼ ид. част в режим на СИО.

С оглед извода за наличие на съсобственост между страните, подлежи на разглеждане предявеното от ответниците защитно възражение, че техният праводател С. А. Л. е придобил по давност ¼ ид. част от процесния имот за периода от ** г. – след построяване на къщата в процесния имот до датата на смъртта си –**** г.