Решение № 260128 от 18.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№260128 ,

18.04.2022 г. гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, въззивен състав в открито заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Вяра Камбурова

Членове: Галя Белева мл. съдия Димитър

Стоянов

Секретар: Таня Михова като разгледа докладваното от младши съдия Стоянов в.гр.д.№ 1532 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 864/06.03.2020 год. по гр.д. 6126/2019 г. по описа на РС – Бургас, ГД “Гранична полиция” МВР гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, е осъдена да заплати на А.А.С., ЕГН **********,***, сумата от общо 1 400,53 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 203.35 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него, като “Рулеви на кораб над 100 бр. тона“ от 02 гр. в БГПК Созопол, при РД “Гранична полиция“ Бургас, към ГД “Гранична полиция“ – МВР, за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., 1 422 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019г. до окончателното плащане; сумата 161,77 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 31.10.2016г. до 28.07.2019г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение..

С решението ГД “Гранична полиция” МВР гр. София е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас сумите от 200,00 лева за изготвената експертиза и 106,02 лева държавна такса.

Подадена е въззивна жалба с вх.№13798 от 30.03.2020 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, против Решение № 864/06.03.2020 год., по гр.д. 6126/2019 г. по описа на РС – Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и не е мотивирано.

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълянявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.

Излата подробни доводи в смисъл, че Кодекса на труда не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, които работят в МВР, защото нито в ЗМВР, нито в ЗДС има непряко препращане към нормите от КТ. В случаите на такова препращане, то е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми.

В жалбата се прави анализ на приложимата нормативна уредба, както и на аналогичната й по отношение на държавните служители и работниците и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение.

От цитираната нормативна уредба ставало ясно, че съдържанието на процесното правоотношение се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.

Посочва, че за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от

29 юли 2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02 август 2018 г.

Излага подробни доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът неправилно е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ. Защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсиране на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с другите държавни служители и работещите по правоотношения по КТ.

Излага доводи, че разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради това че не са налице предпоставките, предвидени в посочената норма, за да бъде въведено увеличение с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а именно дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Цитира практика.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззимаемия, изразява становище по същество, оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна и моли първоинстанционния акт да бъде потвърден.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.А.С., ЕГН **********,***, с искова молба, предявена срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 738,00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа, за периода от 29.07.2016 год. до 29.07.2019 год., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 90,00 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 738,00 лева за 123 часа извънреден труд я е увеличил до размера от 1400, 53 лева за 203, 35 часа положен извънреден труд, от първоначалния размер на претенцията за мораторна лихва от 90,00 лева е направил увеличение до размера от 161,77 лева.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд.

Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба №

8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.

Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи се, че следвало да се има предвид и приложението на чл.9г от НРВПО за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява превръщането на нощните часове в дневни.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал.

9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2

НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.

1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал.

1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал.

1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал.