Решение № 49 от 11.02.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 928/2024
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 11.02.2025
- В сила
- 11.02.2025
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145 · Закон за енергетиката
- чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 153,ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Плевен, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500928 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,Х-ти гр.с.№1576 от 20.11.
2024г.,постановено по гр.д.№377/2024г.по описа на същия съд на основаниe чл.79 ЗЗД Й. П. К., ЕГН **********, гр. Плевен, бул. *** е осъден да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128 сумата от 493,61 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2021г. до 30.11.2023г.,ведно със законната лихва от 24.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение на ПРС на основание чл.86 ЗЗД Й. П. К., ЕГН **********, гр. Плевен, бул. *** е осъден да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128 сумата от 78,74 лева лихва за забава върху сумата от 493,61 лв., за периода от 05.01.2022г. до 08.01.2024г., а за разликата от 78,74 лева до предявения размер от 78,92 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
1
С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. П. К., ЕГН **********, гр. Плевен, бул. *** е осъден да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, сумата от 649,68 лв. направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Й. П. К. ,чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител-адвокат В. К. от ПАК ,с която същото се обжалва пред Плевенски Окръжен съд като неправилно, необосновано,постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика,при нарушение на процесуалните правила.Изложени са доводи,че е налице погрешно формирано вътрешно убеждение на съда,вследствие неправилно схващане на осъществилите се юридически факти и неправилни изводи за претендираните в процеса субективни права.Съдът е зачел заключението на техническата експертиза и е приел,че частта от сградата –собственост на въззивника изначално не е присъединена към сградната инсталация,към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение ,че в процесния имот не са прекарани тръби/вертикални и хоризонтални/от топлопреносната мрежа и в имота не се ползва и не би трябвало да се ползва топлинна енергия.Твърди се,че тези фактически обстоятелства съдът не е отнесъл правилно към материалния закон-чл.153 ал.1 ЗЕ.Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са собствениците на имот в сграда-етажна собственост,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.Твърди се,че въззивникът не е„присъединен“,тъй като неговата част от сградата никога не е присъединявана към абонатната станция.На последните два етажа изобщо не са прокарани тръби и той не би могъл да ползва топлинна енергия без последваща промяна на архитектурния проект.Несъстоятелен е аргументът, че въззивникът дължи разноски за сградната инсталация,тъй като е налице топлообмен между пода на неговия имот и тавана на топлоснабден имот.
Изложени са доводи,че неправилно съдът не е зачел мотивите на ОС Плевен по приложеното съдебно решение по в.гр.д.№898/2022г.,което касае спор между същите страни,за същия предмет ,но за друг период.Несъстоятелни са доводите ,че се касае за ползване на обща част от сградата. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС изцяло и да постанови друго,с което искът да бъде отхвърлен като 2 неоснователен и недоказан.
В съдебното заседание на 29.01.2025г. въззивникът чрез своя особен представител адвокат В. К. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Подробни доводи в тази насока са изложени и в депозираната от адвокат К. писмена защита.
Въззиваемото дружество“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ЕАД, представлявано от Й. В., чрез юрисконсулт С.Ц. е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е допустима,но неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Изложени са подробни доводи и съображения в тази насока.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция-юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание на 29.01.2025г.въззиваемото дружество чрез юрисконсулт С.Ц. поддържа изложените доводи в писмения отговор и моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от „Топлофикация-Плевен“АД гр.Плевен срещу Й. П. К. обективно съединени искове по чл.79
ЗЗД за сумата
493,61лв.главница,от която
476,34лв.представляваща стойността на топлинна енергия за периода
01.11.2021г.до 30.11.2023г.отдадена от сградна инсталация и сумата 17,27лв. начислени суми за услугата дялово разпределение за същия период,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане ,както и иск по чл.86 ЗЗД за сумата 78,92лв. лихва за забава върху главницата за периода 05.01.2022г.до 08.01.2024г.
От представените с ИМ писмени доказателства безспорно се установява, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 3
„Топлофикация-Плевен“ЕАД гр.Плевен са публикувани във вестник „Нощен труд“ в броя от 13.12.2007г.
Безспорно между страните е ,че по силата на договор за покупкопродажба на недвижим имот от 16.07.2004г.,обективиран в нот.акт № 53, том V, рег.№ 1904, дело № 212/2004г.на нотариус Г.Б. ,въззивникът Й. К. е придобил собствеността върху имот, находящ се в сграда на адрес гр.Плевен,бул„***,представляващ жилище на две нива , съответно долно ниво на шести етаж с площ от 100,26 км.м.и горно ниво на седми етаж с площ от 53,74 км.м. ,ведно с 17,5354 % идеални части от общите части и общите помещения с площ 360 кв.м.
Не е спорно обстоятелството,че между „Топлофикация-Плевен“АД и „Техем Сървисис“ЕООД гр.София е сключен договор,по силата на който „Техем Сървисис“ЕООД извършва разпределение на топлинната енергия в сградата,етажна собственост на бул.“***,в която се намира и собствения на въззивника недвижим имот .По силата на сключено между двете дружества споразумение,фактурирането на изразходваната от абоната топлинна енергия се извършва от „Топлофикация-Плевен“АД на база предоставените данни от „Техем Сървисис“ЕООД за разпределението на отчетената в абонатната станция топлинна енергия.На това основание дружеството ищец е издало и представените с ИМ ежемесечни фактури за процесния период за задълженията на въззивника,с потребителски №43440, където са отчетени единствено суми за топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация.Тези фактури не са оспорени от особения представител на ответника.
Безспорно от приложеното гр.д.№1587/2022г. по описа на ПРС и въззивно гр.д.№898/2022г.по описа на ПОС се установява,че между същите страни е водено друго дело ,но по иск с правно основание чл.422 ГПК за заплащане на суми за топлинна енергия от сградна инсталация за предходен период от време.Налице е влязло в сила съдебно решение,с което предявеният иск от „Топлофикация-Плевен“АД срещу Й. П. К. е отхвърлен като неоснователен.
Спорни в настоящото производство ,а и пред ПРС са били въпросите дължи ли ответникът Й. К. горепосочените суми,главница и лихва има ли същият качеството на потребител на топлинна енергия.
За изясняване на спорните по делото въпроси е назначена техническа 4 експертиза.От заключението на техническата експертиза,изготвена от ВЛ Й.
Й.ов,което не е оспорено от страните и съдът възприема изцяло като обективно и компетентно се установява,че процесният апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общият отопляем обем на сградата е 2073,76 куб.м., а отопляемият обем на процесния апартамент е 432,00 куб.м. В имота не се ползва отопление от отоплителни тела, банята не се отоплява и не се ползва битово горещо водоснабдяване.Сметката на ответника съдържа един компонент- дял на имота за отдадена топлоенергия от сградната инсталация.
Според заключението сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция.Абонатната станция е работила през процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топломерът в абонатната станция е преминал изискващите се проверки. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.В сградата има монтирана абонатна станция, захранваща вътрешната отоплителна инсталация.В Таблица 1 е изчислен делът на ТЕ за сградна инстрация за имота на ответника за процесния период.
При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка,Окръжният съд изцяло възприема като правилни и законосъобразни изложените от ПРС съображения за уважаване на исковете с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че с оглед безспорния по делото факт, че ответникът Й. К. е собственик на процесния имот в гр.Плевен,бул.“***,*** ,който се намира в топлоснабдена сграда,същият има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ.
Според чл.153 ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. За да възникне правоотношение по покупко - продажба 5 на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.В този смисъл е разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,която предвижда,че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им,без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. След като общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен са публикувани във вестник“Посоки“бр.239 от 13.12.2007г.и във в-к“Нощен труд“от дата 1314.12.2007г.,същите обвързват ответника Й. К. като собственик на процесния топлоснабден имот.При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.В този смисъл е и практиката на ВКС- решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.След като облигационната връзка за доставка на топлинна енергия е възникнала ex lege,по силата на закона ,въззивникът има качеството на потребител на ТЕ.
Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58707980-19d2-4656-a052-28b5694eba9b