Определение № 1445 от 14.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1445 гр. София, 14.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно наказателно дело № 20241100602532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу протоколно определение от 18.03.2024 г., постановено по НОХД № 827/2024 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, с което е прекратено съдебното производство по делото на основание чл. 249, ал. 1, вр. с чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Т. Р. Д..

В депозирания частен протест, прокурорът излага съображения на несъгласие с определението на първия съд, като твърди, че същото е неправилно. Според държавното обвинение непосочването на цифровото изражение на престъплението в диспозитива на обвинителния акт се дължи на технически пропуск, а не на съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, което нарушение може да бъде отстранено по реда на чл. 248а НПК. Прокурорът не се съгласява с доводите на първият съд довели до прекратяване на съдебното производство, свързани с констатираната от този съд неяснота в обвинението по отношение на механизма на деянието и по-конкретно по какъв начин е бил нанесен удара от подсъдимия и в коя част на главата на пострадалия. В тази насока държавния обвинител сочи, че в постановлението за привличане на обвиняем, в диспозитива на обвинителния акт и в обстоятелствената част на същия е описано действието на подсъдимия, а именно, че е нанесен с ръка един удар в областта на главата на пострадалия.

Според прокурора неправилно, от страна на първия съд е посочено, че в обвинителния акт липсва описание на хулиганските мотиви, тъй като счита, че това е въпрос по същество и не следва да бъде коментиран в разпоредителното заседание. Посочва, че 1 изготвения обвинителен акт отговаря на изискванията заложени от законодателя в разпоредбата на чл. 246 НПК.

В заключение счита, че при така формулираното обвинение, което е повдигнато от СРП не са допуснати съществени процесуални нарушения, т.к. същото е ясно и непротиворечиво, както и не е ограничено правото на защита на подсъдимото лице да го разбере. По изложените съображения се моли за отмяна на протестираното определение и връщане на делото на първия съд за неговото насрочване и разглеждане в съдебно заседание. Алтернативно се отправя искане за връщане на делото и прилагане на разпоредбата на чл.248а НПК.

Частният протест е съобщен на подсъдимия Т. Р. Д. и на неговите упълномощени защитници - адвокат Т.ова и адвокат М., като възражение срещу него не е постъпило.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частния протест, атакувания съдебен акт и материалите по досъдебното производство, намери за установено от фактическа страна, следното:

С внесен в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимия Т. Р. Д. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Въззивният съд констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Т. Р. Д., поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняването им. В атакуваното определение районният съд е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора е посочил, че е повдигнал обвинение на Т. Р. Д. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, но в заключителната част на обвинителния акт липсва посочена цифрово правна квалификация на престъплението, за което се желае наказателното санкциониране на подсъдимия. По този начин, според първоинстанционният съдебен състав, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правата на подсъдимия, а именно да узнае подсъдимото лице за какво конкретно престъпление е повдигнато обвинение, както и на другите страни в процеса, каквато е и пострадалия от престъплението.

На следващо място, първият съд е констатирал процесуални нарушения и в частта относно механизма на осъществяване на изпълнителното деяние. В тази връзка първия съд е посочил, че не става ясно с коя ръка конкретно подсъдимия е нанесъл удар в главата на пострадалия, тъй като на лист 1 от обвинителния акт е посочено, че удара е нанесен от подсъдимия с дясната му ръка, а на лист 2 от обвинителния акт липсва описание за начина, силата и интензитета на нанесения удар. Посочено е още, че в диспозитива на обвинителния акт също не е описан механизма на извършване на деянието.

Също така, районният съд е посочил, че липса описание в обвинителния акт, в коя точно част на главата на пострадалия бил нанесен инкриминираният удар, който да е в пряка 2 причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно получената от пострадалия процесна телесна повреда.

В мотивите към атакуваното определение, първоинстанционния съд е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти и обстоятелства, които да обусловят квалифициращият признак на деянието, осъществяващ състав на престъплението по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. При излагане на своите съображения, първия съд се е позовал на тълкувателни решения на ВКС и постановления на пленума на ВС, като изтъква, че за да бъде причинена телесна повреда по хулигански подбуди, е необходимо същата да бъде съпроводена с други конкретни действия, които да нарушават обществения ред. Така според първостепенния съд, в обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно какви са били хулиганските мотиви на подсъдимия при нанасянето на телесната повреда на пострадалото лице, като в обвинителния акт се съдържало единствено декларативни твърдения за наличието на такива мотиви, без посочена конкретика.

В заключение първият съд е посочил, че с оглед предмета на доказване по делото и с оглед нуждите на наказателното производство е необходимо всички правно значими обстоятелства да бъдат отразени ясно и недвусмислено в обвинителния акт, при което е прекратил съдебното производство в разпоредителното си заседание и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните от него процесуални нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Протестът е процесуално допустим, депозиран е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок. Разгледан по същество същият е неоснователен.

С оглед своето произнасяне, съобразно наведените от прокурора доводи на несъгласие с протестираното първоинстанционно определение в депозирания частен протест, въззивният съд се запозна не само с изложените от районният съд съображения довели до прекратяване на съдебното производство по делото, но и с изготвения на основание чл. 246, ал. 2 НПК и внесен за разглеждане в съда обвинителен акт от прокурора при СРП, при което и в хода на своята въззивна проверки намери определението на районният съд за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Доколкото, съобразно разпоредбата на чл. 55 НПК, базисното право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, то и неговото нарушаване е въздигнато от законодателя /в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК/ в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че, изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин всички факти и обстоятелства, 3 както и по кой текст от наказателния кодекс, повдига обвинение срещу конкретното лице.

Това налага словесно да опише с всичките му съставомерни елементи престъплението, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

Внимателното запознаване със съдържанието на внесения за разглеждане в СРС обвинителен акт доведе и настоящия състав до извод, че е налице неяснота в обвинението, касаеща вътрешно противоречие в рамките на описаната от обвинителя обстоятелствена част на обвинението и формулирания диспозитив.

На първо място действително в заключителната част на обвинителният акт липсва посочена правна квалификация на повдигнатото обвинение, включително липсва и изписването му в цифров вид. Тук е мястото да се посочи, че правната квалификация на инкриминираното деяние е неотменим компонент от заключителната част на обвинителния акт. С оглед задължителните разяснения в т. 4.2. от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС предвидените в чл. 246, ал. 3 НПК реквизити са задължителни (с изключение на предложението за прилагане на чл. 53 НК) и наличието им обуславя валидността на обвинителния акт, тъй като установяват необходимите предпоставки за гарантиране на правото на защита.

Конкретиката на разглеждания в настоящото производство случай позволява да се приеме, че се касае за липса на задължителни елементи от заключителната част на внесения обвинителен акт по обвинението на подсъдимия Т. Р. Д.. Процесуалният документ, въз основа на който е било образувано НОХД № 827/2024 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, не отговаря на основните изисквания на чл. 246 НПК и на указанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

На следващо място въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първия съд, за липсата на конкретика относно механизма на извършеното деянието. Задължителна част от съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е да се посочи от обективна страна механизма, начина на осъществяване на изпълнителното деяние от състава на извършеното според прокурора престъплението, за което се повдига обвинение. Липсата на ясно, точно и недвусмислен описан механизъм на изпълнителното деяние на престъплението от страна на прокурора, за което подсъдимият е предаден на съд, винаги води до ограничаване правото му на защита. С оглед тази неяснота във волята на прокурора и противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт води до ограничаване и нарушаване на процесуалните права на подсъдимия Д. и всякога представлява допуснато съществено, но отстранимо процесуално нарушение, което правилно е било констатирано от първия съд.

В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат посочени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. В тази връзка, правилно първия съд е констатирал, че по отношение на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12 НК вменено като извършено от подсъдимото лице, липсва описание на хулиганските подбуди като особен субективен признак, отразяващ допълнителното психично изживяване на дееца и по4 конкретно неговия мотив. Според настоящият въззивен състав, спецификата на инкриминираното престъпление, а именно по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, задължава прокурора да посочи в изготвения от него обвинителен акт наличието на хулиганските подбуди, като субективно свойство на деянието, на които нормативно е придадено съставомерно значение за утежняване на наказателно - правното положение на извършителя.

Хулиганските подбуди, нормативно въздигнати в ранг на съставомерен елемент от субективна страна на престъплението, следва да бъдат описани в обвинителния акт, чрез конкретно посочване на извършени действия от подсъдимия Д.. Наличието на хулигански движещи подбуди (мотиви) изисква липсата на личен мотив, липсата на предхождащи деянието отношения на завист, омраза и/или вражда между лицата, липсата на някакви видими поводи, създадени от пострадалото лице. В обстоятелствената част на обвинителния акт по един изключително неясен начин е описано, че подсъдимия Д. е направил жест с ръка към пострадалия Крушкин, като липсва ясна и точна конкретика в тази връзка на поведението на подсъдимия и извършеният от него жест, който жест бил придружен от изричането на неизяснена по делото фраза.