Решение № 98 от 18.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Ботевград, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231810101957 по описа за 2023 година

С исковата молба от В. С. П. срещу „*****“ ООД е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 143, ал. 1 и 2 ЗЗП, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр с чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клауза по договор за потребителски кредит № 500024793, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 524,89 лв. На 19.12.2019 г. ищцата сключила договор за потребителски кредит № 500024793 с ответното дружество за сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева. В договора имало клауза, съгласно която искането за кредит подлежало на бързо разглеждане, поради което се дължала сума в размер на 524,89 лева или 35 % от размера на главницата. Заплащането на тази допълнителна такса „бързо разглеждане“ било включено в месечните погасителни вноски. Твърди се, че така формулираната клауза по чл. 9, ал. 1 от договора е неравноправна, откъдето следвала и нейната нищожност на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за зашита на потребителите. Касаело се за заплащане на услуги, които не се извършени. Клаузата не бил и индивидуално уговорена, а фигурирала единствено в общите условия (ОУ). Съгл. т. 7.3. от ОУ, бързото разглеждане на искането за кредит означавало разглеждане и произнасяне по документите в рамките на 2 часа от подаването им. Поначало запознаването на стандартния набор от документи в такива случаи и преценяването им не изисквало повече от два астрономически часа, поради което неоснователно било разписването на подобна клауза. Излагат се аргументи, че процесната договорна клауза нарушава императивни норми на ЗПК, заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и на основание чл.

19, ал. 5 ЗПК е нищожна. Акцентира се, че клаузата нарушава закона и добрите нрави.

1

В заключение се иска прогласяване на нищожността на договорната клаузата по чл. 9, ал. 1, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 524,89 лв.

Претендират се и съдебно - деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска като неоснователен. Не било налице противоречие с добрите нрави, тъй като с тази клауза не се накърнявали добрите нрави и била в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Според ответника принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД /цитирани са съдебни решения/. Изтъква се, че ищецът, като страна по договора за потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия като всяко действие, които кредитора е предоставил е било по желание на потребителя. По същество се иска отхвърляне на иска. Претендира се и юрисконсултско възнаграждание.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищцата в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на сключения Договор за потребителски кредит № мах_500024793 от 19.12.2019 г., подписан и от двете страни, кредиторът предоставя на кредитополучателя сума главница в размер на 1500,00, като кредитът следва да се погаси на 11 месечни вноски, всяка в размер на 159,55 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 37,49 % и годишен лихвен процент (ГЛП) 32,55 %. В чл. 1, ал. 2 е разписано, че с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и приема Общите условия (ОУ), неразделна част от договора. В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено следното: „При кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане н искането за кредит е в размер на 524,89 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.“ 2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на атакуваната клауза с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушаване на изискването а добросъвестност от ответника, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика на услугата и потребителя.

Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, като правоотношението има потребителски характер по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Атакуваната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора нарушава нормата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. По – конкретно своевременното разглеждане на искането за кредит е част от дейността на кредитора, действие, което има подготвителен и обслужващ основната дейност характер, поради което за същото не следва да се събират такси и комисионни, тъй като се касае за действия по усовяване и управление на кредита. Наред с това, атакуваната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора не е индивидуално уговорена ясно и точно, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Същата само препраща към условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия, но не възпроизвежда текстово и буквално в индивидуалния договор какви са тези условия.

Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС.

Не на последно място, таксата за бързо разглеждане не е включена в годишния процент на разходите (ГПР), съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК, а е уговорена извън него, като добавка към всека месечна вноска. По този начин на практика се стига до скрита възнаградителна лихва в полза на кредитора (чистата усвоена сума по кредита е 1500 лв., а общата сума за връщане е 3029,95 лв., т. е. лихвите и разходите по кредита надхвърлят 50 % от взетата сума), което също обосновава извод за нищожност на атакуваната клауза на основание чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗПК.

С оглед всичко гореизложено клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за 3 кредит, е уговорена във реда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на икономически по – слабата страна – потребител, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от Закон за защита на потребителите се явява неравноправна и предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, съгл. приложения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за сторените разходи. На ищеца, предвид диспозитивното начало, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за държавни такси. Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като представя копие на фактура от 01.03.2024 г. и копие на договор за правна защита и съдействие. И двата документа представляват незаверени преписи, поради което не доказват по категоричен начин реално извършено заплащане на претендирания адвокатски хонорар. Ето защо разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗП, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, от В. С. П. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *****, срещу „*****“ ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, на клаузата на чл. 9, ал. 1 по Договор за потребителски кредит № мах_500024793 от 19.12.2019 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 524,89 лв. (петстотин двадесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, сумата от общо 50 лв. (петдесет лева), представляваща разноски в производството за държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

4

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5