Решение № 260008 от 30.07.2024, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е № …. гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 08.05.2024г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

ЛИ.

Руневска при секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 389 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 48 от 04.01.2019г., постановено по гр.д. № 262/2016г. по описа на Етрополския районен съд, е допусната съдебна делба между С.И.Х., В.М.П., В.С.П., З.Й.П., В.Й.П., Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д. – К., на урегулиран поземлен имот ХІІ-1142 /дванадесети за имот планоснимачен номер хиляда сто четиридесет и втори/, целия с площ от 321 /триста двадесет и един/ кв.метра, находящ се в кв.

89 /осемдесет и девети/ по регулационния план на гр. Е., при граници, съгласно скица, издадена от Община-Е. : УПИ ХV-1143, УПИ IХ-1136, УПИ ХIII-1141 и булевард „Р.“, при квоти: 2/4 ид. части за С.И.Х., ¼ ид. части общо за В.М.П., В.С.П., З.Й.П., В.Й.П. и ¼ ид. части общо за Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д. – К., като не са допуснати до участие в делбата Ц.И.П. - И., Т.И.Б., Ц.Л.С., Я.Б.Б., М.Ц.П., Н.П.П., Д.В.Б., Д.И.Б., А.А.Б. и П.М.Б..

Настоящото производство е по реда на чл.

258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по две въззивни жалби срещу горното решение.

Първата въззивна жалба е подадена от Е.Н.Д. с ЕГН **********, Ц.П.Д. с ЕГН ********** и С.П.Д.-К.. Жалбоподателките атакуват първоинстанционното решение само в частта за определените от съда квоти. Изтъкват, че от представеното удостоверение за наследници № 98 от 01.02.2016г. на Община Е. се установява, че съсобствеността върху имота, предмет на делбата, произтича на основание наследство от общата наследодателка С.М.П., починала на 14.02.1966 година. Тъй като същата не е имала брак, след своята смърт тя е била наследена от своите четирима братя, а именно - Х.М.П., С.М.П., П.М.П. и Й.М.П.. Жалбоподателките сочат, че са единствени и законни наследници (преживяла съпруга и две деца) на П.И.Д., който починал в хода на процеса. Същият бил единствен и законен наследник на Й.М.П., починал на 04.01.1968 година, който е брат на общата наследодателка С.П., а неговият наследствен дял е 1/4 ид.ч. от делбения имот. Твърдят, че П.И.Д. е придобил по наследство от своя дядо Й.М.П. тази 1/4 ид.ч. имота. Освен това поддържат, че, по силата на нот.акт №194 т.1 н.д. № 368/1995 година на PC- Е., П.И.Д. бил придобил по дарение от Б.Б.Б., Т.И.Б. и Ц.Л.С. (наследници на най- големия брат на наследодателката Х.М.П.) допълнително 3/24 ид. от процесния имот.

Твърдят, че Етрополският районен съд не им присъдил придобитите по дарение 3/24 ид.ч. от имота, а само частта, която е придобита по наследство. Изразяват становище, че делбата е следвало да се допусне, като в тяхна полза се определи квота в размер на 9/24 ид.ч. от процесния недвижим имот. Правят извод, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която са определени наследствените дялове на съделителите, поради което то следва да се отмени, а въззивният съд да определи правилно квотите на страните по делото. Молят съда да измени обжалваното решение, постановено по гр.д. № 262/2016г. на ЕРС, в частта на определените от съда квоти, като те бъдат определени и присъдени правилно, съобразено представените по делото писмени доказателства и нотариални актове.

Втората въззивна жалба е подадена от адв. Ц.И.П.-

И. в лично качество и като пълномощник на В.М.П., В.С.П., Т.И.Б., Ц.Л.С., Я.Б.Б. и наследниците на М.Б.Б.. Тази група жалбоподатели считат, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно.

Твърдят, че ищцата С.И.Х. е допусната до участие в съдебната делба, въпреки че не притежава активна легитимация за 2/4 ид.ч. от процесния делбен имот, тъй като била придобила собствеността върху тези части въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199, том I, per. № 3905, дело № 178 от 12.09.2011г. по описа на нотариус Яна Донкова, след като баща й И.К.Н. и сестра й Ц.И. Н.-П. й даряват собствените си по 1/4 ид.ч., придобити въз основа на нотариални актове от тяхната майка и баба Ц.П. М.. Подчертават, че още с отговора си на исковата молба били оспорили като нищожни констативните нотариалните актове, въз основа на които Ц.М. била придобила правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесия имот, а именно: Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 5, том I, нот.дело № 6 от 19.01.1984 г. и Констативен нотариален акт № 26, том I, (без регистрационен номер), дело № 103 от 2000 г., (невписан в Службата по вписванията) за собственост на недвижим имот, придобит по завещание на името на Ц.П. М., по силата на който същата става собственица на ¼ ид.ч. от процесния имот. Били поискали от ЕРС да изиска и приложи по делото нотариални дела №6/19.01.1984 г., №155/12.07.1990 г., №637/29.12.1993 г., №368/21.12.1995 г., №103/2000 г. и №104/19.07.2000 г., с цел установяване, как Ц.П. М. е доказала и придобила правото си на собственост върху 2/4 ид.части от процесния имот, но съдът не се произнесъл по искането им. Изразяват виждането си за начина, по който И.К.Н. и Ц.И. Н.-П. били придобили дарените впоследствие от тях на ищцата по 1/4 ид.части от процесния имот, като описват релевантните събития в хронологичен ред. Оспорват извода на първоинстационния съд на стр. 3 от обжалваното решение, че М.Х.П. е бил признат за собственик на ¼ ид.части от процесния имот по силата на нищожен (според тях) нотариален акт № 317, том 1, дело № 637 от 29.12.1993 г. Черпят аргументи от квотите в съсобствеността на М.Х.П. и на сестра му Ц.Х.В., които според тях са по 1/8 ид.част. Правят извод, че М.Х.П. не е можел да завещае със саморъчното си завещание от 12.06.1991 г., на племенницата си Ц.П. М. ¼ ид.част от процесния имот, каквато не е притежавал. Подчертават, че тези доводи били наведени и в отговора на исковата молба, постъпил от ответника П.И.Д..

Същевременно, въпреки дадените й указания, ищцата не била ангажирала доказателства за упражнявано от нея владение върху 2/4 ид.ч. от процесния имот, както и за манифестиране пред законните наследници на процесния имот намерението си да владее съответните идеални части само за себе си. Позовават се на Тълкувателно решение №1 от 06,08.2012 г. по тълк.д. №1/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, съгласно което презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между собствениците, когато собствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, като в случаите, при които един от собствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Сочат, че в случая манифестирано владение и своене върху процесния имот в продължение на повече от 60 години са имали само И.П.П. и М.С.П., които са били собственици на съседните УПИ XIII-1141 и УПИ XV-1143.

Позовават се на Удостоверение

№276/14.10.1981 г. по описа на Етрополски районен съд, от което се установява, че Ц. Л.П., М.П.П. и Ц.П. М. са се отказали от наследството на П.М.П., като отказът е вписан на 18.11.1976г. От обстоятелството, че П.М.П. е брат на наследодателката С.М.П., правят извод, че той е наследник по закон на ¼ ид.част от процесния имот, а, предвид отказа от наследство на останалите му наследници, И.П.П. е станал собственик на ¼ ид.част от имота. Считат, че първоинстанционният съд е следвало да приеме за нищожни сделките, по силата на които ищцата С.И.Х. е придобила собственост върху 2/4 ид.части от делбения имот, както и да зачете депозирания отказ от наследство. Оспорват извода му, че Ц.П. Н.е придобила 1/4 ид.части от процесния имот въз основа на давностно владение, като твърдят, че тя никога не е владяла имота.

Също така, жалбоподателите сочат, че по делото няма обективирани от страна на ищцата фактически или правни действия, с които да е отблъснала съвладението на останалите законни наследници. Подчертават, че в кориците на делото липсва цитирания от ЕРС в обжалваното решение разписен лист, издаден от Община Е. на 02.02.2010 г.

На следващо място, жалбоподателите проследяват историята на имота. Твърдят, че С.М.П. е била призната за негов собственик по силата на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка от том VI, №181, регистър 953, дело 210 от 22.12.1932 г., и в резултат от Договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от 11.11.1932 г., сключен между нея и братята й.

Подчертават, че приживе С.П. не се е разпореждала със собствеността си, нито е оставяла завещание. Поддържат, че този имот е ползван и владян само и единствено от И.П.П. и М.С.П., а впоследствие - от синовете му В.М.П., и С.М.П..

Оспорват изводите на ЕРС относно кръга на съделителите и, по- конкретно, изключването на законните наследници на П.М.П.. Твърдят, че имотът никога не е владян еднолично от ищцата, нито е доказала правото си на собственост върху идеални части от него.

Жалбоподателите резюмират горните съображения и претендират нищожност на констативен нотариален акт за признаване право на собственост по наследство и давност № 5, том 1, дело №6 от 19.01.1984 г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 26, том I, дело №57 от 26.4.1984 г.(вписан в АВ с вх.рег.№59 от 26.04.1984 г., парт.книга том 36, стр.169), констативен нот.акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка на основание на наследство и давностно владение №317, том 1, дело №637 от 29.12.1993 г., констативен нотариален акт №26, том I, дело №103 от 2000 г. за собственост на недвижим имот, придобит по завещание, и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том I, per. № 108, дело № 104 от 19.07.2000г., откъдето правят извод, че не е налице придобивна давност в продължение на законно изискуемия непрекъснат и необезпокояван срок, съгласно чл. 69 от Закона за собствеността в полза на ищцата. Същевременно изтъкват, че съсобствеността е възникнала по силата на наследяване, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение, а съсобственикът, упражняващ фактическа власт върху вещта, има качеството на владелец за своите идеални части и държател за идеалните части на другите съсобственици. В такъв случай, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се манифестира отричане на владението на останалите съсобственици. Според жалбоподателите, обаче, ищцата не била манифестирала и не била доказала твърдяното основание за придобивна давност върху 2/4 ид.части от процесния имот. Позовават се на техни действия, с които са заявили законните си права върху процесния недвижим имот.

Молят съда да отмени обжалваното решение по отношение допускането в делбата на ищцата С.И.Х., З.Й.П. и В.Й.П., като допусне делба на процесния имот между конкретно посочени съделители и при конкретно посочени квоти.

Отправено е и искане за обявяване за нищожни на констативен нотариален акт за признаване право на собственост по наследство и давност №5, том 1, дело №6 от 19.01.1984 г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №26, том I, дело №57 от 26.4.1984 г., констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка на основание на наследство и давностно владение № 317, том 1, дело № 637 от 29.12.1993 г., констативен нотариален акт №26, том I, дело № 103 от 2000 г. за собственост на недвижим имот, придобит по завещание и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том I, рег. № 108, дело № 104 от 19.07.2000 г.

Разпечатката съдържа 28 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/586ef9b4-18b4-4e80-b733-1662c0cb4735