Решение № 6471 от 12.09.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.С., 12.09.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Пламен Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №471 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.10.2018 год., постановено по гр.дело №28190/2015 год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от К.И.З. *** ООД искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 228 и сл. ЗЗД за сумата от 4 000 лв., от която 2 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от силните прожектори, монтирани върху страничната стена на бизнес-сграда в имот УПИ ХІ-627, издигната по границата с УПИ ІХ-625, 626, находящ се в гр.С., СО – район „Подуяне“, кв.306а, местност „Ботевградско шосе-рамка“ по плана на гр.С. и 2 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от монтирано устройство – наблюдаваща камера върху страничната стена на бизнес-сграда в имот УПИ ХІ-627, издигната по границата с УПИ ІХ-625, 626, находящ се в гр.С., СО – район „Подуяне“, кв.306а, местност „Ботевградско шосе-рамка“ по плана на гр.С. и за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение поради навлизане в имота на ищеца на монтираната рекламна конструкция с рекламно пано, с осветително съоръжение, монтирани върху страничната стена на бизнес-сграда в имот УПИ ХІ-627, издигната по границата с УПИ ІХ-625, 626, находящ се в гр.С., СО – район „Подуяне“, кв.306а, местност „Ботевградско шосе-рамка“, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 040 лв.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени исковете за сумата от 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от силните светлини от осветилните тела на рекламната конструкция и за сумата от 6 000 лв., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца К.И.З.. Жалбоподателят поддържа, че СРС отказал да извърши инцидентен съдебен контрол и преценка на валидността и законосъобразността на представените от ответника административни актове – разрешение за монтаж №41 от 06.11.2006 год. и Заповед №РД-09-50-577 от 15.05.2007 год. Необосновано СРС се мотивирал с влязло в сила решение №13593 от 10.12.2008 год. по адм.дело №7712/2008 год. по описа на ВАС, тъй като разрешението за монтаж не засягало неговите права. Посоченото решение нямало никаква връзка с разрешението за монтаж на рекламната конструкция, а се отнасяло до заповед на кмета, с която ищецът бил задължен да осигури достъп на ответника в имота за извършването на строително-монтажни работи. Жалбите на ищеца срещу разрешението за монтаж и заповедта за поправка на грешка в него били оставени без разглеждане, тъй като не бил страна в административното производство по издаването им. Неправилно СРС бил приел, че монтажът на рекламната конструкция бил законосъобразен, тъй като ответникът държал тази конструкция въз основа на разрешение за монтаж. Това разрешение било издадено от некомпетентен орган и било нищожно. Същото било срочно и срокът му бил изтекъл през процесния период, като противоречало на закона, в т.ч. с нормите на ЗУТ и действалата към момента на издаването му Наредба от 14.07.2005 год. за преместваемите обекти и рекламните елементи на територията на Столична община.

Неправилно първоинстанционният съд бил приел въз основа на събраните гласни доказателства, че компетентните органи не били констатирали никакви нарушения на изградената рекламна конструкция. Недопустимо било със свидетелски показания да се установява законност на монтажа на процесната рекламна конструкция.

Нямало законова норма, коята да задължава собственика да търпи подобно на процесното фактическо положение – прекалено силно осветяване на имота му и жилищната страда в него, още повече когато изобщо не бил участвал в производството по издаването на административните актове, на които се позовавал ответника. Необоснован бил изводът на СРС, че ищецът не бил търпял вреди, тъй като къщата му нямала прозорци, отразяваната от рекламното пано светлина била слаба – колкото на улично осветление, паното било осветявано отдолу нагоре, както и че ответникът бил демонтирал осветлението на рекламното пано преди 7-8 години. За последното обстоятелството СРС се бил позовал единствено на показанията на свидетеля Д.и не се бил съобразил с показанията на другите двама свидетели П. и В., които установявали точно обратното – че демонтажът бил извършен едва през 2015 год. – след завеждане на настоящото дело. Видно било от писмените доказателства – удостоверение от 13.11.2015 год. и решение от 03.09.2010 год. по адм.дело №89/2009 год. по описа на АССГ, че осветлението било демонтирано през 2015 год.

Първоинстанционният съд бил допуснал и процесуално нарушение, като не дал възможност на ищеца да докаже всички обстоятелства, на които основавал претенциите си. Ето защо мори решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Д.-С.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че било недопустимо извършването инцидентен съдебен контрол на разрешението за монтаж, тъй като същото представлявало акт по чл. 214 вр. с чл. 57 вр. с чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. с Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Съобразно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, тези актове подлежали на съдебен контрол единствено и само от административните съдилища по местонахождението на недвижимия имот – в случая АССГ. Жалбите на ищеца били оставени без разглеждане, поради липсата на правен интерес. Разрешението за монтаж било издадено от компетентен орган и било в сила към датата на монтажа на съоръжението. Нямало данни рекламната конструкция да се отклонява от издаденото разрешение за монтаж или да навлиза в имота на ищеца, както и да е поставена в противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията. От събраните гласни доказателства било установено, че монтажът и поддръжката на рекламната конструкция били извършени по алпинистки метод, т.е. без никакъв досег и навлизане в имота на ищеца. Във връзка с претенцията на ищеца за обезщетение в размер на пазарен наем следвало да се има предвид, че ответникът никога не бил получавал наем за ползваната от „В.-Идеал Стандарт“ рекламна конструкция. Ответникът не носел отговорност на действията на работниците на „К.“ ЕООД, поставили рекламната конструкция. На следващо място сочи, че по делото било доказано, че прожекторите били демонтирани преди началото на исковия период по нареждане на управителя на ответното дружество, както и че светлинният поток от отражението на прожекторите в рекламната конструкция не се бил отклонявал в посока имота на ищеца, като последният не бил осветен в повече от прожекторите, отколкото от уличното осветление. Къщата на ищеца се намирала на значително отстояние от калкана – поне на 10 метра навътре в двора му, като от тази страна къщата нямала прозорци. Разпитаните по искане на ищеца свидетели не можели да се произнасят относно законите на физиката. Заключението на вещото лице В. почивало на предположения. Следвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице Т.Т.. Нормите за осветяване, шум и замърсяване били установени в закона и не се определяли от субективните възприятия на едно или друго лице.

Изискванията към преместваемите обекти се определяли в Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Твърденията на ищеца за наднормено и неправилно осветяване, което да е от естество да го безпокои и да се отразява на здравословното и психичното му състояние, били недоказани. Правилно СРС не бил кредитирал показанията на свидетелите П. и В.. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Според изложеното в исковата молба и уточняваща молба от 01.10.2015 год., процесното рекламно съоръжение навлизало в пространството над имота на ищеца, поради което ответникът се обогатявал за негова сметка като ползвал чужд имот през периода от 22.05.2010 год. до 22.05.2013 год. и дължал обезщетение в размер на пазарния наем.

При тези твърдения настоящият съдебен състав приема, че се касае за иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 228 и сл. ЗЗД, както неправилно е приел СРС. Погрешната правна квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите на които се основава и които в случая правилно са били прецени и обсъдени от първоинстанционния съд /т.е., в случая не е било допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса/. Отделно от това следва да се посочи, че определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона.

Решението е частично неправилно.

По отношение на иска по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

За реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо установяване на конкретната самоличност на прекия извършител /извършители/, а на факта, че същият е причинил вредата при или по повод възложена работа. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа, независимо от това дали извършването и става в течение на определеното работно време или извън него. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждане.

Непозволеното увреждане – чл. 45

ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В разглеждания случай ищецът се позовава на увреждащо поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се поставянето и поддържането на процесните осветителни тела – прожектори на рекламна конструкция, респ. в непредприемането на мерки за регулация/преустановяване въздействието на произхождащите от тях светлинни ефекти, в т.ч. през тъмната част на денонощието, в резултат на което са му били причинени неимуществени вреди в периода от 22.05.2010 год. до 22.05.2015 год. – дискомфорт, невъзможност за почивка през нощта, невъзможност за възстановяване на работоспособността, трайно главоболие, отпадналост, притеснения, в т.ч. допълнителни такива предвид общо влошеното му здравословно състояние и как силната светлина влияе на семейството му.

Разпечатката съдържа 30 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/586ee9d5-1013-4c54-9c6a-c5a38e160633