Решение № 9 от 08.03.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ловеч , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500036 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази :

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Със съдебно решение №321/18.11.20 г. постановено по гр.д.№718/20 г. по описа на ТРС е осъден на основание чл.143 ал.2 от СК С. Б. Б. ЕГН ********** с адрес гр.********** да заплаща на непълнолетното си дете А. С. Б. ЕГН ********** с адрес гр******************** лично и със съгласието на майка си Д. Е. М. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на сумата 220 лв. считано от 11.09.2020 год. За в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка неплатена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 400 лева месечно, като неоснователен и недоказан, осъдил е С. Б. Б. с горните данни да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 316,80 лв. представляваща 4% върху тригодишните падежи на присъдената издръжка, осъден е С. Б. Б. с горните данни да заплати на адв.М. Б. сумата 165 лв. на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.38 ал.1 т.2 от ЗА представляващи адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска и е осъдена А. С. Б. ЕГН ********** с адрес гр******************** лично и със съгласието на майка си Д. Е. М. ЕГН ********** да заплати на С. Б. Б. 135 лв. разноски по делото съразмерно отхвърлената част на иска и 300 лв. разноски за прекратеното производство в частта на иска по чл.149 от СК.

1

Подадена е въззивна жалба с вх.№4297/30.11.20 г. от С. Б. Б. с ЕГН **********, а адрес: гр. *********** Съдебен адрес: гр. *************** адв. В. А. срещу Решение №321 от 18.11.2020 г. Гр.д.№ 718/2020 г.на ТРС, в в частта, в която е уважен иска за сумата над 160 лв. до 220 лв. месечна издръжка, поради което го обжалва в тази част по съображения, че ТРС е постановил решението си при нарушение на процесуални правила - не дал указания на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства и делото останало неизяснено от фактическа страна, като недоказването на иска е основание за отхвърляне на иска, а вместо това съдът го уважил, като в случая липсата на доказателства от страна на ищеца се използвала срещу ответника, което е недопустимо и несправедливо.

Счита, че съдът приема че за издръжката на детето са нужни 450 лв. месечно, която сума следва да бъде разпределена между двамата родители по равно.

Сочи, че от обясненията на А. се установява, че майка й получава детски месечни добавки от Германия, където работи на трудов договор, но не уточни л дали са 150 евро или друга някаква сума.

Твърди, че съдът следвало да задължи страната да представи доказателства за размера на месечните детски добавки, получавани в Германия, които се полагат за детето, а не за майката, при което между двамата родители ще се разпредели поравно остатъкът от дължимата сума за издръжката на детето, намален с месечните добавки, получавани от социалната система на Германия и съобразен с размера на минималната издръжка в България.

Твърди, че майката Д. изпраща месечно сума, която е по-малка от месечните добавки, като докато и двете деца били под 18 години майката изпращала само 250 евро месечно, а получавала за двете деца по около 320 евро на месец.

Сочи, че от справка в Германия установил, че месечните добавки за едно дете над 16 години до 18 годишна възраст за 2020 г. са в размер 204 евро.

Изтъква, че в този смисъл майката ще участва в издръжката с 230 лева, а ще получава за детето помощ от социалната система на Германия в размер 204 евро=398.99 лева -следователно майката не само няма да участва с лични средства в издръжката на детето, но ще капитализира приходи от месечните детски добавки.

Смята, че съдът неправилно е приел, че той, въпреки без постоянна работа, следва да отговаря за издръжката на детето наравно с майката, която има постоянна работа и получава детските добавки, което е несправедливо.

Признава, че и двамата родители не живеят с детето и не полагат ежедневни грижи за него. Сочи, че за всеки от родителите издръжката следва да е съобразена с неговите конкретни възможности, което ТРС не сторил.

Изтъква, че въпреки лошото отношение към него и всичко останало той 2 продължава да помага на дъщеря си с каквото може, като за месец ноември отново превел на дъщеря си сумата 160 лв. за издръжка, доколкото са му възможностите.

Твърди, че след приключването на делото в PC - Троян се обострило заболяването му на гръбначния стълб по прешлени С 5-6 и С 6-7, от което лявата му ръка силно се обездвижила, следствие от което не може да получавам доходи от строителни услуги, а и зимните месеци също са неблагоприятен период за строителни дейности, поради което той ще има проблеми с оцеляването си през зимата.

Сочи, че плаща месечен наем по 200 лв. за квартира, която следвало да наеме, след като бил изгонен от Д. и отстранен от децата.

Твърди, че като напуснал къщата през месец август 2020 г. нищо не взел в себе си, освен лични вещи и цялото обзавеждане останало за децата и в квартирата следвало да се обзавежда отново напълно - легло, завивки, чаршафи, хладилник, печка, пералня и т.н, като дори втора употреба да си вземе, пак струват значителни средства.

Твърди, че не притежава нито МПС, нито недвижими имоти, от които ако продаде да се сдобия със средства за плащане на издръжка в по-голям размер, какъвто е осигурявал когато е бил здрав и имал доходи от работа.

Твърди, че по време на съвместното съжителство с Д. Е. М. изтеглили заем, който вложили за ремонт и обзавеждане в нейното жилище. Сочи, че първоначално през 2000 г. изтеглил 5000 лв., докато Д. беше бременна с Веселин, а определеният за нея трети етаж от сградата бил необитаем - завършен само на груб строеж. Закърпили нещата и се нанесли на третия етаж. Сочи, че през 2005 г., след като върнал първия заем, изтеглил 20000 лева, за да поставят врати и прозорци на целия етаж и да изпълнят довършителните работи.

Твърди, че заемът изтеглил на свое име, но поради влошени икономически условия се стигнало до просрочие и заемът станал изискуем, в момента е длъжник по изпълнително, като дължи сумата около 30000 лева.

Според него този факт изключително утежнява финансовото му положение, тъй като той като вечен длъжник следва непрекъснато да плаща с всичкото имущество, което има, а нямм достъп до къщата, която ремонтирал с парите от заема и личен труд и трябва да плаща наем за квартира.

Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната част и вместо него постанови ново, с което отхвърли предявения иск за сумата над 160 лв. месечна издръжка и му присъди всички разноски по делото за двете инстанции.

Моли съда да допусне до разпит двама свидетели, с които ще установят заболяването му и липсата на доходи от строителна дейност - факти възникнали след постановяване на решението на ТРС.

Моли съда да приеме като доказателства Извлечение от Федералното 3 министерство на финансите на Германия за размера на месечните добавки за деца,.

Удостоверение за регистрация в Бюро по труда Троян, от което е видно, че е безработен,.

Доказателства за здравословното му състояние, от които се установява увреждането на ръката му и нуждата от лечение и обездвижване,. Договор за наем, от който е видно какъв месечен наем плаща, Вносна бележка за платена издръжка на дъщеря му за м. ноември 2020 г.

Моли съда да задължи законния представител на ищцата Д. Е. М. - нейна майка, която е участник в процеса, да представи доказателства за размера на получаваните доходи от трудова дейност в Германия и размера на получаваната месечна добавка за детето А..

Моли съда да задължи ищцата А. С. Б. да представи писмени доказателства за преведените от майка й от Германия суми за издръжка и месечни помощи за дете за месеците август, септември, октомври и ноември 2020 г.

Моли съда да задължи ищцата А. С. Б. да се яви лично в съдебно заседание и на основание чл. 176 от ГПК да отговори на въпроса: „Нали е вярно, че за месеците август, септември, октомври и ноември 2020 г. не е получавала от майка си добавки за дете от по 204 ЕВРО месечно, както и издръжка от лични средства на майка й?" В срок е постъпила и въззивна жалба вх.№4299/1.12.20 г. от А. С. Б. със съгласието на майка си-Д. Е. М. от гр.Троян,чрез пълном.-адв.М. Б.-АК-Ловеч със съдебен адрес-гр.Ловеч,бул."България"№1 ,ет.2 против Решение № 321/18.11.2020г. по гр.д.№ 718/2020г. на Районен съд- Троян в отхвърлителната част за сумата над 220 лв. до 400 лв.

Сочи, че с атакуваното решение ТРС е осъдил С. Б. Б. да заплати на ищеца-А. С.

Б. сумата 220 лв., представлява ща ежемесечна издръжка и отхвърля иска до пълния претендиран размер от 400лв, като за да постанови това свое решение съдът е изтъкнал следните доводи: -в производството по делото не били установени по размер доходите на двамата родители.

Посочва,че майката Д.М. отделя ежемесечно по 250 евро за двете си деца-освен непълнолетната А.,двамата със Сашо имат и син-Веселин.

Твърди, че по делото е изготвен и представен социален доклад от служител на дирекция „Социално подпомагане"-Троян, като в него е записано,че по думите на С.Б. той осигурявал на А. месечно средства в размер на 1000 лв. тъй като 250 евро за двете деца по неговите думи, са крайно недостатъчни. Сочи, че в същия социален доклад Б. заявява,че месечните разходи на А. са около 700 лв, като за С.Б. е установено,че същият работи като строител,без трудов договор,като реализира доходи.

Твърди, че след напускане на семейното жилище от С.Б. той не отделя никакви средства-разходите,които е правил преди м.август 2020г. по неговите думи-купуване на храна за в къщи,плащане на сметни за ток и вода и разходи за домакинството,купуване на санитарни принадлежности за пералня, кухня,баня,тоалетна и др.,плащане на 4 интернет,кабелна телевизия след напускането на жилището са отпаднали. Сочи, че по отношение възможностите на бащата да плаща издръжка, съдът е констатирал, че той "е в трудоспособна възраст,неангажиран с прякото отглеждане на детето т.е. покриващ в ежедневието само личните си разходи", няма данни да заплаща наем на жилище,а би могъл да живее и в жилището на родителите си. Излага, че съобразявайки събраните доказателства, съдът прави извод, че майката не е в състояние сама да осигурява всички необходими средства за храна,облекло,учебни пособия,разходи свързани с обучението в друго населено място,както и културните развлечения на детето.

Изтъква, че в заключение съдът оценява нуждите на 16 годишната А., съобразявайки възможностите на родителите и изложеното в социалния доклад на около 450 лв.' месечно,които да се поемат по равно от майката и бащата. Сочи, че за издръжка от бащата е определена сумата от 220 лв.,а за разликата до 400 лв. искът е отхвърлен. Счита, че така постановеното решение за неправилно, несъобразено със събраните по делото доказателства и противоречащо на житейската логика. Твърди, че по данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за третото тримесечие на 2019г.за нормален живот на 4-членно семейство са необходими 2472 лв. месечно.,т.е. по 618лв. издръжка за живот на член от семейството., а в настоящия случай става въпрос за 4-то тримесечие на 2020г. и издръжката касае 16 годишна девойка.

Твърди, че явно за да определи този размер на издръжка от бащата, съдът не изхожда нито от нуждите на ищцата,нито от декларираните възможности на бащата.

Твърди, че въпреки фактът,че всички разходи по поддръжка на жилището остават изцяло и само за Д. ,съдът определя, че Сашо като родител следва да плаща „половината от общата сума в размер на 220 лв.....".

Изтъква, че ако съдът би съобразил заявеното от бащата пред социалния работник и отразено в социалния доклад,а именно,че осигурява месечно средства в размер на 1000 лв.до той би следвало да оцени,че изплащане на издръжка от страна на Б. на половината от тази сума-около 500лв. не би следвало да представлява за него особено затруднение.