Решение № 679 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000500388 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивни жалби на страните в производството- Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ и ответниците Й. А. М. и Е. И. М.а, срещу Решение № 246/10.10.2024г., постановено по гр.дело № 90/2023г. на Окръжен съд Монтана, което от ищеца се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 142, ал.2, т.4 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата от 9 020,74 лева, представляваща равностойност на налични средства по банкова сметка, а от ответниците Й. М. и Е. М.- в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на подробно описаните в решението недвижими имоти, плавателен съд и лек автомобил.

Жалбоподателят КОНПИ счита решението за неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа че решението на съда е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, но при неправилно и необосновано формиран правен извод, който е в противоречие и със задължителната съдебна практика на ВКС, че не са установени данни от събраните по делото доказателства да се установява, че сумата е налична по банковата сметка на ответника Е. М.. Позовава се на извършената от КОНПИ справка, че сумата в размер на 9 020,74 лева е била налична като крайно салдо по банкова сметка с титуляр Е. М., 1 което е и видно от приложеното извлечение от сметката към писмото на „Уникредит Булбанк“АД, което се намира в приложенията към исковата молба. Сочи се, че за същата сума не е установен законен източник на средствата, тъй като същите са с произход от средствата по сметката на ответинка М., като след проследяване на паричния поток по нея и извършения анализ, се е установило, че с произход преводи от дружествата, за които по данни от прокуратурата в хода на образуваното срещу ответника М. наказателно производство е установено, че са използвани с цел преминаване на парични средства, придобити от престъпна дейност, за която М. е привлечен като обвиняем и за които суми първоинстанционният съд изрично и правилно бил приел, че не е установено по делото приходите да са от законен източник.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 246/10.10.2024г., постановено по гр.дело № 90/2023г. на Окръжен съд Монтана в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което на основание чл.142, ал.2, т.4 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ да бъде уважен искът на КОНПИ и в частта за сумата от 9 020, 74 лева, представляваща равностойност на парични средства по банкова сметка ********** с титуляр Е. И. М., за придобиването на която не е установен законен източник на средствата. Претендират се и направените разноски пред всички инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение относимо кър размера на предявения иск.

Във въззивната жалба на Й. А. М. и Е. И. М.а се твърди, че решението на първоинстанционният съд в обжалваната от тях осъдителна част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати обособено съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство не са били събрани доказателства от които да може да се съди, че не е налице значително несъответствие в имуществото на ответниците. Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на доходите, приходите и източниците на финансиране, както и разходите на ответниците, поради което е направил погрешно изчисление за нетния им доход, възприемайки първия вариант на заключението на приетата СИЕ. Позовава се неправилност в изводите на съда по отношение на приходите на ответника Й. М., квалифицирани от него като „придобити от престъпна дейност“. Счита че гражданският съд нямал право да презумира незаконност на доходи/ приходи и източници на финансиране от дейност, която не е забранена от закона или от действия, които не съставляват престъпление с влязла в сила присъда, като конкретни съображения в тази насока са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към въззивния съд е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се и присъждане в пълен размер на разноските в производството и пред двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от

2 насрещната страна КОНПИ, с която се оспорва въззивната жалба на другата страна по съображенията изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ по чл.153 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗОНПИ/ срещу Й. А. М. и Е. И. М.а, като се твърди, че първият ответник бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК, което попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.23 от ЗОНПИ. Поддържа се, че срока за извършената проверка за първия ответник М. е за периода 16.04.2011г. до 16.04.2021г., при която са констатирани значителни несъответствия между придобитото и притежавано имущество и доходите на ответниците /втория ответник е съпруга на М./, което се твърди да е вследствие на извършваната престъпна дейност. С оглед това моли съда да отнеме подробно описаното по исковата молба и молбите уточнения имущество на обща стойност 2 104 020,74 лева.

Ответниците Й. А. М. и Е. И. М.а са оспорили иска, като са твърдели, че не е налице разминаване между доходите и наличното имущество, надхвърлящо 150 000 лева и са поискали отхвърляне на иска като неоснователен.

Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:

Производството на комисията е образувано и се води по Закон за отнемане незаконно придобито имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ и е предявен след постановяване на решение № 3290/12.12.2022 г. на КПКОНПИ въз основа на постъпило уведомление от Специализираната прокуратура с вх. peг. № УВКПКОНПИ-626/02.04.2021 г. за привличане на ответника Й. А. М., като обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 от ЗПКОНПИ. Не е спорно, че другият ответник Е. М. е съпруга на Й. М.. Целта на проверката от комисията е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници. По смисъла на действащата към този момент редакция на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период, като „нетни доходи“ според § 1, т.8 от ДР на закона са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в хода на тази проверка, проверяващите са събрали необходимите им сведения и са достигнали 3 до извод за наличието на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, надвишаващ за целия проверяван период 150 000 лева, а от там и до извод за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане в полза на държавата.

Съдебното производство по отнемане на незаконно придобитото имущество се развива в състезателен процес по специалните правила на ЗОНПИ - чл.153 и сл. от закона, а доколкото няма такива - по правилата на ГПК - чл.159 от закона, като в същото подлежи на изследване дали имуществото е незаконно придобито.

Въз основа на изложеното, основателността на предявения иск е поставена в зависимост на първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото на проверяваните лица в началото на изследвания период и в края му. По делото следва да се установи значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход /нетния доход е стойността на приходите, намалени с разходи на проверяваното лице и семейството му, като този нетен доход цели да установи свободната и разполагаема наличност от законни средства, която може да бъде използвана за придобиване на имуществото/. Проверката е насочена към установяване на несъответствие, което ако надвишава 150 000 лева за целия проверяван период ще възникне основание за отнемане на имущество. Ако това значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници на забогатяване, то последното е незаконно /Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на КРБ/.

В настоящия случай фактическата обстановка е правилно установена първоинстанционният съд, по нея не се спори и не е необходимо да бъде преповтаряна. от

Съгласно задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г., ОСГК, ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на решението е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или 4 е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, не подлежат на отнемане. Изброяването на законните източници на доходи в § 1 т. 2 ДР от ЗОНПИ не е изчерпателно, критерий за законност на доходите е те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, нито са трансформирани в реални активи, не подлежат на отнемане. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, при наличност на съответните парични знаци. Неналични пари не могат да се отнемат, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе си.