Определение № 9689 от 04.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9689 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503070 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от Л. М. П. частна въззивна жалба срещу определение от 22.01.2026г., постановено по гр.д. № 55748/2025г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес.

Частният жалбоподател твърди, че постановеното определение е незаконосъобразно. Сочи, че от изложените в исковата молба фактически обстоятелства е видно, че претендира защита посредством предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Поддържа, че задължението, предмет на принудително изпълнение, е изпълнено преди образуване на изпълнителното производство, както и че ако съдебният изпълнител извърши нов въвод, това би генерирало значителни и неоснователни разходи за ищцата. Излага, че съдът е игнорирал факта, че с уточнителната молба е предявен и иск за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неправомерното повторно изпълнение. Дори и искът по чл. 439 от ГПК да е приет за недопустим, то счита, че СРС неправилно е прекратил производството и в частта по претенцията по чл. 45 от ЗЗД. Наведени са съображения, че определянето на правната квалификация е задължение на съда, като същата следва да бъде дадена въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства и формулираното искане. Дори ако страната е посочила грешна правна квалификация, то това не съставлява нередовност на исковата молба и не е 1 основание за нейното връщане. В случая се твърди, че ищцата ясно е изложила, че оспорва изпълнението поради факти, настъпили след приключване на съдебното дирене – вече извършено предаване на владението и преместване на оградата. Ако съдът е считал, че петитумът за “прекратяване на изпълнителното дело” е бил неточно формулиран, е бил длъжен да укаже на страната да прецезира искането си като иск за признаване за установено, че задължението не се дължи, а не директно да прекратява производството. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото в СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Производството пред СРС е било образувано по искова молба от Л. М.

П. срещу Ю.В.В., М.Д.В. и А.А.В.. В същата са изложени твърдения, че по предходно водено между страните исково производство, с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 4735/2020г. по описа на СРС, ищцата е била осъдена да предаде на ответниците владението на части от дворно място в с.

Житен, както и да премахне частите от оградата, построена между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, с площ от 3, 40 кв.м. и с площ он 15, 50 кв.м. Въз основа на издаден изпълнителен лист по същото дело било образувано изпълнително производство № 2809/2022г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Твърди, че по това изпълнително дело на 31.05.2022г. бил извършен въвод във владение на взискателите Ю.В.В., М.Д.В. и А.А.В., за което бил съставен протокол. По искане на взискателите съдебният изпълнител възложил на тях извършване на действия по премахване на частите от оградата, предмет на иска по чл. 109 от ЗС. Ищцата сочи, че това действие е било извършено за нейна сметка, т.е. притезанията и задължението за действие по издадения изпълнителен лист били удовлетворени и изпълнителното производство било прекратено.

Независимо от това, същата узнала, че срещу нея било образувано ново изпълнително дело с № 934/2025г. по описа на ДСИ при СРС, със същия предмет – по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 4735/2020г. по описа на 2

СРС. Поддържа, че “не дължи два пъти за едно и също основание”, поради което е направено искане за прекратяване на изп. дело № 934/20205г. по описа на ДСИ при СРС.

Първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна и в изпълнение на правомощията си по чл. 129, ал. 2 от ГПК с разпореждане от 22.12.2025г. е дал указания за отстраняването им. Конкретното е указано на ищцата да уточни твърдения, обуславящи наличието на правен интерес, като:

1/. посочи в какво се изразява правния спор, като изложи твърдения за наличието на застрашено или нарушено субективно право и неговото съдържание и субекти и 2/. да формулира надлежен петитум, който да съответства на обстоятелствената част на исковата молба, както и да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 50 лева. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на разпореждането, а именно – връщане на исковата молба.

В определения от закона едноседмичен срок ищцата е депозирала на 20.01.2026г. уточнителна молба, в която са изложени идентични фактически твърдения относно правния интерес от предявения иск. Допълнително е посочено, че не е възможно да предаде части от имот, който не владее, да изпълни вече изпълнено задължение и да мести ограда, която вече е била преместена от взискателите по предходното изпълнително производство. В същата молба са наведени и твърдения, че с неправомерните си действия ответниците нанясат неимуществени вреди, изразяващи се в нарушение на съня, нервни неразположения, безпокойство и страх да излезе на двора на къщата си, срам от съседите, тъй като съдебните книжа се връчват чрез кмета на селото, с което се цели уронване на авторитета и доброто й име. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се прекрати изп. дело № 934/2025г. по описа на ДСИ при СРС, поради недължимост, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата сумата от 7 669, 38 евро, представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания.

Представено е и доказателство за внесената държавна такса по предявения иск.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени. Изложил е, че не е налице правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за 3 съществуването на правото на иск, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 от ГПК. Посочено е, че е недопустимо по съдебен ред да се иска “прекратяване” на изпълнително дело, като търсената защита следва да се реализира по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК чрез обжалване на акта на съдебния изпълнител, с който е отказал прекратяване на изпълнителното производство.

При така установените факти, настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Правото на иск трябва да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска, което е равнозначно на подаване на редовна искова молба. За да бъде редовна, исковата молба трябва да има предписаното от закона съдържание – чл. 127 от ГПК, и към нея да са приложени документите, посочени в разпоредбата на чл. 128 от ГПК. Ако е налице нередовност на исковата молба, настъпват посочените в чл. 129, ал. 2 от ГПК последици, като същата се оставя без движение. По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството – чл. 129, ал. 4 от ГПК. Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 от ГПК само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са били посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/. ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/. ако страната е бездействала в срока, даден от съда по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК. В определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д.

№ 540/2012 г. на ВКС, II г. о , е прието, че неизпълнението на указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба може да обоснове връщане на същата по чл. 129, ал. 3 ГПК само ако тези указания са били достатъчно пълни и ясни; в определение № 360/27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 7/2011 г. на III г. о. на ВКС, определение № 438/27.06.2013 г. по ч. т. д. № 2134/2013 г. на I т. о. на ВКС и определение № 60205/03.06.2021 г. по ч. гр. д.

№ 1593/2021 г. на IV г. о. на ВКС, постановени в производства по чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да 4 са конкретни, пълни и изчерпателни; да са конкретни, ясни, точни и прецизни; че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени. Константна е съдебната практика, че произнасянето по жалба срещу определение /разпореждане/ по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба като нередовна, а и когато неотстраняването на нередовността е обосновало извод за недопустимост на производството, по необходимост налага проверка на правилността на разпореждането за оставянето й без движение, тъй като същото не подлежи на самостоятелно обжалване и срещу него ищецът няма друг път за защита.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е преценил, че подадената искова молба е била нередовна, доколкото е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на същата. В обстоятелствената част са изложени твърдения за материална незаконосъобразност на образуваното срещу ищцата изпълнително производство, обосновани с твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, погасяващи правото на принудително изпълнение, т.е. изложени са факти, относими към иск по чл. 439 от ГПК. Същевременно в петитума на исковата молба е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство /каквато защита на длъжника по исков ред е недопустима/.

Съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 -ро от ГПК съдът служебно указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие, и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.

Вместо да процедира по този начин, съдът в разпореждането си по чл. 129, ал.

2 от ГПК, е изложил общи и теоретични постановки относно начина на индивидуализиране на основанието, съдържанието и субектите на спорното право, като е указал на ищцата да „формулира надлежен петитум, съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба“. Тези указания не са ясни и конкретни, тъй като не сочат на страната начина, по който може да бъде отстранена констатираната нередовност. Първоинстанционният съд е бил длъжен да укаже на ищцата, че в обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения за наличие на правен интерес от предявяване на иск за несъществуване на правото на принудително изпълнение, а същевременно петитумът сочи на искане за установяване на процесуална незаконосъобразност на изпълнителното производство. При това положение е бил длъжен да даде точни, изчерпателни и конкретни указания на ищцата да 5 отстрани несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като посочи изрично дали претендира установяване несъществуването на правото на принудително изпълнение на взискателите /посочени като ответници по делото/, в който случай прекратяването на изпълнителното производство е последица от уважаване на иска – чл. 433, ал.

1, т. 7 от ГПК или поддържа единствено искане за постановяване на решение, с което да се прекрати изпълнителното производство. Като не е процедирал по указания начин, първоинстанционният съд е формирал преждевременен и необоснован извод за недопустимост на производството, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

В частната въззивна жалба ищците са уточнили претенцията си, като изрично са посочили, че сезират съда с иск по чл. 439 от ГПК – оспорват изпълняемото право поради настъпили нови факти след приключване на съдебното дирене /чл. 439, ал. 2 от ГПК/, а именно, че задължението по издадения изпълнителен лист е изпълнено в рамките на предходно образуваното изпълнително производство. При това положение се налага извод, че петитумът на исковата молба е ясен – да се признае за установено спрямо ответниците несъществуването на правото на принудително изпълнение на притезанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 4735/2020г. по описа на СРС.