Решение № 13430 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13430 гр. ........., 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110108103 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.

В. М., ЕГН **********, против ..........., ЕИК ............., с посочено правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда.

Твърди се, че на дата 18.03.2023 г. ищецът и ответникът сключили трудов договор № 1043/18.03.2023 г., по силата на който служителят бил назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен камион 12 и повече тона“.

Поддържа, че за целия период на отношенията с ответника, включително подписване на трудов договор и други документи, били извършени дистанционно. Сочи, че извършваните курсове били международни, като организацията на работа в транспортната фирма е при извършен превоз в съответствие с пробяганите километри да се заплащат по 0,46 стотинки на километър пробег. Твърди, че за изминатото разстояние попълвал пътен лист и отчет, като по желание на работодателя изпращал пътните листове по ЕКОНТ или ги оставял на бензиностанция ......... в В. Посочва, че указанията във връзка с изпълнение на служебните задължения били извършвани по Вайбър от работодателя, чиито представители са П, Р и Б.

Счита, че на работника се дължи и трудово възнаграждение в уговорения от работодателя размер, като по отношение на шофьорите при международни автомобилни превози, съгласно чл. 32, ал. 1 от НСКСЧ, единната ставка на полагащите се командировъчни пари се обвързва с изминатите километри на база заповед на ръководителя на предприятието.

Заявява, че на дата 13.12.2024 г. при изпълнение на служебните му задължения е трябвало да натовари стока в Г...... и да я разтовари в А. Поддържа, че 1 практиката на дружеството е стоката да се товари от служители на съответния склад, като шофьорът на камиона, който я превозва няма ангажимент към товареното. Изтъква, че на адреса за разтоварване в А служителите отказали да го извършват, тъй като палетите са се разместили и го изпратили в друг склад, където било извършено пренареждане на стоката, което струвало 1327 евро, след което се върнал на първоначалния адрес за разтоварване и оставил стоката. Заявява, че във връзка с този курс му било съобщено от работодателя, че застрахователят му отказал да заплати сумата в размер на 1327 евро и същата му била удържана от полагащото му се възнаграждение. Твърди се, че на дата 16.04.2024 г. по банковата му сметка били преведени 516 лева.

Изтъква, че цялата кореспонденция, касаеща курсовете се осъществявала по „Вайбър“.

Излагат се доводи, че на дата 04.06.2024 г. бил командирован с автомобил с рег. № ............. и ремарке ............ до С......., като по – късно се върнал със служебния автомобил до ........., след което тръгнал за А.......... с автомобил с рег. № ................ и ремарке ............, като изминал общо 2174 километра и работодателят отказал да му заплати сумата в размер на 1170 лева. Поддържа, че с оглед на некоректното отношение на неговия работодател, поискал да прекрати трудовото му правоотношение, като изпратил молба в този смисъл, а работодателят му изпратил отговор по вайбър, че не му харесва молбата и същата не е била изготвена правилно.

Изтъква, че трудовото му отношение било прекратено със Заповед № ............/25.09.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Поддържа, че не е получил заплащане за извършения курс през месец юни 2014 г., както и че неправомерно му е удържана посочената по – горе сума в размер на 2674 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати дължимите, но незаплатени суми в размер на 3844 лева, ведно с обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г., ведно със законна лихва.

Във връзка с изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 27643/13.02.2025 г. ищецът депозира уточнителна молба с вх. № 104400 от 25.03.2025 г. Уточнява, че искът се счита предявен за сумата в размер на 3765,39 лева, която представлява сбор от сумата 2595,39 лева, представляваща неправомерно удържани и незаплатени от работодателя за курс през месец февруари 2024 г. до А, сумата от 1170 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за курс през месец юни 2024 г. до Г.......

Заявява, че по отношение на иска за заплащане на обезщетение за ползване на платен годишен отпуск за 2023 г. обезщетението е в размер на 780 лева, като същото е изчислено на база 20 неизползвани дни платен годишен отпуск, при средно 20 работни дни в месеца, а за 2014 г. обезщетение в размер на 780 лева, изчислено на база 20 неизползвани дни платен годишен отпуск, при средно 20 работни дни в месеца.

Във връзка с изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 52890/28.03.2025 г. ищецът депозира уточнителна молба с вх. № 159255 от 07.05.2025 г. Заявява, че предявява иск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за 2 сумата в общ размер на 1560 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за общо 40 дни, обхващащи периода 2023 г. – 2024 г. включително, съответно 20 дни за 2023 г. и 20 дни за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите.

Уточнява, че искът по 215, ал. 1 КТ следва да се счита предявен за сумата в размер на 3765,39 лева, като частичен от пълния размер от

7432,12 лева или по 97,79 лева на ден съобразно Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.

Изтъква, че общият брой командировъчни дни са 76, а именно 70 дни за периода от 13.02.2024 г. до 09.06.2024 г. с автомобил марка ............ с рег. № ............. и ремарке ..........., както и за 6 дни за периода от 04.06.2024 г. до 09.06.2024 г. с автомобил с рег. № ............. и ремарке ............ и автомобил с рег.

№ ................ и ремарке .............

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Не оспорва съществувалото трудово правоотношение между ........... и И. В. М., както и че последния е освободен със Заповед № 915/25.09.2024 г. Оспорва твърдението, че съществува договореност за заплащане на 46 стотинки на километър пробег, тъй като в командировъчните заповеди няма подобен вид вписвания. Поддържа, че на работника са били изплащани точно и навреме по личната му банкова сметка служебни пари за покрИ.е на пътни разходи по време на изпълнение на международен превоз работна заплата и командировки. Сочи, че на ищеца са били изплатени всички работни заплати, като са му били предоставени фишове за работна заплата. Сочи, че уговореното в трудовия договор възнаграждение в размер на 780 лева било увеличавано от страна на работодателя при нормативна промяна на МРЗ в страната. Изтъква, че трудовото възнаграждение се изплащало в срок до 25 число на месеца, следващ месеца на полагане на труд съобразно определения в трудовия договор размер и командировъчни пари в размер, определен във всяка конкретна заповед за командировка. Посочва, че в началото на изпълнение на командировка в чужбина, работникът получавал служебни пари и авансова сума от командировъчни пари в размери, съобразно маршрута и времетраенето на командировката. Твърди, че в края на всяка командировка в чужбина, работникът е длъжен да представи пътен лист, разходооправдателни документи, отчет за извършената командировка, както и документи придружаващи транспортирания товар без забележки в тях от страна на товарополучателите.

Поддържа, че въз основа на представените документи се изчислявала общата сума за командировъчни пари, от която се прихваща изплатеният аванс и се възстановяват надплатени служебни пари. Заявява, че при приключване на трудовото правоотношение в счетоводството на дружеството е извършено изравняване на авансово платени суми с действително отработени дни.

Изтъква, че са били изплатени изцяло всички дължими суми по процесните превози, съобразно представени от работника отчети и разходооправдателни 3 документи. Сочи, че трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325 от КТ. Посочва, че ищецът изцяло е употребил полагащият му се платен годишен отпуск, като е ползвал и неплатен годишен отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност.

Твърди се, че поради неявяване на работа без основателна причина, работникът е воден в самоотлъчка за периода от 10.06.2024 г. до 24.09.2024 г., като след прекратяването на договора, от счетоводството на дружеството извършили необходимите изравнителни изчисления, като не били установени начислени, но неизплатени трудови възнаграждения или обезщетения за командировка към работника.

С оглед изложеното се моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца.

Претендират се разноски по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1043/18.03.2023 г., въз основа на който служителят бил назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен камион 12 и повече тона“, като правооношението между страните било прекратено със Заповед № 915/25.09.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

От приложения по делото трудов договор № 1043/18.03.2023 г., се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с основно месечно трудово възнаграждение от 780,00 лв., платен годишен отпуск от 20 дни и допълнителен такъв от 5 дни.

От Вътрешни правила за работната заплата, командировки и други възнаграждения в ..........., се установява, че начина на получаване на възнагржадението за заплата и командировъчни пари, като в началото на изпълнението на командировка в чужбина, работникът получава служебни пари и авансова сума, а в края на всяка командировка представя отчет, въз основа на който се изчислява общата сума за командировъчни пари, от която се прихваща изплатеният аванс.

От приложените по делото Заповеди за командировка в чужбина и Валутни авансови отчети към тях, се установява, че за процесния период ищецът е командирован за извършване на международни превози, както следва: със Заповед № .........../13.02.2024 г. за 12 дни до Г...... и В........... (с МПС .............); със Заповед № ............./25.02.2024 г. за 18 дни до Г......, В........... и Б; със Заповед № ............/16.03.2024 г. за 18 дни; със Заповед № .........../06.04.2024 г. за 11 дни; със Заповед № ............/21.05.2024 г. за 4 дни; със Заповед № .............../29.05.2024 г. за 4 дни; със Заповед № ............/02.06.2024 г. за 1 ден; със Заповед № ............/04.06.2024 г. за 2 дни (с МПС ............); и със Заповед № ............./06.06.2024 г. за 4 дни (с МПС ................). Във всички заповеди и валутни авансови отчети изрично е определен размер на дневните пари от 50 до 100 евро на ден.

4

От приложените по делото Фишове за работна заплата, се установява, че за периодите на действие на трудовия договор на ищеца са начислявани трудови възнаграждения, съответстващи на основната му заплата и добавката за стаж, от които са удържани дължимите данъци и осигуровки. Установява се, че за месец ноември 2023 г. е начислено основно възнаграждение от 780,00 лева и нетна сума за получаване от 605,27 лева. Установява се, че за месец декември 2023 г., при 18 отработени дни, е начислено основно възнаграждение от 780,00 лева и нетна сума от 605,27 лева. Установява се, че за месец януари 2024 г., при 2 отработени дни и 20 дни неплатен отпуск, е начислено пропорционално възнаграждение и нетна сума от 65,83 лева.

Установява се, че за месец февруари 2024 г. е отразено нетно възнаграждение с отрицателна стойност от -6,12 лева поради удръжки за минали периоди и болнични. Установява се, че за месец март 2024 г. е начислена основна заплата от 933,00 лева и нетно възнаграждение от 723,99 лева. Установява се, че за месец април 2024 г., при 16 отработени дни, е начислена нетна сума от 579,42 лева. Установява се, че за месец май 2024 г., при 8 отработени дни, е начислена нетна сума от 399,85 лева. Установява се, че за месец юни 2024 г. е начислена нетна сума от 728,33 лева. Установява се, че за месеците юли и август 2024 г. във фишовете е отразена нулева сума за получаване, като са посочени съответно 23 и 22 дни самоотлъчка.