Решение № 355 от 27.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2282/2024
- Вид
- Решение № 355
- Подписан
- 27.03.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.326, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 355 гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502282 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 2277/17.04.2024г, постановено по гр.д.№ 7710/2023г по описа на СГС, е отхвърлен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, предявен от Н. К., с ЕГН ********** и А.
Б., с ЕГН **********, за осъждане на „Софпроп“ ЕООД, с ЕИК 200250644, да им заплати сумата от 117 349,80лв., представляваща левовата равностойност на 60 000 евро-задатък, заплатен по Предварителен договор от 2017г., поради едностранно разваляне на договора поради допуснато от ответника неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба-17.12.2021г. до окончателното плащане. Прекратено е производството по гр.д.№ 7710/2023г. по описа на СГС, I-11 с-в, в частта му по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от Н. К.-Б., с ЕГН ********** и А. Б., с ЕГН **********, за осъждане на „Софпроп“ ЕООД, с ЕИК 200250644, да им заплати сумата от 117 349,80лв., представляваща левовата равностойност на 60 000 евро, заплатена по Предварителен договор от 2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като недопустим.
Решението е обжалвано от Н. К. и А. Б., чрез адв.Т.Б. от САК, с доводи, че е неправилно. Възразяват, че съдът не е отчел, че процесният предварителен договор е търговска сделка, неправилно и приел, че е нищожен поради липса на цена и уговорен срок за изпълнение, че няма дата на сключване, а само година, както и поради неточно описание на имота. Излагат доводи, че непосочването на цена не е порок на търговската сделка, тъй като съгл. чл.326, ал.2 ТЗ същата може да се определи като цена, която обикновено се заплаща по време на сключване на продажба за същия вид стоки, за разлика от обичайния договор по ЗЗД. Липсата на срок за сключване на окончателен договор не води до недействителност, тъй като следва да се приеме, че за такъв следва да се приеме срокът за завършване на сградата 31.12.2019г, като при евентуалност поддържат, е приложим чл.303 ТЗ. Възразяват, че съдът е оставил без уважение искането за събиране на доказателства 1 относно датата на сключване на договора. Считат за неправилни изводите на съда, че имотът, предмет на договора, не е достатъчно индивидуализиран, тъй като са посочени УПИ, в който ще се извърши строителството, а и следва да се приеме, че се касае за бъдещ предмет, който възниква с построяването на сградата. Възразяват срещу изводите на съда, че исковата претенция е неоснователна, тъй като договорът не е развален по чл.87 ЗЗД, тъй като същият се разваля с исковата молба в петитума на която се претендират последиците от развалянето. Изпратената нотариална покана е до управителя на ответното дружество и следва да се приеме, че същото е уведомено.
По отношение на исковата претенция за неоснователно обогатяване сочат, че неправилната правна квалификация не е основание за неразглеждане на същата. В проекта за доклад по делото съдът не е посочил правна квалификация, не е дал указания за уточнение, като посочената от страната не обвързва съда, а е длъжен служебно да даде правна квалификация въз основа на изложените обстоятелства.
Претендират да се отмени обжалваното решение и да се осъди ответното дружество да заплати на ищците сумата от 117 349.80лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответната страна-„Софпроп” ЕООД не е ангажирала становище по въззивната жалба.
Представила е писмена защита по делото, която е била представена и пред СГС с доводи за неоснователност на исковите претенция.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна в частта й, с която се обжалва решението, с което е отхврълена исковата претенция по чл.93, ал.2 ЗЗД и е основателна в частта й, с която се обжалва определението за прекратяване на производството по евентуално предявения иск.
Ищците по делото- Н. К. и А. Б. са посочили, че през 2017г са сключили с ответника „Софпроп” ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като съгласно чл.2, т.1 от договора са заплатили сумата от 60 000евро при подписване на договора. Срокът за построяване на сградата е бил 2019г, като ответникът не е изградил същата и до настоящия момент. Вследствие на допълнителни договорки между тях на 16.08.2018г е била подписана декларация, в която ответникът е заявил, че поради нереализиране на предварителния договор се задължава да прехвърли на ищците имот в друга сграда до 31.08.2018г, но не е изпълнил уговореното. На 21.11.2019г на ответника е била връчена нотариална покана за заплащане на дължимите суми в 14-дневен срок, но не е последвало изпълнение.
Изложили са доводи, че ответникът е получил сумата от 60 000евро при подписване на договора, не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор и прехвърли на ищците процесния имот, но не е изпълнил задълженията си. Независимо, че не е посочен срок за сключване на окончателен договор, в уговорения такъв за завършване на сградата 31.12.2019г същата не е била изградена, както и понастоящем. В декларацията от 16.08.2018г ответникът е признал получаването на процесната сума, както и неизпълнението на предварителния договор.
Претендирали са на основание чл.93, ал.2 ЗЗД осъждане на „Софпроп“ ЕООД да им заплати сумата от 117349,80лв., представляваща левовата равностойност на 60000 евро, подлежащ на връщане задатък, заплатен по Предварителен договор от 2017г., поради едностранно разваляне на договора поради допуснато от ответника неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, а при евентуалност заплащане на същата сума от ответника като обезщетение за неоснователно обогатяване.
Ответната страна- „Софпроп” ЕООД е оспорило предявените искови претенции.
2
Възразило е, че дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря по така предявените искове, доколкото ищците в изпратена нотариална покана към физическо лице, посочвали именно това физическо лице като получател на сумата. Изложило е доводи, че представеният предварителен договор не е породил правно действие, че същият е нищожен като противоречащ на закона, добрите нрави, липса на съгласие и липса на предмет.
Възразило е, че договорът няма дата, описание на бъдещия имот, цена, срок за изпълнение, поради което не е произвел правно действие, нищожен е и от него не следва задължение за заплащане на задатък. Сумата била дадена на Т. С. и декларацията от нея не можела да се обвърже по никакъв начин с договора.
С постановеното решение съдът е отхвърлил исковата претенция по чл.93, ал.2 ЗЗД, като е приел, че в представения договор между страните сумата от 60 000евро не е уговорена като задатък, че представената декларация от 16.08.2018г е подписана от лицето Т. С., като в същата не е посочено по кой договор е заплатена сумата и на кои лица, не може да се установи връзка между декларацията и процесния договор. Приел е, че няма доказателства за разваляне на договора, тъй като изпратената нотариална покана не съдържа изявление за разваляне на договора. По отношение на исковата претенция по чл.59 ЗЗД е приел, че е недопустима, тъй като същата има субсидиарно занчение и може да се предяви, ако не е налице друг предвиден от закона ред за защита, а такива са налице по чл.34 ЗЗД и чл.88 ЗЗД.
По делото е представен Предварителен договор, без посочена дата, а единствено година – 2017г. , сключен между Н. К. и А. Б., като купувачи и „Софпроп“ ЕООД, представлявано от Т. Й. С., като продавач, в чл.1 на който е вписано, че „Софпроп“ ЕООД сключва предварителния договор с Н. К. и А. Б. за покупка на имоти на фаза Проектиране в новосформирано УПИ VI-860, 861, 862, 914, 916, 1589 за Търговски обекти и жилищно строителство в кв.***, м.***, както следва: Обект – „апартамент 613, 134,20+ид.части=149кв.м. за един с 2 парко места“. В чл.2 от договора е уговорено, че срещу описаните в чл.1 обекти следва да се заплати сума от евро, без да е посочен точен размер на същата. Уговорено е, че сумата е платима по следния начин: 1.при подписване на договора 60 000 евро, 01-10.03.2018г. втора вноска и „с ипотечен кредит до 30.04.2018г“. В чл.4 е записано, че продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху обектите в срокове, които не са посочени. В чл.7 е записано, че „Софпроп“ ЕООД се задължава да построи сградата, в която се намират обектите, до края на 2019г. Договорът е подписан от Т. С. като представител на дружеството продавач.
Видно от представената Декларация, подписана от Т. С., е че е отразено, че:
„Платените средства в размер на 60 000 евро, поради нереализиране на този договор ще бъдат прехвърлени с анекс за новото строителство в срок до две седмици 31.08.2018г.“ С Нотариалната покана, изпратена до Т. Й. С., в лично качество, е отправено искане от Н. К. и А. Б. да бъде върната сума в размер на 60 000 евро.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното.
По делото е предявена искова претенция по чл.93, ал.2 ЗЗД за връщане на сумата от 60 000евро, заплатена по предварителен договор от 2017г. от ищците на ответното дружество, като част от цена на недвижим имот-апартамент в сграда, находяща се в гр.***, район ***, кв. ***, м. „***”. Ответната страна е релевирала възражение за нищожност на представения предварителен договор.
3
В представения предварителен договор не е индивидуализиран предмет на същияпосочен е апартамент, две паркоместа, без уточняване на местонахождението им, а само гр.София, кв.***, м. ***. Не е посочена цената, която купувачите следва да заплатят, а само сумата на първата вноска-60 000евро, и датите на последващи вноски без конкретизирането им. Не е уговорен срок за сключване на окончателния договор, а единствено срок на завършване на сградата- до края на 2019г.
Предварителният договор следва да съдържа всички уговорки за съществени условия на окончателния договор- чл.19, ал.2 ЗЗД-уговорки за вещта, цената, да отговаря на общите изисквания за действителност, установени в чл.26-33 ЗЗД. Това следва от преобразуващото право, което чл. 19, ал.3 ЗЗД урежда- ако същественото съдържание на окончателния договор не е уточнено, съдът не може с решението си да замести окончателния договор.
Нищожният предварителен договор не поражда действие и не може да бъде конвентиран, освен ако е нарушено изискването за форма или страните са сключили заедно с нищожния предварителен договор и друго действително съглашение. Даденото по нищожен предварителен договор подлежи на двустранна реституция съгл. чл.34 ЗЗД.
Неопределеността на предмета е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен-р.572-2003-V ГО. Непълнотата на описанието не е липса на предмет, ако идентифицирането на имота е осъществено по такъв начин, който доказва достатъчно точно волята на страните за определен обект.
Процесният предварителен договор е нищожен на основание чл.26 ЗЗД, тъй като не съдържа съществена уговорка за предмета на същия, като от посоченото в него не може да идентифицира имота, за да се определи волята на страните. Освен това е безспорно между страните, че процесните обекти не са изградени и към момента на приключване на делото.
Поради това наведените в тази връзка доводи от въззивниците относно предмета на договора са неоснователни. Договорът не съдържа и уговорена цена за закупуване на имотите, а само част от същата-60 000евро. Въз основа на това следва извод, че процесният предварителен договор е нищожен. Поради това е безпредметно да се обсъжда дали е налице клауза за задатък в същия, макар и от посоченото в него да липсва такава уговорка, а сумата, която се претендира, е посочено, че е първа вноска от цената на обектите. Въз основа на това следва да се отхвърли предявената искова претенция по чл.93, ал.2 ЗЗД като неоснователна.
Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/586df524-aa9c-4b1c-b129-d465f5ab631a